Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)
Добавяне на илюстрации
Karel (2022 г.)

Издание:

АЛБУМ ЗА РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ

Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев

II допълнено и преработено издание

Рецензент проф. Кръстю Тулешков

Редактори: Людмила Георгиева, Атанас Георгиев

Художествен редактор Михаил Макариев

Корица Кирил Гюлеметов

Технически редактор Фани Владишка

Коректор Елка Папазова

 

Тираж 150000+100; формат 70/100/16; печатни коли 19; издателски коли 24,62; дадена за печат на 23.1.1976 г.; подписана за печат на 10.VIII.1976 г. излязла от печат на 30.IX.1976 г.; ЛГ III — 1; Т № 4002020000; Поръчка на издателството № 134/76

Цена 2,60 лв.

Печатница и книговезница ДПК „Димитър Благоев“ (пор. № 4066)

Държавно издателство „Земиздат“, София, 1976

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на илюстрации

Гълъб

Гълъб Всички породи домашни гълъби, а те са над 200, произлизат само от един-единствен див вид — скалния гълъб. Той и досега живее по скалистите проломи, преддверията на пещерите и каменистите черноморски островчета. Познат е на всекиго — сивосинкав, с по-светли или тъмнонапетнени криле, но винаги с две черни, лентовидни препаски на крилете и непременно с бял кръст на гърба. Литне ли, тази кръстна окраска много добре се белее.

Истински негови сродници в нашата природа са два вида гълъби и два вида гургулици. Едрият гълъб-гривяк (с бяла гривна на шията и бели рамене)е жител на горите. А по-дребният гълъб-хралупар обитава старите хралупести дървета. Той много прилича на скалния гълъб, но кръстът му е сив и няма такива ясни препаски на крилете. Обикновената гургулица, изпъстрена с кафяви тъмни и светли шарки и прекъсната огърличка на шията, е обитателка на храстите, старите градини и гори. Наесен тя отлита към щедрите тропици. Затова пък нейната посестрима — дворната гугутка — никога не отлита и зиме идва пред прозорците ни, за да изкълве подхвърлените и трохички.

Разнообразен е светът на домашните гълъби. Най-различни породи е създал човекът, като системно е провеждал подбор и е оставял да се размножават ония гълъби, които най-много му допадали по своите качества и белези. Множеството породи гълъби можем да подразделим на три главни групи по общите белези: месни породи — те са тежки, тромави, едри, бързо нарастват и в много страни ги ядат, както ние бройлерните пилета, спортни — много добри летци, които в миналото са били използувани като пощенски гълъби, и декоративни — с извънредно красиво оперение в различни цветове.

Гълъбицата снася няколко пъти годишно по 2 бели яйца. Мътят ги грижливо и двамата родители. Малките новоизлюпени голишарчета са слепи. Родителите отначало ги захранват с кашичка, която отделят от гърлото си, а след това — с омекнали в гушата им зърна. След като те се отделят от гнездото, родителите им мътят втори или трети път.