Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)
Добавяне на илюстрации
Karel (2022 г.)

Издание:

АЛБУМ ЗА РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ

Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев

II допълнено и преработено издание

Рецензент проф. Кръстю Тулешков

Редактори: Людмила Георгиева, Атанас Георгиев

Художествен редактор Михаил Макариев

Корица Кирил Гюлеметов

Технически редактор Фани Владишка

Коректор Елка Папазова

 

Тираж 150000+100; формат 70/100/16; печатни коли 19; издателски коли 24,62; дадена за печат на 23.1.1976 г.; подписана за печат на 10.VIII.1976 г. излязла от печат на 30.IX.1976 г.; ЛГ III — 1; Т № 4002020000; Поръчка на издателството № 134/76

Цена 2,60 лв.

Печатница и книговезница ДПК „Димитър Благоев“ (пор. № 4066)

Държавно издателство „Земиздат“, София, 1976

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на илюстрации

Ягода

Ягода „Мъничко, червеничко и царя от път отбива. Що е то?“ Тази гатанка никого няма да затрудни. И наистина, кой може да мине равнодушно край ягодите, все едно дали ще ги видим на някоя горска поляна, в градината или на витрината на зеленчуковия магазин, дори и през зимата в замразено състояние. Те привличат не само с хубавия си външен вид, а и със своята приятно освежаваща сочност, със сладостта си, примесена с лека киселинка, да не говорим пък за несравнимия им аромат. Освен това ягодите съдържат захари, плодови киселини, витамини, минерални соли и други вещества, твърде полезни за човешкия организъм.

Ягодата е многогодишно тревисто растение. Наесен, когато започнат мразовете, повечето от листата и умират. Но стъблото остава живо. По-голямата част от него живее в почвата и се нарича коренище. От неговия връх в продължение на няколко години всяка пролет над почвата се развиват нови листа и цветоносни стъбла, които се окичват с многобройни бели цветове, а след прецъфтяването им натежават от червени ягоди. От върха на стъблото на ягодовото растение през лятото израстват и дълги ластуни, които от място на място се вкореняват в почвата и образуват по няколко нови растения. По този начин ягодата се размножава вегетативно.

Градинската ягода е само на 260 години. Тя е възникнала съвсем случайно. Преди нея в някои европейски страни започнали да отглеждат обикновената горска ягода. Но въпреки грижите нейните плодове си оставали все така дребни. Затова тя била изоставена, когато след откриването на Америка в Европа била пренесена по-едроплодната виргинска ягода. През 1712 г. от Южна Америка във Франция бил пренесен още един вид едроплодна ягода — чилийската. Тя била засадена в Парижката ботаническа градина редом със своята посестрима от Северна Америка и с други видове ягоди от Европа. От тяхното кръстосване се е родила сегашната градинска ягода.

Сега от градинската ягода са познати повече от 5000 сорта. Те се различават по вида на растенията, по вида на плодовете, по скорозрейност и по много още други белези.