Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)
Добавяне на илюстрации
Karel (2022 г.)

Издание:

АЛБУМ ЗА РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ

Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев

II допълнено и преработено издание

Рецензент проф. Кръстю Тулешков

Редактори: Людмила Георгиева, Атанас Георгиев

Художествен редактор Михаил Макариев

Корица Кирил Гюлеметов

Технически редактор Фани Владишка

Коректор Елка Папазова

 

Тираж 150000+100; формат 70/100/16; печатни коли 19; издателски коли 24,62; дадена за печат на 23.1.1976 г.; подписана за печат на 10.VIII.1976 г. излязла от печат на 30.IX.1976 г.; ЛГ III — 1; Т № 4002020000; Поръчка на издателството № 134/76

Цена 2,60 лв.

Печатница и книговезница ДПК „Димитър Благоев“ (пор. № 4066)

Държавно издателство „Земиздат“, София, 1976

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на илюстрации

Домашна свиня

Домашна свиня Човекът е опитомил свинята още преди около 10 хиляди години. Разбира се, първите породи домашни свине са били твърде примитивни и не се отличавали много от дивите си посестрими. Предполага се, че е имало няколко центрове на опитомяване — както в Азия, така и в Европа. По-късно преселването на народите е допринесло за смесването на първите породи домашни свине.

Някои от старите породи свине са по-дребни, каквито са и до днес например дивите свине в Индия. Други са с по-дълъг череп и рило (западноевропейските) или с по-широко и скъсено лице (средиземноморските и азиатските). Всички породи домашни свине лесно се кръстосват помежду си, защото произлизат все от дивата свиня, но от различни нейни под видове.

Една от старите смесени породи у нас е мангалицата, която се отглежда в Северозападна България и в средноевропейските страни. Та е дребна свиня, достига до 130 кг, има къдрав жълтеникав, риж, кафяв или черен косъм. Женската ражда само 5–6 прасенца. Тя е свиня предимно за получаване на мас — започва да отлага сланина още от 6-месечна възраст, а и месото й е изпъстрено с много мазнина.

Пъстрата дерманска свиня е създадена за пръв път от селяните в с. Дерманци, Луковитско. Тя е получена от кръстосването на местната бяла свиня с други породи — английската беркшир, а след това и с германски свине и местната мангалица. Така е била създадена дребна, но издръжлива за предпланинските райони пъстра порода предимно за мас. Теглото й е около 130 кг, но е плодовита — ражда 6 до 12 прасенца, които още в млада възраст започват да отлагат тлъстина.

Широка известност е получила признатата за самостоятелна порода българска бяла свиня, която е развита в две направления — за месо и за мас. Тя е създадена чрез кръстосване на местната дребна бяла свиня с породисти немски свине. Нерезите имат средно тегло 255 кг, а женските — 205 кг. Тази порода е още по-плодовита и е невзискателна — приспособена е както за свободно (пасищно) отглеждане, така и за затворено (оборно) отглеждане. Затова над 85% от отглежданите у нас свине са именно от този тип.