Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)
Добавяне на илюстрации
Karel (2022 г.)

Издание:

АЛБУМ ЗА РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ

Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев

II допълнено и преработено издание

Рецензент проф. Кръстю Тулешков

Редактори: Людмила Георгиева, Атанас Георгиев

Художествен редактор Михаил Макариев

Корица Кирил Гюлеметов

Технически редактор Фани Владишка

Коректор Елка Папазова

 

Тираж 150000+100; формат 70/100/16; печатни коли 19; издателски коли 24,62; дадена за печат на 23.1.1976 г.; подписана за печат на 10.VIII.1976 г. излязла от печат на 30.IX.1976 г.; ЛГ III — 1; Т № 4002020000; Поръчка на издателството № 134/76

Цена 2,60 лв.

Печатница и книговезница ДПК „Димитър Благоев“ (пор. № 4066)

Държавно издателство „Земиздат“, София, 1976

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на илюстрации

Манатарка

Манатарка Всеки, дори и начинаещият гъбар вече знае къде може да се намерят печурки и как да се разпознаят. Но само вещият гъбар ще ти каже по какви места растат най-едрите и най-тлъстите манатарки и как да се отличат от другите гъби, за да не занесеш в къщи вместо манатарки някои други, които могат и да са отровни.

Манатарката е горска гъба. Тя не се среща из ливадите и пасищата, та макар и да са обилно наторени. Винаги търси съседството на дървета или поне на храсти.

Манатарките започват да се появяват при топло и дъждовно време още през май. Но най-хубавите манатарки се появяват наесен след първите топли напоителни дъждове. Те растат по-бавно от другите гъби. И друго е характерно за тях. Пънчето им расте по-бързо от гуглата. Затова малко след като се покажат над земята, изглеждат някак ненормално развити, с малка топчеста главичка върху едро, добре охранено пънче. Постепенно гуглата също израства, започва да се разтваря и след известно време гъбата се изправя в целия си ръст — с гугла като бухнала погача (затова някъде и казват сомунка), понякога по-едра от слънчогледова пита, върху мощно пънче, високо при някои едри екземпляри дори до 15 и дебело до десетина сантиметра.

Гуглата отгоре е различно оцветена. Но това не обърква опитния гъбар. Той знае, че има манатарки, които са сивобели или светлоохрени отгоре, че други са светлокафяви или червенокафяви до тъмнокафяви. Отдолу обаче манатарката докато е млада е винаги бяла и надупчена като сито.

Месото на манатарката е също бяло. То не променя цвета си и когато се разчупи. Само под кожичката е червеникаво. Най-сигурно манатарките се разпознават по пънчето. В основата то прилича на луковица и е червеникаво, а нагоре е белезникаво до сивобелезникаво, с ясно видима отблизо изпъкнала белезникава мрежа по повърхността. Нито една друга гъба, дори когато по всичко останало прилича на манатарка, няма по пънчето си такава белезникава мрежа. Само пънчето на някои отровни сродници на манатарката е с подобна мрежа, но тя е образувана от червени жилчици.