Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)
Добавяне на илюстрации
Karel (2022 г.)

Издание:

АЛБУМ ЗА РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ

Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев

II допълнено и преработено издание

Рецензент проф. Кръстю Тулешков

Редактори: Людмила Георгиева, Атанас Георгиев

Художествен редактор Михаил Макариев

Корица Кирил Гюлеметов

Технически редактор Фани Владишка

Коректор Елка Папазова

 

Тираж 150000+100; формат 70/100/16; печатни коли 19; издателски коли 24,62; дадена за печат на 23.1.1976 г.; подписана за печат на 10.VIII.1976 г. излязла от печат на 30.IX.1976 г.; ЛГ III — 1; Т № 4002020000; Поръчка на издателството № 134/76

Цена 2,60 лв.

Печатница и книговезница ДПК „Димитър Благоев“ (пор. № 4066)

Държавно издателство „Земиздат“, София, 1976

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на илюстрации

Върба

Върба Когато природата започне да се събужда от зимен сън, а дърветата още се гушат и плахо свиват пъпчиците си от студ, върбата първа намята зелената си дреха. На някои дървета първо се появяват цветовете, а след тях — листата. При върбата това става едновременно, и то когато в дълбоките долове има още сняг. Цветовете и са събрани в реси, подобни на цилиндърчета. Издават приятна миризма и имат сладък сок, затова привличат пчелите, осите, мухите и другите насекоми. Мъжките цветове са жълтеникави, а женските — зелени. Те не се намират на едно и също дърво, а на различни. Такива растения се наричат двудомни. Опрашването се извършва от насекомите и от вятъра. Семената на върбата са малки и снабдени с копринени власинки. Узряват през май-юни. Плодът прилича на малка кутийка, която е приседнала (без дръжка). Отначало семената са скрити в кутийката, но когато узреят, тя се разпуква и те се разнасят от вятъра. Щом паднат на влажно място, поникват.

Върбата расте край реките, заблатените места, потоците. Среща се и по планините. На височина достига до 30 м, а на дебелина до 1,5 м. Листата й са силно продълговати и ситно назъбени по краищата, сребистовлакнести и с дълга дръжка. Дървото има голям централен корен и силно развити гъсти странични корени. Те се заплитат в почвата й не позволяват на буйните води на реките да ронят бреговете. Когато върбата бъде отсечена, от дънера израстват много нови фиданки. Лесно се размножава и с пръчки (резници), които се забиват в земята. Расте бързо. Живее до 100 години и вирее до 1600 м надморска височина. Когато застарее, в дънера се образуват хралупи, тъй като изгнива отвътре. Там намират убежище различни птици и някои диви животни, като катерички и др.

Дървесината на върбата гние лесно, мека е, но се използува за направа на мебели, леки постройки и др.

У нас има няколко вида върби: бяла, плачеща, кошничарска, ива (напролет нейните пъпки наричаме „котенца“) и др.