Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев
Албум за растения и животни (86)

Кон

От векове конят е бил верен другар на човека и в мирни труд, и по време на война. Днес, когато много дейности в селското стопанство, транспорта и военната техника вече са механизирани, значението на коня е намаляло.

Домашният кон е бил познат и използуван в континентите от Стария свят (Европа, Азия и Африка). Преди откриването на Америка местните индиански племена не са познавали коня. Той бил пренесен там от европейските заселници.

Азиатският див кон (кон на Пржевалски, наречен така на името на големия руски пътешественик, който го е открил за пръв път) има глиненожълтеникав косъм и до днес се е запазил Монголия, Китай и главно в пустинята Гоби. През деня той се крие в пустинята, а нощем излиза да пасе в съседните места. В разни големи зоопаркове в света живеят и се размножават около 200 азиатски диви коне, а на свобода са останали само няколко десетки броя от него. Другият вид див кон е тарпанът със сива окраска, който е изчезнал към 1880 г.

Конят е бил опитомен преди 4–5 хиляди години, през бронзовия период. Човекът е създал разни породи коне — за впрягане, за езда, за пренасяне на товари, а в някои страни — за месо и мляко. Млякото на кобилата е гъсто и много полезно. От него се приготовлява млечната напитка кумис.

Конят живее 25 до 50 години. Той е много умно животно. Силно се привързва към стопанина си, ако той се отнася добре с него.

Най-дребните коне от породата пони се отглеждат в Шотландия. Те са по-ниски и от магаретата — едва 80 см и тежат само 200–250 кг. Истински великани спрямо тях изглеждат разните породисти белгийски транспортни коне. Те са високи към 1,80 м и тежат към 1200 кг. Най-бързоногите коне са арабският, английският и орловският рисак. Най-разпространените наши породи със смесени белези са плевенският и източнобългарският кон. Те са много издръжливи и невзискателни.

Прабългарите са били много добри ездачи. Тяхната конница е всявала смут в редиците на врага, защото се е появявала внезапно и се е оттегляла мигновено. Не случайно и знамето на прабългарите е било конска опашка.