Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 14 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
АЛБУМ ЗА РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ
Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев
II допълнено и преработено издание
Рецензент проф. Кръстю Тулешков
Редактори: Людмила Георгиева, Атанас Георгиев
Художествен редактор Михаил Макариев
Корица Кирил Гюлеметов
Технически редактор Фани Владишка
Коректор Елка Папазова
Тираж 150000+100; формат 70/100/16; печатни коли 19; издателски коли 24,62; дадена за печат на 23.1.1976 г.; подписана за печат на 10.VIII.1976 г. излязла от печат на 30.IX.1976 г.; ЛГ III — 1; Т № 4002020000; Поръчка на издателството № 134/76
Цена 2,60 лв.
Печатница и книговезница ДПК „Димитър Благоев“ (пор. № 4066)
Държавно издателство „Земиздат“, София, 1976
История
- — Добавяне
- — Добавяне на илюстрации
Черница
Черницата е близка роднина на смокинята и расте свободно из южните краища на нашата страна. Вгледа ли се човек по-внимателно, ще долови приликата. Черницата вирее по топлите слънчеви места. Смята се, че отечеството и е Източна Азия. Култивирана е в целия Изток още от най-стари времена. През XII век е пренесена в Европа. Страда от студа, но издържа на пушек и газове във въздуха. В; Московска област тя има формата на храст. Изкачва се до 1100 м надморска височина.
Кората на черницата е напукана мрежовидно, кафява до сивочерна на цвят. На височина дървото достига до 20 м, а на дебелина — до 80 см. Тъмнозелените листа имат формата на сърце, но са насечени неправилно на два-три дяла. По края са назъбени, а на върха — заострени. Използуват се за храна на копринената буба.
Познати са черна и бяла черница. Листата на черната са по-едри, по-лъскави и с грапави власинки. Тя расте из по-топлите места.
Ако направим разходка през май, ще имаме възможност да разгледаме и цветовете на черницата. Понякога те се появяват още с разлистването. Дървото цъфти и дава плод на 4-5-годишна възраст и живее до 300 години. Мъжките реси имат дълга дръжка, а на цвят са зеленикавожълти. Женските реси ще познаете по това, че са по-къси. Плодовете (дудите) узряват през юни-август и имат черен, тъмночервен, розов или бял цвят. Снабдени са с дръжки. На вкус са кисело-сладки, сочни са и съдържат много витамини. Ако ги смачкаме и промием с вода, месестата част изплува във водата, а семената падат на дъното на съда. Те са дребни, продълговати, светлокафяви. Покълват, след като се киснат 4 дни във вода.
От плодовете на черницата се приготвят петмези, компоти, мармелади, сиропи и др. У нас се берат годишно до 1600 тона.
Корените на черницата проникват дълбоко в земята. Тя не е взискателна към почвата, но вирее най-добре върху плодородни почви, богати на варовити вещества. Расте бързо. Ако отсечем стъблото, около пъна порастват млади издънки. Използува се за направа на живи плетове.