Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев
Албум за растения и животни (69)

Липа

У нас растат главно едролистна, дребнолистна и сребролистна липа.

Липата вирее из планините и равнините. Тя е украса за градините и парковете, тъй като има красива корона и цветовете й миришат приятно. Зелени колони от липи украсяват улиците на много градове.

Липовите дървета у нас растат във влажните широколистни гори. Те не понасят големи горещини и суши. Кората им прегаря при силно слънце. Издържат на сянка и растат бързо. Достигат до 30 м височина. Липата живее над 1000 години. Най-старата липа у нас се намира в курорта „Златни пясъци“ край Варна. Височината й е 12 м, а обиколката на дънера — 3 м.

Короната на липата е красива, разперена широко. Кората на стъблото е сивокафява, напукана надлъжно. Ако откъснем клонче с листа и ги разгледаме, ще видим, че те са закръглени, а на върха заострени. От горната страна са тъмнозелени и в ъглите на страничните жилки — окосмени. По края са остро назъбени и имат дръжка.

Красотата на цветовете и техният приятен аромат примамват различните насекоми. Прелитайки от цвят на цвят, те ги опрашват. Цветовете са зеленикавожълти, събрани в увиснали съцветия. Липата цъфти в средата на лятото (юли). Тогава дърветата стават нежно жълти и от тях се разнася благоухание. След седмица приемат отново своята къдрава зеленина. Плодът е орехче. То е кръгло, заострено на върха, понякога с ребра. Орехчетата узряват през септември. Те стоят цяла зима върху клоните на дървото. Започват да падат върху замръзналата покривка на снега в края на февруари.

Корените се развиват мощно и проникват дълбоко в почвата.

Липовата дървесина е мека, бяла, еластична и се обработва лесно. Използува се за направа на моливи, въглени за рисуване и др. Изсушеният цвят се вари за ароматичен чай. У нас се събира годишно над 500 тона липов цвят.