Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)
Добавяне на илюстрации
Karel (2022 г.)

Издание:

АЛБУМ ЗА РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ

Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев

II допълнено и преработено издание

Рецензент проф. Кръстю Тулешков

Редактори: Людмила Георгиева, Атанас Георгиев

Художествен редактор Михаил Макариев

Корица Кирил Гюлеметов

Технически редактор Фани Владишка

Коректор Елка Папазова

 

Тираж 150000+100; формат 70/100/16; печатни коли 19; издателски коли 24,62; дадена за печат на 23.1.1976 г.; подписана за печат на 10.VIII.1976 г. излязла от печат на 30.IX.1976 г.; ЛГ III — 1; Т № 4002020000; Поръчка на издателството № 134/76

Цена 2,60 лв.

Печатница и книговезница ДПК „Димитър Благоев“ (пор. № 4066)

Държавно издателство „Земиздат“, София, 1976

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на илюстрации

Сърна

Сърна Сърната е красиво и грациозно животно. Тя обитава горите, където има достатъчно шубраци и трева за храна. Мъжкият се нарича сръндак, по-голям е от женската и достига тегло 25 кг. На главата си сръндакът има красиви рогца, които опадат наесен (до края на октомври) и напролет отново израстват. Тялото на възрастните сърни през зимата е покрито със сивокафява козина, която през лятото става червенокафява. Сменя се два пъти през годината (през април и септември-октомври). Сърната издава звук, подобен на дрезгаво блеене. Ловците го наричат „брецане“. Живее до 20 години.

Лятно време сърните си търсят храна поединично, а през зимата се събират на стада. Лесно привикват към изкуствено подхранване на специални хранилки — така през зимата дават по-малко жертви. В някои наши ловни стопанства за едър дивеч, каквито са „Шерба“ (Варненско), „Витиня“ (Софийско), „Воден“ (Разградско), „Беглика“ (Пазарджишко), „Лъгът“ (Габровско) и др., благодарение на грижите за сърните през зимата техният брой непрекъснато нараства и сега в страната ни се наброяват около 70 000.

През лятото майките водят със себе си за храна и малките. Хранят се с листа от млади дървета, малини, къпини, гъби и др. Обичат дряновите листа и клонки.

През май, едва на двегодишна възраст, женската ражда от 1 до 3 сърненца със светложълти петна по тялото. Те се изправят веднага на краката си и след няколко седмици тръгват на паша с майка си. След 3–4 месеца по челото на мъжките сърненца се появяват малки пънчета. През декември те порастват, заострят се и леко се извиват назад. Отначало са светли, но по-късно потъмняват. Пънчетата имат кожица, която ги снабдява с кръв при растежа. Младите рогца опадат в края на януари и веднага започва израстването на вторите рога. Най-красиви са рогата на 6–7 годишните сръндаци. Понякога се случва сръндак на няколко години да има само един шип шилар, който е опасен, защото може да нарани другите. Месото им е много вкусно, а рогата, кожата, краката, пък и цялата глава се препарират и употребяват за украса. На лов за сърни се ходи само със специално разрешение, за да не се изтребват безразборно.