Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)
Добавяне на илюстрации
Karel (2022 г.)

Издание:

АЛБУМ ЗА РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ

Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев

II допълнено и преработено издание

Рецензент проф. Кръстю Тулешков

Редактори: Людмила Георгиева, Атанас Георгиев

Художествен редактор Михаил Макариев

Корица Кирил Гюлеметов

Технически редактор Фани Владишка

Коректор Елка Папазова

 

Тираж 150000+100; формат 70/100/16; печатни коли 19; издателски коли 24,62; дадена за печат на 23.1.1976 г.; подписана за печат на 10.VIII.1976 г. излязла от печат на 30.IX.1976 г.; ЛГ III — 1; Т № 4002020000; Поръчка на издателството № 134/76

Цена 2,60 лв.

Печатница и книговезница ДПК „Димитър Благоев“ (пор. № 4066)

Държавно издателство „Земиздат“, София, 1976

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на илюстрации

Калинка

Калинка Всеки познава това красиво бръмбарче. Кое дете не е оставяло калинка-малинка да пропълзи на пръста му, да разпери крилца и то да я подканя по-бързо да литне? Но колко малко знаем за нея!

Калинката е малко бръмбарче — на дължина достига до 0,7 см и е полукръгло. Телцето й има две бели точки отпред. Надкрилията й са аленочервени с по три черни кръгли точици и с още една средна черна точка на гръбното триъгълниче между крилата — или всичко седем точки. Затова учените я наричат „седемточкова калинка“, за разлика от другите видове, които имат по 2, 5, 14 точки или са без точки и с друг цвят. Вземем ли я в ръка, тя се преструва на умряла. Пипнем ли я, изпуска зеленикав сок с неприятен вкус. Затова и насекомоядните пойни птици почти не я кълват за храна.

Калинката е лакомо и хищно бръмбарче. Тя се храни главно с нелетящите листни въшки, които най-често във влажно време се появяват по сочните листа и клончета на дърветата и другите растения. Листните въшки смучат от сока на растенията и затова те заслабват, повяхват и пожълтяват. Калинката прелита и кацва там, където те са струпани и започва една по една да ги яде. Попадне ли й на пътя гъсеничка, и нейното сочно телце отива за закуска на калинката.

Калинката снася своите яйчица по листата и клонките. Те са яркожълти, с удължена форма и заострен свободен край, сгрупирани са и залепени на купчинки. Една калинка снася от 100 до 300 яйчица. От тях се излюпват калинковите личинки. Те приличат на къси прешленести гъсенички с три чифта крачета, на цвят са синкавосиви с оранжеви петна. Те също така изпускат сок с неприятен вкус и затова птиците почти не ги ядат. Порасналата личинка се превръща в неподвижно закрепена за листа какавида. От нея вече се измъква младата калинка.

Шарената личинка на калинката е извънредно лакома: преди да се е превърнала в, истинска възрастна калинка, тя изяжда за сезон по около 1000 листни щитоносни въшки и вредни паячета, или всеки ден, за да не е гладна, тя трябва да намери и изяде от 60 до 100 възрастни листни въшки или към 300 по-дребни личинки от листни въшки. Затова калинката е полезна за народното стопанство. Трябва да я пазим!