Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)
Добавяне на илюстрации
Karel (2022 г.)

Издание:

АЛБУМ ЗА РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ

Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев

II допълнено и преработено издание

Рецензент проф. Кръстю Тулешков

Редактори: Людмила Георгиева, Атанас Георгиев

Художествен редактор Михаил Макариев

Корица Кирил Гюлеметов

Технически редактор Фани Владишка

Коректор Елка Папазова

 

Тираж 150000+100; формат 70/100/16; печатни коли 19; издателски коли 24,62; дадена за печат на 23.1.1976 г.; подписана за печат на 10.VIII.1976 г. излязла от печат на 30.IX.1976 г.; ЛГ III — 1; Т № 4002020000; Поръчка на издателството № 134/76

Цена 2,60 лв.

Печатница и книговезница ДПК „Димитър Благоев“ (пор. № 4066)

Държавно издателство „Земиздат“, София, 1976

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на илюстрации

Лен

Лен Всяка пролет хиляди декари земя 6 Софийско, Пернишко, Толбухинско, Бургаско, Велинградско, Разложко и Ямболско се покриват от ярко зеления килим на поникналите ленови посеви. А през някой ясен ден в началото на лятото, едва докоснат от първите лъчи на слънцето, зеленият килим затрептява в хубави сини багри — ленът цъфти. По върховете на стройните високи и тънки стъбла се разтварят небесносините му цветове. Но това трае само няколко часа. Цветовете завяхват, нежните венчелистчета отлитат и на тяхно място се появяват малки кръгли кутийки. Ленът започва да зрее. Постепенно растенията пожълтяват и долните им листа окапват. Настъпва и времето за прибирането на лена. Стъблата се изваждат с корен, сушат се на слънце, очукват се кутийките и се прибират семената. После идва ред и на влакната. Колко труд е необходим, за да се получат лъскавите като коприна бели ленени влакна…

Кога и къде точно хората започнали за пръв път да отглеждат лена не се знае със сигурност. Предполага се, че заслуга за опитомяването на дивия теснолистен лен имат древните жители на Индия. Преди много хиляди години те започнали да го отглеждат първо като хранително маслодайно растение, тъй като семената му са богати на масло. Но скоро разбрали, че не по-малко ценни са и влакната, които правят стъблото му толкова жилаво. Те първи заменили тежките вълнени дрехи с много по-леките и прохладни ленени.

И днес ленът е едно от най-ценните влакнодайни растения. Ленените прежди и тъкани са 2 пъти по-здрави от памучните и 3 пъти по-здрави от вълнените. Те трудно гният, бавно извехтяват, по-мъчно се цапат. Затова от ленена прежда се изработват брезенти, спортно облекло, раници, покривки и калъфи за седалките в железопътните вагони, самолетите, корабите и автобусите. От тях се тъкат и най-фини платна за облекло.

От семената на лена се получава масло, от което се приготвят висококачествени лакове, блажни бои и безири. Лененото масло се използува и при изработването на маслени изолатори, линолеуми, синтетичен каучук, непромокаеми тъкани и много други неща.