Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)
Добавяне на илюстрации
Karel (2022 г.)

Издание:

АЛБУМ ЗА РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ

Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев

II допълнено и преработено издание

Рецензент проф. Кръстю Тулешков

Редактори: Людмила Георгиева, Атанас Георгиев

Художествен редактор Михаил Макариев

Корица Кирил Гюлеметов

Технически редактор Фани Владишка

Коректор Елка Папазова

 

Тираж 150000+100; формат 70/100/16; печатни коли 19; издателски коли 24,62; дадена за печат на 23.1.1976 г.; подписана за печат на 10.VIII.1976 г. излязла от печат на 30.IX.1976 г.; ЛГ III — 1; Т № 4002020000; Поръчка на издателството № 134/76

Цена 2,60 лв.

Печатница и книговезница ДПК „Димитър Благоев“ (пор. № 4066)

Държавно издателство „Земиздат“, София, 1976

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на илюстрации

Глог

Глог У нас се срещат три вида глог: обикновен, черен и източен. Чрез присаждане са създадени и много други форми, които се използуват с успех в декоративното градинарство.

Глогът може да се срещне из дъбовите и церовите гори, пасищата, главно в долната лесорастителна зона, но се среща и над нея по-високо в планините.

И трите вида глог са храсти или малки дръвчета, високи понякога до 10 м, на които клонките имат бодли. Листата са наредени последователно, назъбени на едри, остри и дълбоки дялове; на брой са от 3 до 7. Наесен придобиват жълточервеникав цвят. Листата на черния и източния глог са окосмени.

През май-юни след разлистването на глога могат да се видят и цветовете, които са разположени по върховете на скъсени клонки като прости или кичести цветчета, събрани в гъсти съцветия под формата на чадърчета. Цветовете са бели до слабо розови. Но днес са получени много разновидности с червени, розови, кичести цветчета, плачещи форми и др.

Всяка година през август-септември узряват и плодовете. Те се запазват до късно през зимата. Това са дребни, яйцевидни или топчести глогинки с червен, черен или тъмночервен цвят. Обикновеният глог е еднокостилков, но при източния глог костилките са на брой от 3 до 5, а черният глог има 5 костилки. Те са обвити със светложълта, месеста, пръхкава част, която се яде и има приятен сладникав вкус. За да поникнат, костилките се поставят да преседят най-малко една година във влажен пясък (така наречената стратификация) и запазват жизнеспособността си до една година. Днес градинарите развъждат най-различни културни форми главно чрез присаждане, което се извършва през април-май. Глогът се използува и за живи плетове. Той не е взискателен спрямо почвените условия, но предпочита варовитите почви и откритите изложения.

Глогинките са богати на минерални соли, витамин С, захари и др. Използуват се за приготвяне на мармелади, конфитюри, плодово брашно и др. Плодовете и цветовете се използуват в народната медицина при сърдечни и бъбречни заболявания.