Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев
Албум за растения и животни (91)

Коза

В една стара поговорка се казва: „Козата е кравата на бедняка“. Някога е било така — не всеки е имал възможност да отглежда крави и овце, което излизало по-скъпо и било по силите само на богатите хора. А козата не е взискателна към храната — тук ще отскубне тревичка, там ще отхапе листенца, ще оголи разлистено клонче или ще изгризе някой храст. Но тъкмо затова лесовъдите не обичат козите. Те пречат на залесяването, като унищожават поникналите фиданки. Някои самотни океански острови, в които живеят кози, са напълно оголени от всякаква дървесна, храстова и тревиста растителност. А дребните кози-джуджета от Централна Африка (камерунски кози) умеят да се катерят по старите клонести дървета и напълно оголват короните им. Затова днес всяка държава, която милее за горското си стопанство, не допуска развъждането на голям брой кози. Така е и у нас.

Козата е била опитомена още в дълбока древност. Това навярно е станало на няколко места — в Югоизточна Европа, в Предна и Средна Азия. По планинските места в тези райони и сега живеят стада диви кози или козирози. Те се катерят по най-непристъпните места, често пъти се движат по самия ръб край пропастите и пасат по високопланинските ливади. Домашната коза е запазила някои от техните привички.

Домашната коза доживява до 15 години. През време на своя живот женската коза много пъти дава живот на 1–2 ярета.

Преди у нас са били разпространени главно местни безпородни кози, които не се отличавали с голяма млечност — давали са по 250–300 л мляко, но при добро гледане и хранене увеличавали млеконадоя си.

Много по-млечна е швейцарската порода саанска коза. Тя е по-едра, безрога и много кротка. Годишно дава 700–800 л мляко, а при добро гледане дори и до 1000–1200 л. Нейната рекордна млечност е 2950 л. Тази порода се предпочита и поради това, че е тревопасна и не поврежда храстите и фиданките.

Прочута е и ангорската коза от Мала Азия. Младите кози от тази порода имат дълга, лъскавобяла козина като коприна. От една женска коза се остригва по 3–4 кг козина, а от пръча — почти двойно — от 6 до 8 кг.