Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)
Добавяне на илюстрации
Karel (2022 г.)

Издание:

АЛБУМ ЗА РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ

Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев

II допълнено и преработено издание

Рецензент проф. Кръстю Тулешков

Редактори: Людмила Георгиева, Атанас Георгиев

Художествен редактор Михаил Макариев

Корица Кирил Гюлеметов

Технически редактор Фани Владишка

Коректор Елка Папазова

 

Тираж 150000+100; формат 70/100/16; печатни коли 19; издателски коли 24,62; дадена за печат на 23.1.1976 г.; подписана за печат на 10.VIII.1976 г. излязла от печат на 30.IX.1976 г.; ЛГ III — 1; Т № 4002020000; Поръчка на издателството № 134/76

Цена 2,60 лв.

Печатница и книговезница ДПК „Димитър Благоев“ (пор. № 4066)

Държавно издателство „Земиздат“, София, 1976

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на илюстрации

Овца

Овца Ако не отглеждаше памук и ако не беше опитомило овцата, човечеството здравата би мръднало. В наше време на земята се отглеждат около 1 милиард овце (или средно на всеки трима души по една овца), от които ежегодно се остригва към 2,5 милиарда кг непрана вълна. Да не говорим за гъстото и вкусно овче мляко, от което се приготовляват кашкавал и овче сирене. Като прибавим и агнешкото и овчето месо за ядене, вижда се колко много блага получаваме от овцете.

Родината на домашните овце са азиатските, европейските и американските планини. Разни диви видове, нейни сродници, и досега живеят по скалистите чукари на средиземноморските острови: муфлонът — в Кипър, Сардиния и Корейка, архарът — в Средна Азия, дебелорогият див, или снежен овен — в Канада и пр.

Днес овчите породи са около 150 и се отличават много както по ръста си, така и по млечността, вълната и пр. Една от най-старите породи домашни овце е цигайската овца. У нас от нея са били получени разни нашенски овце: медночервена шуменска, черноглава плевенска, добруджанска бяла и карнобатска дългорунна.

Много известни са руските каракулски овце. Техните агънца имат красива кожа, понеже вълната им е завита на ситни-ситни охлювчета. Кожата на каракулските агънца се използува за направата на скъпи астраганени палта, калпаци и яки. Много се ценят и вълнодайните мериносови овце.

Докато дребните каракачански овни дават към 4–5 кг вълна, а овцете — само 1,5–3,5 кг, много по-едрите мериносови овце дават по 10–12 кг. Колко много плат може да се изтъче от нея!

Има и месни породи овце, които се отглеждат заради месото им. Теглото на една такава овца може да достигне до 129 кг, а на овена — до 147 кг.

Нашите овце дават малко мляко (от 50 до 120 л годишно), защото са дребни. Много млечна е фригийската порода — годишно тя дава около 500 л прясно мляко, и то с висока масленост. Рекордът принадлежи на една овца, от която за един млечен сезон издоили 1283 л мляко.

Овцете живеят до 10–12 години. Те ежегодно раждат по 1–2 агънца, а някои породи — по 2–3.