Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)
Добавяне на илюстрации
Karel (2022 г.)

Издание:

АЛБУМ ЗА РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ

Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев

II допълнено и преработено издание

Рецензент проф. Кръстю Тулешков

Редактори: Людмила Георгиева, Атанас Георгиев

Художествен редактор Михаил Макариев

Корица Кирил Гюлеметов

Технически редактор Фани Владишка

Коректор Елка Папазова

 

Тираж 150000+100; формат 70/100/16; печатни коли 19; издателски коли 24,62; дадена за печат на 23.1.1976 г.; подписана за печат на 10.VIII.1976 г. излязла от печат на 30.IX.1976 г.; ЛГ III — 1; Т № 4002020000; Поръчка на издателството № 134/76

Цена 2,60 лв.

Печатница и книговезница ДПК „Димитър Благоев“ (пор. № 4066)

Държавно издателство „Земиздат“, София, 1976

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на илюстрации

Лисица

Лисица Всички са слушали и чели приказки за горската хитруша — лисицата. Тя е хищник, подобен на вълка, но е по-малка от него. Живее в хралупи и в дупки из скалите. Жилището й винаги има много изходи и се познава отдалеч по острата неприятна миризма на хищник и мърша.

Тялото на лисицата е гъвкаво, покрито със сивочервеникава или жълтеникава козина, която тя сменя два пъти през годината — пролет и есен. В по-високите гористи места козината и е по-червеникава. Зиме тя е по-дълга, по-гъста и по-пухкава. Имай лисици с матовочерна козина. Устните, бузите, гушата и една ивица от краката и са бели, а лапите и ушите — черни и щръкнали. Опашката и завършва с бели косми.

Краката на лисицата са къси, затова тя не може да бяга продължително време като вълка. Провира се лесно из храсталаците, ходи безшумно. Пръстите на краката й имат меки възглавнички и здрави нокти, с помощта на които тя може да се катери по скали и наведени дървета. Понякога издава особен хрипкав лай, подобен на лаенето на малко кученце. Лисицата може да плува. Има силно обоняние и подушва отдалеч. Слухът й е силно развит. Зрението й през деня не е много силно, но в тъмнината вижда добре — зениците й се разтварят като на котката.

Излиза за храна обикновено нощем, и то сама. Много рядко излизат на лов по две лисици, и то през студените зими. Тя дебне и хваща изкусно плячката си. Напада зайци, сърненца, мишки, птици, насекоми. Лови риба из бистрите планински потоци. Яде също грозде и плодове. Прави много пакости на стопанствата, защото напада кокошките. Често се преструва на умряла, влачи се по корем и си служи с много други хитрини, докато се приближи до плячката. След това с бърз скок се хвърля върху нея, сграбчва я и я отнася надалеч, за да я изяде.

През април — май лисицата ражда до 7 малки слепи лисичета, които проглеждат след около половин месец. При отглеждането им взема участие и бащата. А когато се случи майката да загине, бащата продължава грижите си за тях, докато порастат. Отначало лисичетата бозаят от майка си, а след два месеца започват да излизат на лов с родителите си. Лисицата живее до 15 години.