Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)
Добавяне на илюстрации
Karel (2022 г.)

Издание:

АЛБУМ ЗА РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ

Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев

II допълнено и преработено издание

Рецензент проф. Кръстю Тулешков

Редактори: Людмила Георгиева, Атанас Георгиев

Художествен редактор Михаил Макариев

Корица Кирил Гюлеметов

Технически редактор Фани Владишка

Коректор Елка Папазова

 

Тираж 150000+100; формат 70/100/16; печатни коли 19; издателски коли 24,62; дадена за печат на 23.1.1976 г.; подписана за печат на 10.VIII.1976 г. излязла от печат на 30.IX.1976 г.; ЛГ III — 1; Т № 4002020000; Поръчка на издателството № 134/76

Цена 2,60 лв.

Печатница и книговезница ДПК „Димитър Благоев“ (пор. № 4066)

Държавно издателство „Земиздат“, София, 1976

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на илюстрации

Иглика

Иглика Жълтите цветове на игликата се появяват рано напролет из горите, храсталаците, поляните и каменистите места. Цъфти рано, защото има натрупана храна в коренището като теменугата. Стъблото и е слабо окосмено, високо около 20 см и на върха му се намират кичури жълти, синкави или розови цветове, които приличат на звездички. Всяко цветче представлява разтворена в горния си край петлистна тръбичка, която се крепи на тънка дълга дръжка и има 5 тичинки. Опрашването се извършва от насекомите. Когато игликата прецъфти, появява се малка кутийка, която, като узрее, се разпуква и вятърът разнася семената и, които се самозасяват. Листата израстват от коренището и са широки, вълнисти и едро назъбени по краищата. Те съдържат много голямо количество витамин С (около 20 пъти повече от лимона). Затова в някои страни ги използуват за храна във вид на салата и за лечение на някои болести. Два-три листа от иглика са достатъчни, за да задоволят нуждите от витамин С на възрастен човек за един ден.

Обикновената наша жълта иглика е позната на народа твърде отдавна. Благодарение на продължителната работа на специалистите тя е станала родоначалник на множество форми и видове. Днес игликите са с най-различно обагрени цветове — жълти, бели, червенокафяви, розови, виолетови и др. Различаваме иглика без общо стъбло, градинска иглика, иглика с топчесто съцветие, иглика с гладки листа и др. Японската иглика има тръбести цветове, разположени на пръстенчета по стъблото. Тя цъфти по-късно.

Смята се, че първото отечество на игликата са предпланините на Хималаите и Южен Сибир.

Коренът и е силно разклонен. Това позволява игликата да се мести дори по време на цъфтежа.

Искате ли да отгледате иглики от семена? Тогава веднага след узряването им ги посейте в градината, но на сенчесто и добре наторено място. През есента поникналите растения засадете на постоянно място. Те ще цъфнат още през следващата пролет.

Жълтата иглика е не само приятно цвете, но и ценно растение. От корените му се приготовляват лекарства против простуда. От цветовете му правят чай и вино, които се пият при различни болести.