Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев
Албум за растения и животни (138)

Зелева пеперуда

Колко много и различни пеперуди летят в природата — едни от други по-пъстри, по-красиви. Не случайно ги наричат понякога „крилати цветя“. Сигурно сте виждали и зелевата пеперуда — тя е едра, с бели крила и най-често ще я намерите в ония зеленчукови градини, където има засадено много зеле, любимата храна за гъсеничките й.

Ако хванете пеперуда, по пръстите ви ще полепне прашец. Погледнете ли го с лупа, този прашец прилича на дълги люспички, наредени като керемидки по повърхността на крилото и така те дават разнообразна красива шарка. При зелевата пеперуда горният край на ъглите на крилата е черен, а мъжките имат по две черни петна като точки по предните крила и по една — по долните крила. Освен това някои от люспите издават специфична миризма — различна за различните видове пеперуди. Това им помага да се намират една друга на големи разстояния и да образуват двойка.

Женската пеперуда обикновено снася яйчицата си (общо 250–300) по долната повърхност на листа. Просто те са залепени на купчинки от по 20–30 златожълти яйчица. След 10–14 дни от тях се излюпват малки гъсенички с яки челюсти. Те лакомо гризат зелевите и други листа, бързо нарастват и три пъти сменят кожицата си — преобличат се. След това гъсеничката търси някое по-скрито място, закрепва се и се омотава с паяжина, която изпуска, свива се неподвижно, покрива се с кожица и се превръща в какавида. Вътре в какавидата пък гъсеничката се превръща в пеперуда, която пропуква кожицата и се измъква от нея. Изсушат ли се свитите и надиплени крилца, изпънат ли се, тя вече е готова за полет. Кратък е животът на пеперудата. Тя се подхранва със сокове от различни растения и така живее докато снесе яйцата си.

При други видове пеперуди презимуват не какавидите им, а някои от самите пеперуди, скрити в цепнатини по дървета или скали. Рано напролет те излитат.

Много от видовете пеперуди са вредни за народното стопанство, защото гъсениците им се хранят с листата и плодовете на овощни и горски дървета, на зеленчуковите и други растения и ги опасват. Затова срещу тях се води химична борба — както против гъсениците, така и против яйчицата им.