Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)
Добавяне на илюстрации
Karel (2022 г.)

Издание:

АЛБУМ ЗА РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ

Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев

II допълнено и преработено издание

Рецензент проф. Кръстю Тулешков

Редактори: Людмила Георгиева, Атанас Георгиев

Художествен редактор Михаил Макариев

Корица Кирил Гюлеметов

Технически редактор Фани Владишка

Коректор Елка Папазова

 

Тираж 150000+100; формат 70/100/16; печатни коли 19; издателски коли 24,62; дадена за печат на 23.1.1976 г.; подписана за печат на 10.VIII.1976 г. излязла от печат на 30.IX.1976 г.; ЛГ III — 1; Т № 4002020000; Поръчка на издателството № 134/76

Цена 2,60 лв.

Печатница и книговезница ДПК „Димитър Благоев“ (пор. № 4066)

Държавно издателство „Земиздат“, София, 1976

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на илюстрации

Бивол

Бивол Домашният бивол и досега има диви сродници в тропическите гори на Южна Азия и в Африка. Той произлиза от индийския бивол и е бил опитомен вероятно преди около 5 хилядолетия. В Индия дивите биволи живеят в джунглите край реки и блата и предпочитат да се хранят с водни и крайбрежни растения. Те пасат обикновено през нощта и призори, а щом изгрее слънцето, се отправят към водата. До вечерта прекарват потопени в нея.

Докато домашното говедо е забравило много от дивите си привички, биволът ги е запазил. Той не се доверява на непознат човек, но много добре познава стопанина си и членовете на неговото семейство. Мъжкият бивол е много предпазлив и раздразнителен, от него може да се очаква всичко. Този му все още див нрав е причина биволът да не се поддава лесно на отглеждане в животновъдни ферми.

Биволът обикновено е изцяло черен. Белочелите се наричат „брези“ биволи. Съвсем нарядко се срещат чисто бели биволи и техните косми вместо черен пигмент съдържат въздух, затова изглеждат бели.

Млякото на бивола е по-гъсто и почти два пъти превишава кравето по масленост, а е по-богато и на белтъчини. Средната годишна млечност на една непородиста биволица е около 700–800 л. У нас в ДЗС „В. Коларов“ от биволицата Ария са били получени около 4000 л вкусно мляко.

Отглеждането на бивола е по-евтино от това на кравата, защото той е по-невзискателен от нея — храни се и с пренебрегвани от нея храни: царевичак, кочани, слънчогледови пити, шума, не се отказва и от по-долнокачествено сено.

Малкото биволче (малаче) бързо нараства след първата си година и на 6–7 — годишна възраст достига ръста на родителите си. Тогава започва и да се размножава.

Биволът има много здрава кожа, затова приготвените от нея трансмисионни каиши се предпочитат като по-качествени. Месото на младите биволи е вкусно и по-полезно, защото съдържа повече белтъчини, желязо и фосфор. А гъстото пълноценно мляко се отличава с висока калоричност. Затова отглеждането на биволи у нас в подходящи места се насърчава.