Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)
Добавяне на илюстрации
Karel (2022 г.)

Издание:

АЛБУМ ЗА РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ

Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев

II допълнено и преработено издание

Рецензент проф. Кръстю Тулешков

Редактори: Людмила Георгиева, Атанас Георгиев

Художествен редактор Михаил Макариев

Корица Кирил Гюлеметов

Технически редактор Фани Владишка

Коректор Елка Папазова

 

Тираж 150000+100; формат 70/100/16; печатни коли 19; издателски коли 24,62; дадена за печат на 23.1.1976 г.; подписана за печат на 10.VIII.1976 г. излязла от печат на 30.IX.1976 г.; ЛГ III — 1; Т № 4002020000; Поръчка на издателството № 134/76

Цена 2,60 лв.

Печатница и книговезница ДПК „Димитър Благоев“ (пор. № 4066)

Държавно издателство „Земиздат“, София, 1976

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на илюстрации

Лоза

Лоза Грозде! Щом го видиш или дори името му само когато чуеш, веднага в устата си усещаш сладкия сок на Памида и Болгара, приятния вкус на Димята и Мискета.

По хранителност гроздето няма съперници между плодовете, които се раждат в страните с умерен климат. И не само сред тях. Гроздето съдържа повече захари дори от най-добрите сортове захарно цвекло, близо два пъти е по-богато на захари от захарната тръстика и от много тропически плодове. При това гроздената захар е главният източник на енергия за работата на нашите мускули. Ето защо гроздето дава най-много сила. Освен това то е богато на плодови киселини, витамини, дъбилни вещества и минерални соли. Те го правят не само извънредно ценно като храна, но му придават и много лечебни свойства.

Кому сме задължени за това толкова полезно растение, което всяка година ни дарява чудесните си плодове? Никой още не е дал точен отговор на този въпрос. А колко прилича питомната лоза на дивата, която често се среща у нас из влажните гори и храсталаци в низините и равнините. И тя може да израсте като нея до десетки метра височина, и нейните дълги дървенисти стъбла могат да се катерят по живи дървета и различни други подпори, защото тя също има мустачки, които се увиват. Приличат си и по листата. И на питомната, и на дивата лоза те са разсечени най-често на 5 назъбени дялове. Цветовете и на едната, и на другата са събрани в гроздовидни съцветия. Такава дива лоза се среща и на много други места в Европа и Азия.

Но къде тогава лозата е опитомена за първи път? Специалистите смятат, че родината на питомната лоза е Азия, тъй като тамошното население много по-рано от другите народи започнало да се занимава със земеделие. Оттам лозата, пак в древни времена, но вече като питомно растение, била пренесена в Египет, където се радвала на особено голяма почит, и в древна Гърция, откъдето била пренесена и в останалите европейски страни.

Сега по света се отглеждат над 5000 сорта грозде, които имат различен вкус и аромат, захарност и сочност, със и без семки и зреят през различно време.