Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (78)

78.

Ситуационната зала, Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия

Том Макнамара, заместник-директорът на ЦРУ по операциите, и Къртис О’Конър имаха замислен вид, докато се приготвяха да гледат излъченото от „Ал Джазира“ трето и последно предупреждение на д-р Халид Кадир. Те не бяха единствените. Ал Фалид се беше върнал в Съединените щати, влизайки в страната с американския си паспорт, без да бъде разкрит от системата.

Президентът Болтън свика военния кабинет, но сега хората в Ситуационната зала под Овалния кабинет бяха по-малко. Болтън нямаше да търпи дискусиите, които се разгаряха по времето на президента Харисън. Още от началото беше заявил, че в съвета ще участва само един представител на разузнаването — новоназначеният директор на Националното разузнаване. Болтън имаше много ясна визия накъде върви и нямаше никакво намерение разни анализи на разузнавателни данни от ЦРУ и особено агенти като онзи Къртис О’Конър да му мътят водата. Дан Еспозито побесня, когато го изключиха и му наредиха да се съсредоточи върху преизбирането на президента.

— Алфа се завъртя за първи път, скоро ще се завърти отново и основното число 137 ще развърже своята ярост — започна Кадир. Както обикновено, държането му беше спокойно и умерено. — Както свидетелства великият пророк, мир нему, загубата на всеки живот е злочестина, но още по-голяма е тя, когато решението е във вашите ръце. Ние не искаме да променяме вашето общество, но вие смятате, че имате право да промените нашето. Вашите водачи говорят за налагането на демокрация при нас. Ала във вашите демокрации вие разрешавате прословути затвори като „Абу Гариб“ и „Гуантанамо“, където гният хора без всякаква надежда за справедлив процес. Някои са там от пет години. Положението на мюсюлманите в Китай е подобно и там мъченията са всекидневие. Започваме да се чудим дали свободата и човешките права са привилегии, достъпни за всички, или само за хората, които са съгласни с вашите правителства и техния империалистически светоглед. — Кадир направи пауза, за да остави думите му да окажат своето въздействие. — Нашите искания са прости и справедливи. Първо, искаме да видим края на страданията на палестинския народ и създаването на жизнеспособна и благоденстваща палестинска държава, която да живее в мир със своите съседи. Второ, искаме да изтеглите своите войски от нашите свещени земи. Нямате право да използвате военна сила, за да осигурите петрол за вашите лакоми джипове. Трето, искаме да оттеглите подкрепата си за корумпираните режими като тези в Саудитска Арабия и Египет, където хората са преследвани. Четвърто, Западът да престане да си затваря очите за непрекъснатите убийства на невинни мюсюлмани и на други обикновени граждани от правителството в Пекин. Китайците гледат на олимпийските игри като на пропуск за цивилизованото общество. Ако вие на Запад продължавате да подкрепяте тази проява, без да изисквате свободата на словото и на религията, която толкова усърдно желаете да наложите на Близкия изток, ще платите ужасяваща цена. И накрая, искаме да постигнем споразумение, че вие ще престанете да се бъркате в работите на исляма, както и ние не искаме да се бъркаме в работите на християнството. Имате избор. Можете да седнете и да преговаряте за мира, който всички ние желаем, или ще ни срещнете отново, когато алфа се завърти за втори и последен път. Това е последното предупреждение за вас.

Никой не проговори. Членовете на кабинета много искаха да чуят гледната точка на новия президент, но малцина бяха подготвени за онова, което последва.

— Тия малки копелдаци ще съжаляват за нахалството си — изрече президентът Болтън. После се обърна към председателя на началник-щабовете. — Искам доклад колко скоро можем да удвоим въоръжените сили — нареди той.

Председателят на Съвета на началник-щабовете положи усилия да скрие тревогата си.

— Господин президент, това ще наложи връщането на военната повинност.

— По дяволите, генерале, зная това! — изсъска президентът Болтън и стовари юмрук на масата. — Нека изясним нещо — продължи той, а студените му очи се впиваха последователно във всеки член на кабинета. — Това е война и този кабинет ще бъде много по-различен от последния. Край на дебатите. Никакви бариери и ограничения, стига отрицателни анализи. До края на тази година има още само няколко седмици, но когато в началото на следващата направя обръщението си за състоянието на нацията, искам да очертая поставянето на целия народ на бойна нога — изпръхтя президентът, уверен, че ще успее там, където предходникът му се беше провалил. — Страната ни е изправена пред две заплахи и ако не се оправим с тях и не ги смажем, те ще разрушат нашата цивилизация, такава, каквато я познаваме. Първата е ислямът. Ислямисти вече се кандидатират за конгреса и парламентите на други страни, като Австралия например. Ако тия малки копелета успеят да се наложат, ще набутат всички ни в някоя шибана джамия, за да се молим на всеки час, а жените ни ще се препъват наоколо, увити в чаршафи. Няма да стоя и да гледам как се случва това. Няма да оставим проблема на няколко хиляди души в армията, цялата нация ще бъде вдигната да се бори срещу исляма, а това означава да подхванем Сирия и Иран — добави той и отново се обърна към председателя на Съвета на началник-щабовете. — Искам вашето мнение за нападението срещу тези две държави. Ако президентът на Иран си мисли, че може да разработи ядрено оръжие, за да изтрие Израел от картата, ще преживее малка изненада. Плановете трябва да включват и възможностите за нахлуване на сухопътни части. Междувременно в Персийския залив трябва да бъде разположена още една бойна група на атомен самолетоносач.

Болтън държеше да бъде сигурен, че предизвикателното му военно послание ще бъде разбрано напълно.