Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (73)

73.

Пекин

Пекин може и да беше построен в съгласие с древната система фън шуй, но за неудоволствие на Ал Фалид живееше с ритъма на декадентските градове на Запада. Двадесет етажа под неговата стая в петзвездния хотел на булевард „Вангфуджинт“, пекинският събрат на Пето авеню и Шанз-елизе, проточил се недалеч от езерото Синхай, площад „Тянанмън“ и Забранения град, туптеше с пулса на столица, равна по сребролюбие на Запада. Докато нощният живот в града набираше скорост, баровете и ресторантите със санпей ксиянойе — „дамите на трите съпровода“^[1], започнаха да се пълнят.

На следващия ден Ал Фалид трябваше да замине на изток за провинция Шандун и мечата ферма в Цинтао, където щеше да информира екипа си как да се подготви за окончателното решение. По-късно тази вечер щеше да влезе в интернет, за да му докладват как върви подготовката за второто и третото предупреждение. Ал Фалид не можеше да разбере защо Кадир не мине направо на окончателното решение, да пусне смъртоносния вирус и да унищожи китайските и западните неверници, но се придържаше към подхода с предупрежденията заради неохотното уважение, което изпитваше към ислямския философ. Може би Кадир се размеква, помисли си той, докато се подготвяше за пътуването. Успехът на второто нападение зависеше от спящите клетки на Ал Фалид по местата, където алфа щеше да се завърти, ако се появеше възможност. Но такава възможност не се появяваше често. За да увеличи максимално шансовете да се възползва от нея, в случай че се появи, Ал Фалид бе набелязал места в пет държави.

Британската клетка на „Ал Кайда“ беше наела апартамент близо до мястото, където неверникът е бил на 18 ноември 2003 година. Това беше първото му посещение след 1982 година, така че шансовете да се случи повторно вероятно бяха много малки.

Ал Фалид знаеше, че клетката във Франкфурт на Майн беше преодоляла първоначалните си затруднения с военната база „Рейн-Майн“. По-късно я бяха затворили, което оставяше Шьонефелд като възможност. Членовете на клетката бяха наели апартамент, който покриваше района добре.

За московската клетка „Шереметиево“ отпадна. Когато ходиха там през ноември 2006 година, двамата неверници бяха предпочели „Внуково“.

Клетката в квартал Чаоянг на Пекин също беше готова, но и там го бяха виждали на големи интервали. Първия път — на 21 февруари 1972 г., посещението му бе отразено в заглавията по цял свят от онова време. Последният бе точно след тридесет години — на 21 февруари 2002. Така че оставаше петата клетка.

Ал Фалид знаеше, че малката клетка в Австралия проучва възможните места за окончателната атака, но шансовете й за успех бяха много малки. Неверникът беше идвал в страната само три пъти през цялата й история: на 23 октомври 1966, на 19 ноември 1996 и отново, съвсем за кратко, на 23 октомври 2003 година — точно тридесет и седем години след първото посещение. При последното му идване местните власти платиха за щетите сметка от тридесет милиона долара. Ал Фалид и водачът на австралийската клетка Ахмад Рахман, млад мъж със здраво телосложение и добре подстригана брада, мислеха еднакво. Шансовете са малки, но ако Аллах пожелае, със сигурност щяха да получат и друга възможност.

Ал Фалид се усмихна: „Когато алфа се завърти за първи път“. Загадката на Кадир беше превъзходна.

Ахмад Рахман стоеше на наблюдателния пост и веднага отхвърли това място. Въпреки че то се издигаше над целта и осигуряваше пълна видимост към нея, ако се появеше възможност, слугите на неверника със сигурност щяха да изпратят патрули и тук. Ахмад огледа района мишена, а после завъртя бинокъла към по-малкия хълм на юг. Той предлагаше по-малко възможности, тъй като се издигаше точно над една казарма.

Ахмад подкара обратно по тесния, извиващ се път към планината, после зави наляво и пое по магистралата, която свързваше града с източните му предградия. Продължи по пътя, докато стигна до табелата, която търсеше. Паметникът на загиналите при самолетната катастрофа беше близо до върха на хълма в средата на боровата гора, но когато Ахмад се изкачи по черния път, той се оказа затворен. До заключената с масивен катинар бариера, която препречваше пътя, имаше табелка с надпис „Охранителна фирма Уилсън“ и телефонен номер.

Ахмад паркира своя старичък модел джип „Чероки“ и пое пеша, като взе със себе си картата и бинокъла. Ако някой го попиташе какво прави тук, щеше да обясни, че се разхожда из гората.

Четиридесет минути по-късно стигна до мястото сред боровете, но и то не беше много подходящо. Обхватът беше наред, но видимостта куцаше и нещо по-лошо, боровата гора беше по-рядка, отколкото бе предполагал. Ако неверниците патрулираха из този район, можеха да го открият. Ахмад огледа планинската верига в далечния край на района мишена и фокусира бинокъла върху едно лозе на около пет километра от едната страна на хълма.

Докато се връщаше обратно към джипа, ръководителят на групата размишляваше, че от всички мишени на света тази беше най-открита и най-трудна за защита. На юг се показа подножието на друга планинска верига, където той вече бе избрал позиция, в случай че се наложеше атаката да се проведе оттам.

Ахмад се насочи обратно към магистралата в добро разположение на духа. Ако времето предоставеше удар от север, хълмовете над лозето изглеждаха многообещаващи.

Ал Фалид си наля минерална вода и насочи вниманието си към третото предупреждение, за което особено важен щеше да бъде цезиевият хлорид. Никак не беше лесно да се открие в силно радиоактивната му форма, но Халид Кадир се бе справил с този проблем.

Лъчевата терапия използваше радиоактивни източници за лечение на туморите и се практикуваше широко в развитите страни, а в целия свят тези апарати бяха над десет хиляди. Те използваха като радиоактивен източник кобалт 60. Тъй като е метал, кобалт 60 не можеше да бъде използван за аерозолна атака, но Кадир обясни на Ал Фалид, че по-раншните модели на апаратите са използвали преработен цезиев хлорид, и му нареди да намери такива. Много от тях бяха подарени на страни от Третия свят с най-добри намерения като част от всякакви програми за подпомагане. Тези страни обаче имаха доста неефективно счетоводство и още по-слаба отчетност при бракуването на апаратурата.

През 90-те години в Гояния, Бразил, бяха прегледани повече от сто хиляди души, подложени на радиация, след като някакви вехтошари проникнали в изоставена сграда. Те разглобили стария апарат за лъчева терапия, който открили там, и изнесли някакъв прах, който светел в смъртоносно синьо. Този прах бил цезий 137.

„Чърчил“ бе успял да осигури една пратка от осем глави за лъчева терапия от пристанище Арика в Чили и още шест от Уевак, Папуа, Нова Гвинея. Благодарение на връзките на Ал Фалид в Грузия към това количество беше добавен и един много по-голям товар. Цялата наличност бе достатъчна за шест големи бомби, които можеха да се пренесат в раници. По две за всеки от градовете, които Халид бе наредил да бъдат нападнати, ако Западът пренебрегне второто предупреждение.

Ал Фалид дръпна пердетата, за да се скрие от ярките светлини и шума от улиците долу, и горещо си пожела Западът да пренебрегне следващите две предупреждения. Лично той не би избрал Пекин за последното нападение, но олимпийските игри действително бяха силен магнит. Бе уверен, че предвижданията на пекинските власти за броя на очакваните гости ще се окажат точни. През критичните две седмици в града щяха да се струпат повече от три милиона зрители, атлети и официални лица. С изключение на верните воини на Аллах, Всемилостивия и Милосърдния, които щяха да бъдат ваксинирани, западният свят и другите неверници щяха да бъдат изтрити от лицето на земята.