Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (38)

38.

Пешавар

Ал Фалид вървеше без да бърза надолу по улицата на разказвачите на приказки, а после мина през гъмжащия от хора пазар „Киса Хвани“. Беше в добро настроение, но си оставаше бдителен и наблюдаваше внимателно всичко наоколо. Където има един агент на ЦРУ, вероятно се спотайват и други. Беше се справил с още един неверник, а американците нямаха и представа кой всъщност е той. Също като атентаторите в Лондон, Ал Фалид минаваше за един от техните и сега произнесе безмълвна молитва от благодарност за предвидливостта на Кадир да го накара да остане, да изкара курса и да изтърпи подигравките срещу исляма в студентския град. Неверниците щяха да си платят за всичко, и то скъпо. Ал Фалид беше напълно уверен, че плановете на Кадир ще бъдат изпълнени успешно и че накрая, слава на Аллаха, единствената истинска религия — ислямът, ще се разпростре надлъж и шир по земята, независимо от цената.

Ал Фалид спря пред щанда с кожарски стоки сред гъмжилото от хора на пазара и небрежно се огледа, за да се увери, че не го следят. Тъй като говореше урду, той без усилие се смеси с тълпата в стария град. Продължи, търсейки с очи надписа на помещението, което минаваше за фоайе на хотел. На него се четеше: „Не се разрешава да се внасят оръжия в хотела. Притежателите трябва да ги оставят на рецепцията“. Ал Фалид се усмихна. Дивият запад на Пакистан ще накара Съединените щати да се страхуват и за разлика от безбройните Додж Сити^[1] в американската история, Пешавар и северозападната гранична провинция никога няма да бъдат укротени.

Малко по-надолу по улицата на разказвачите на приказки той мина покрай една бръснарница. Първият клиент вече се бе настанил на стария дървен стол отвън пред входа и бе отпуснал глава върху напуканата кожа на възглавницата за главата, завързана за пръчка, прикрепена към гърба на облегалката. През това време бръснарят остреше на черен кожен каиш едно страховито наглед острие. До него, под навес от гофрирана ламарина, се извисяваше плашеща, висока два метра картина на огромни, блестящи бели зъби и ослепително розови венци, която известяваше, че зъболекарят е отворен за всеки, който би събрал куража да влезе.

Ал Фалид добродушно поклати глава в отказ на поредното предложение за рикша и се спря за кратко пред щанда с мангал, преструвайки се, че проявява интерес към цвъртящите върху скарата кебапи. Всъщност отново засне наум тясната улица, ярко боядисаните рикши, които се съревноваваха с магаретата, теглещи двуколки, претоварени с чували подправки, семена и картофи. Доволен, Ал Фалид свърна в някаква лъкатушеща странична улица и спря за последна проверка, преди да стигне до входа на безопасната къща на „Ал Кайда“. Вратите й бяха от здраво тиково дърво, а деликатната дърворезба по тях беше изящен пример за онази архитектура, която той твърдеше, че изучава.

След предварително уговореното почукване тежките врати се отвориха и един от телохранителите на Кадир го покани вътре, като махна със своя „Калашников“. Ал Фалид го последва надолу по изтъркани дървени стъпала до подземието, което се намираше на почти дванадесет метра под земята. То приличаше на повечето мазета под къщите в стария град, предназначени за съхраняване на храна и други стоки през изгарящите лета. И това служеше за същото, но в добавка предоставяше защита и срещу подслушване.

Когато Ал Фалид влезе в мазето, фигурата на д-р Халид Кадир, която нямаше как да не разпознае веднага, се надигна от големите възглавници, нахвърляни върху постелките по мръсния под. Той поздрави влезлия с традиционна прегръдка и целувки по двете бузи.

— Добре дошъл, Амон. Пътят ти спокойно ли мина?

— Не съвсем — отговори запитаният.

— Тия американци са много високомерни и глупави — отбеляза духовният му водач Кадир, когато Ал Фалид приключи с разказа за случилото се през последните два дни. — Това ще бъде една от причините да не обърнат внимание на предупреждението, което ще им изпратя — добави той с известна тъга в гласа.

— Надявам се да не го направят — процеди ядно Ал Фалид. — Техните духовни водачи описват исляма като злодейска религия. Един от тях нарече великия пророк Мохамед, мир нему, „обзет от демони педофил“! — Ал Фалид едва не се задуши от възмущение, но бе решен неговият духовен баща да разбере какво става в страната на Големия сатана.

— Чух тези думи — тихо каза Кадир. — Слава на Аллаха, „Ал Джазира“ ни върши добра работа.

— Халид, тогава трябва да си видял и карикатурите!

Той кимна.

— Амон, не трябва да се притесняваме от подобни неща — рече меко, в опит да предпази помощника си от излишни емоции. — Ислямът стои много по-високо от такива злобни клетви. Като мюсюлмани не бива да забравяме, че евреите и християните са народите от свещената ни книга. Великият пророк, мир на праха му, винаги е помнил по-раншните откровения на Авраам и винаги ни е нареждал да се отнасяме към народите от по-раншните откровения с уважение. Амон, ние нямаме проблем с тези хора, а с корумпираните и лъжливи лидери на Запада и Китай, които преследват нашия народ в Близкия изток и Синдзян. Нашият спор е със западните имами, които отхвърлят откровенията на архангел Гавраил пред нашия пророк, мир нему, и които осмиват исляма и начина ни на обличане, окуражавайки християните и евреите да се надигат срещу нас.

Големият мюсюлмански философ все още се надяваше на мирно разрешение, но не за сметка на своя народ и вяра.

— Плановете за нападението в график ли са? — попита той Ал Фалид.