Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (3)

3.

Асоциацията по спортна стрелба, Атланта

Срещата на военния кабинет за спешни случаи на президента Денвър Харисън беше свикана два часа след излъчването на видеозаписа на д-р Кадир по „Ал Джазира“. Все още неосведомен за видеоматериала и назначената среща, вицепрезидентът Чарлс (Чък) Болтън държеше реч пред Националната оръжейна асоциация в една от големите зали на международния конгресен център „Джорджия“. Две сили тласкаха вицепрезидента: властта и парите. Той беше главното бойно куче на ВСП, или Великата стара партия, както наричаха републиканците, откакто „Бостън Пост“ им бе измислил този прякор в края на деветнадесети век. Заради подхода му в политиката, който не допускаше „взимането на пленници“, от вицепрезидента се страхуваха както републиканците от ВСП, така и демократите. Чък Болтън беше слаб, среден на ръст. Овалното му лице беше бледо, а тънката му прошарена коса вече оредяваше. Сините му очи бяха металически твърди, а тесните като молив мустачки бяха започнали да посивяват над тънките като тапицерски игли устни. В държането на вицепрезидента Болтън нямаше и капчица топлота. Той бе един от най-могъщите хора във Вашингтон и макар досега най-високият пост да му убягваше, по-общо мнение действителната власт в президентството се упражняваше от него. Никой не изпитваше съмнения какви са позициите на вицепрезидента, като се започне от погнусата, вдъхвана му от хомосексуалистите, премине се през непоколебимата му подкрепа за забрана на абортите и на изследванията със стволови клетки и се стигне до вярата, че Америка е предопределена от съдбата да пренареди света. За Болтън светът представляваше само място за проекцията на американската мощ. Когато направи пауза в речта пред Националната оръжейна служба, един от неговите помощници се приближи и му зашепна в ухото.

— „Ал Кайда“ пусна още един видеоматериал и по този повод в Ситуационната зала на Белия дом е насрочена извънредна среща на военния кабинет. Подготвяме Главната квартира на ФБР в Атланта, там разполагат с обезопасена връзка за видеоконференции, за да участвате и вие. Ще ви бъде по-удобно, отколкото в телекомуникационния микробус.

Както конвоят на президента, така и този на неговия заместник включваше телекомуникационен микробус, натъпкан с най-модерните средства за връзка, чрез които двамата можеха да общуват от която и да е точка на земното кълбо.

— А „Еър Форс 2“? — попита вицепрезидентът.

Пилотиран от летци от Президентската група за въздушен транспорт, придадена към 89-а Транспортна ескадрила в базата на военновъздушните сили „Андрюс“ в Мериленд, Вирджиния, боингът 747–200, който обикновено се ползваше от президента и по света беше известен като „Еър Форс 1“, стоеше на пистата на международното летище на Атланта „Хартсфийлд Джексън“ на по-малко от десет минути път от тук. Беше нормална практика, когато на борда на боинга е вицепрезидентът, неговата позивна да се променя на „Еър Форс 2“.

— Няма време. Срещата започва след час. „Ал Кайда“ излъчиха видео. Господин вицепрезидент, трябва да приключите с речта си.

Вицепрезидентът кимна и се обърна отново към публиката. Всеки присъстващ беше специално избран и проверен за случая. С изключение може би само на главния политически съветник и изборен стратег на президента, Дан Еспозито, никой в администрацията не съзнаваше по-добре от вицепрезидента Болтън, че след няколко къси седмици народът на Съединените щати ще гласува. Тези избори по средата на мандата щяха да решат кой ще контролира Камарата на представителите и кой — Сената. В американските избори гласуването не е задължително и малкият брой участници можеше да предизвика изборна катастрофа. Затова подкрепата на групи като Националната оръжейна асоциация и големите църкви на евангелистката десница беше решаваща. Докато завършваше речта си, вицепрезидентът Болтън си отбеляза наум да прати съобщение на д-р Ричард Халиуел. Частната му среща с главния изпълнителен директор на фармацевтичната компания „Халиуел“ трябваше да бъде отложена за след видеоконференцията. Това означаваше да се видят късно през нощта, но по това време Болтън обикновено бе в цветущо състояние, а срещата бе важна и за двамата.

— Все още сме в безопасност! — пусна той шега към публиката. — Днес терористите премислят по два пъти, преди да нападнат Съединените американски щати!

Болтън все още не знаеше какво е съдържанието на последния запис на д-р Халид Кадир, затова по-късно забележката му щеше да го преследва.

— Трябва да се погрижим да запазим Америка в безопасност — продължи той. — Втората поправка на конституцията и правото на всеки спазващ законите американец да носи оръжие не подлежат на преговори! — Подкрепящата оръжията публика избухна в ръкопляскания и затропа с крака. — Трябва да запазим Америка от терористи като Бин Ладен, Халид Кадир и останалите мюсюлмански фундаменталисти. Единственото, от което тези ислямистки главорези разбират, е насоченото оръжие. Обществата за дискусии като Обединените нации и Демократическата партия само окуражават терористите да извършват още жестокости срещу американския народ. Аз няма да допусна това да се случи!

Както във всичките си речи, вицепрезидентът Болтън умело заемаше позиция за следващото кандидатиране за Белия дом.

Публиката скочи на крака, нададе приветствени викове, засвирка с уста и продължи да ръкопляска, докато вицепрезидентът вече се насочваше към приличното на подземна кухина фоайе на конгресния център. Неговият „Кадилак де Вил“ и съпровождащият го конвой от черни шевролети „Събърбан“, пълни с тежковъоръжени агенти на тайните служби, вече чакаха на алеята отпред.

Щом Ситуационната зала под Овалния кабинет се фокусира на екрана, вицепрезидентът си отбеляза наум кой присъства. Президентът още не беше дошъл, но държавният секретар, секретарят по отбраната, секретарят по вътрешната сигурност, съветникът по националната сигурност, директорът на националното разузнаване и председателят на обединените началник-щабове вече бяха седнали на масата. Там беше и началникът на кабинета. Местата на съветниците бяха наредени гъсто покрай покритата с ламперия стена. Там седяха началникът на неговия кабинет, заместник-съветникът по национална сигурност и директорът на Централното разузнавателно управление. „Този видеоматериал май предизвиква по-голяма загриженост от обичайното“, помисли си той. Откакто бе създадена новата длъжност директор на Националното разузнаване, ЦРУ изгуби дългогодишния си пряк достъп до президента. Това предизвика нещо повече от загриженост сред консерваторите в Лангли, но днес беше поканен и директорът на управлението. Очите на вицепрезидента станаха корави, когато забеляза, че той е довел един от главните си съветници, Къртис О’Конър. Агентът и вицепрезидентът се бяха сблъсквали неведнъж, тъй като О’Конър имаше нахалството да не се съгласява с Болтън. Вицепрезидентът от рано се усети, че О’Конър е опасно убедителен, и прибави името му към списъка на онези, които трябваше да бъдат внимателно наблюдавани. Малкото лайно, Дан Еспозито, седнал с гръб към срещуположната стена, също бе в този списък. Болтън се дразнеше, че могъщият съветник по изборите на президента също се бе сдобил с достъп до военния кабинет. Гаден педераст, ядосваше се той. Неохотно бе решил да се примири със сексуалните му наклонности, но само докато беше полезен. Знаеше, че ако нещо се случи на този президент, за него остава само една крачка до Белия дом. Всеки път, когато повдигаше въпроса за своята кандидатура за президент, Еспозито отбягваше отговора. Ако Републиканската партия получеше толкова лоши резултати на изборите по средата на мандата, колкото сочеха допитванията, Болтън вече беше решил, че първата глава, която ще падне, ще бъде тази на Еспозито.

Докато чакаше идването на президента, Болтън се замисли за срещата с Халиуел. Фармацевтичната компания „Халиуел“ беше най-голямата сред „Големите фармацевти“ — епитетът, използван за описание на най-големите лекарствени компании, изобщо не беше ласкателен — и макар официално да отричаше, вицепрезидентът все още имаше значителни интереси във фирмата. През последните две години „Халиуел“ се бе разраснала още повече. Решението на Вашингтон без много шум да финансира с петстотин милиона долара лабораторията с четвърта степен на биологична безопасност, разположена в най-далечния ъгъл на стоакровия комплекс на фармацевтичната фирма в Атланта, бе прокарано от вицепрезидента като част от борбата с тероризма. Решението беше толкова деликатен въпрос, че неколцина от най-близките съветници на президента още не знаеха за него.

Д-р Кадир завърши предупреждението си тихо, но заплашително. Видеото избледня до злокобно черен екран и в залата се възцари също толкова заплашително мълчание. Къртис О’Конър отсъди, че възможностите на президента са вече изчерпани. Повечето американци отдавна бяха престанали да вярват на басните за войната в Ирак и президентстването на Харисън започваше да изглежда все по-слабо и дори импотентно. Щом западните медии излъчат смразяващото послание на „Ал Кайда“, обществеността ще започне да се тревожи още повече. Подобни послания от врага се нуждаеха от някакъв отговор. О’Конър погледна бързо към Дан Еспозито. Къртис знаеше, че той ще се погрижи отговорът да бъде незабавен. От първия ден, когато се срещна с ниския, оплешивяващ съветник, между тях възникна незабавна и взаимна антипатия. Задниците и Еспозито имат много общо, размишляваше О’Конър.

— Какво, по дяволите, означава това и къде, мамка му, е Синдзян? — наруши мълчанието президентът, като отправи въпроса към Къртис О’Конър. Харисън очевидно чувстваше натиска.

— Господин президент, още не сме наясно какво означава това — отговори Къртис спокойно. — Направихме предварителен анализ на кадрите и гласа и няма съмнение, че видеозаписът е истински, въпреки че за местоположението нищо не може да се каже. От „Ал Кайда“ много внимават да осигуряват неутрален фон за записи като този. Скалите зад д-р Кадир може да са навсякъде в Централна Азия, от която Синдзян, голяма област в Западен Китай, също е част.

Би могъл да добави, че със своите милион и шестстотин хиляди квадратни километра Синдзян е три пъти по-голям от Франция и граничи с Пакистан, Индия, Афганистан, Монголия и три от бившите съветски републики: Таджикистан, Казахстан и Киргизстан. Би могъл да добави още, че пустините, езерата и планината Тяншан, или Небесните планини в Синдзян са удивително пленителни и че уйгурите мюсюлмани, които живеят по тези места от векове, имат дълбока духовна връзка със земята си. Можеше също да спомене, че областта е богата на петрол и минерали, но не го направи. Обикновения човек от улицата можеше и да не го е грижа къде се намират Синдзян и държавите с имена, завършващи на „стан“. Но Къртис О’Конър говореше с най-могъщия човек на света и нямаше как да не му мине през ума, че този човек би трябвало да знае това. Може би нямаше да е лошо някой да му подари за Коледа атлас, помисли си огорчено, но точно сега трябваше да внуши по-важни неща.

— Та къде ще се случи тази първа предупредителна атака? — зачуди се президентът Харисън смутено, сякаш събитията излизаха стремително извън неговия контрол. — Тя има ли нещо общо със заплаха от антракс или едра шарка? — попита и се огледа наоколо в очакване на отговор.

— Господин президент, съдържанието на съобщението е малко озадачаващо — продължи О’Конър. — За първи път „Ал Кайда“ нарочно използва подобно кодиране и не сме сигурни дали са могли да разработят някакви биологични оръжия. Първоначалното ни впечатление е, че първата предупредителна атака ще бъде проведена или тук, в Съединените щати, или срещу нашите главни съюзници: Великобритания и Австралия.

— А китайците?

— Китайското правителство смята уйгурите мюсюлмани в Западен Синдзян на границата с Киргизстан и Казахстан за „различни“ и гледа на тях като на заплаха за единството на страната. Затова възнамерява да ги смаже. Десетилетия наред китайската милиция и въоръжените сили провеждат свирепи чистки сред мюсюлманите в Синдзян, но тъй като се случва толкова далеч от останалата част на света, те не се отразяват надълго и широко, господин президент. Последното нападение на Кадир няма да бъде насочено само срещу Съединените щати, Великобритания и Австралия, но и срещу китайците. — Къртис О’Конър не можеше да знае колко голяма и унищожителна ще бъде тази атака.

— А каква е тая работа с вечността? — изнервено попита президентът.

— Господин президент, в зависимост от превода Коранът споменава вечността само в осемнадесет от своите сури, или глави, и то най-вече във връзка с градините на вечността. Някои учени превеждат арабския текст като „райски градини“. Интересното е, че в шест от сурите Коранът говори за реки, течащи под градините на вечността. Затова сега разглеждаме възможността за нападения срещу големи реки, с цел да бъдат отровено водоснабдяването. Коранът обаче посочва още, че праведните обитават мястото, където реките текат под градините на вечността, като награда от Аллах, а не като наказание. Така че на теория реките, изглежда, отпадат. — Без да осъзнава, Къртис О’Конър бе стигнал смайващо близо.

— Забравяш откраднатата вятърна мелница, а страната, която най-тясно се свързва с вятърни мелници, е Холандия — прекъсна го секретарят по отбраната. — Едно нападение срещу дигите би опустошило големи области, лежащи под морското равнище, и би причинило невиждани щети.

— Не сме изключили това, господин секретар — отговори спокойно Къртис О’Конър, — но Холандия не беше сред първите три страни, присъединили се към коалицията. — О’Конър не харесваше помпозния секретар по отбраната почти колкото Еспозито и му се прииска да добави, че холандците не са обявили нито една от вятърните си мелници за „открадната“, но си замълча.

— А неверниците и какво беше… нишките? — попита секретарят по отбраната и раздразнението му от Къртис стана очевидно.

— „Когато самотната нишка се сплете със своя двойник“ озадачи и нас — откровено призна О’Конър. — Като че ли фразата е свързана с окончателното решение на Кадир и все още работим над разгадаването й. Употребата на думата „неверници“ е ясна. Така арабите наричат онези, които почитат много богове. Ислямистите отхвърлят всяка идея, че Аллах може да се почита заедно с друг бог. Индуистите и будистите например сдружават идолите си с бог, а християните, освен Бог почитат и Светия дух. — О’Конър си даваше сметка, че навлиза в опасни води пред президента Харисън, но не се отказа. Според него готовността да започнеш жестока и унищожителна война в името на различните разновидности на бог представляваше опасна глупост. Ако не се направеше нещо, за да се извади религията от уравнението на външната политика, можеше да се стигне до сблъсък, който да доведе света до тежка катастрофа.

Докато над Атланта се спускаше нощ, Ричард Халиуел чакаше вицепрезидента в своя кабинет на тридесет и седмия етаж в небостъргача Халиуел Тауър, разположен в покрайнините на деловия квартал. За Ричард Халиуел новите лаборатории представляваха още една значителна стъпка в собствения му стремеж към власт. Мрачните пипала на огромния международен конгломерат стигаха до най-висшите ешелони на властта в Съединените щати, в разузнавателните служби и правителствата на стотина други страни по света. Но никоя от тях не беше по-важна от Китай.