Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (36)

36.

Пешавар, Северозападната гранична област

Бил Крофърд намали скоростта, когато наближи старата част на Пешавар и улицата на разказвачите на приказки. Тесният път беше почти непроходим. Членове на пущунските племена се разминаваха с талибани, магарешки каручки се състезаваха с боядисани в ярки цветове автобуси, моторни рикши се надбягваха с велосипедисти. Въздухът бе натежал от мириса на подправки, нарове, козе сирене и вонята на мазни късове овнешко, които цвъртяха върху мангалите по цялата дължина на оживената улица. В задната част на наблъсканите едно до друго магазинчетата разпалваха огнищата със стари автомобилни гуми и стотици оръжейници превръщаха отпадъчни железа в пушки със съмнителни качества. Над града тежко висеше лютив пушек. На всеки няколко минути се чуваха изстрели — оръжейниците изпробваха новопроизведената стока, рискувайки своя собствен живот. Над щандовете, където се продаваше чай за руски самовари, гордо висяха снимки на Осама бин Ладен, молла Омар и Ал Зауахири. Търговци предлагаха на дребно плодове, грънчарски изделия, килими и молитвени килимчета.

Крофърд несъзнателно опипа кобура под мишницата си. Всички мъже в града бяха въоръжени с „Калашников“, а мнозина носеха и патрондаши, препасани през гърдите. Малкото жени, които се мяркаха наоколо, бяха забулени от главата до петите в черни бурки, а очите им бяха скрити зад фини мрежи. И изведнъж сред целия този хаос той я видя. Камионетката на „Хайдерабадска пералня“ излезе от тясна странична уличка, разпръсна стадо кози, което даде своя принос към невъзможното задръстване на улицата на разказвачите на приказки.

Агент с по-голям опит може би щеше да спре и да си зададе въпроса дали тази внезапна поява е чиста случайност, или е нещо по-зловещо, но Крофърд много искаше да поправи грешката, която бе допуснал по-рано днес. Той промуши колата си покрай козите, без да обръща внимание на протестите на гърбавия, брадат козар.

Тойотата зави наляво и Крофърд я последва по тесен, мръсен път. Докато се движеха нагоре към по-скъпия район на университетското градче, дюкяните на оръжейниците и щандовете край пътя постепенно отстъпиха място на големи вили върху просторни парцели, скрити зад високи, измазани с вар огради. Бил Крофърд намали, когато тойотата спря на двеста метра пред него. Не познаваше района, от лекциите по пакистанска култура му бяха останали само смътни спомени, затова неохотно паркира пред висока метална порта. Ако беше по-опитен, щеше да избере по-безопасно място за спиране. Портата закриваше автомобилна алея, водеща към едно от медресетата на Осама бин Ладен. Освен това щеше да заключи вратите, но той не го направи.

Седнал на мястото до шофьора, Ал Фалид набра един номер и остави телефона да звънне три пъти. Затвори и изви леко глава, така че да вижда в страничното огледало червеното сузуки на неверника. Три минути по-късно двадесет ученици се промъкнаха през предния вход на медресето и започнаха да се приближават към колата изотзад. Ал Фалид знаеше, че неверникът е съсредоточил вниманието си изцяло върху неговата тойота, и наблюдаваше със задоволство как младите ислямски ученици се готвят да се нахвърлят върху своята плячка. Един от новобранците на ЦРУ скоро щеше да научи колко опасен може да бъде Пешавар.

Бил Крофърд внимаваше за тойотата пред него. Внезапно вратата на автомобила му рязко се отвори, измъкнаха го на мръсния път. Той опита да се протегне за кобура под мишницата, но ръцете му бяха извити насила назад и вързани с тънка тел, която се впи в плътта му. Нападателите го завъртяха и блъснаха главата му с все сила във вратата на сузукито. Остра болка се разля по тялото му.

Бил Крофърд се опитваше да запамети лицата на групата млади мъже, които го заобикаляха. Бяха много, всичките облечени в широки ризи и с черни тюрбани на главите, и сякаш кипяха от гняв, крещейки все по-силно и по-силно:

— Аллах акбар! Аллах акбар! Бог е велик! Бог е велик!

Млади талибани, помисли си Кроуфърд. Но… откъде се бяха взели? Знаеше, че в планинската верига Хиндукуш все още се крият талибани, но тези стояха на пътя посред бял ден в столицата на северозападната гранична област. Предупреждението на началника му, че Пешавар не е туристически курорт, сега внезапно придоби смисъл. Крофърд се озърна наляво и надясно, напразно търсейки помощ. Опита се да потисне надигащата се паника, когато видя един мъж да слиза от пътническото място на бялата тойота и да тръгва към него. Нямаше съмнение кой е: Ал Фалид, роденият в Кайро американец, когото трябваше да следи още от международното летище на Исламабад.

— Аллах акбар! Аллах акбар! Бог е велик! Бог е велик!

Виковете кънтяха, отразени от белосаните с вар стени наоколо, и Крофърд почувства хладни тръпки да се спускат надолу по гръбнака му.

— Смърт на неверника! Смърт на неверника!

Когато Ал Фалид стигна до групата, виковете замряха и тя се раздели уважително пред него.

— Защо ме следиш? — попита Ал Фалид.

Крофърд беше толкова изненадан от омразата в черните очи на мъжа, че не отговори.

Ал Фалид кимна на един от младите ученици, който размахваше един АК-47. Кроуфърд изстена от болка, когато прикладът на автомата се стовари в челюстта му.

— Невернико, попитах те нещо. Защо ме следиш? — настоя да научи Ал Фалид, а гласът му беше просмукан от омразата срещу Америка и нейните съюзници.

Отново кимна към размахващия автомата ученик и младият агент на ЦРУ задуши вика от болка, когато прикладът отново се стовари върху лицето и му строши челюстта. Бил Кроуфърд започна да изпада в безсъзнание, но се свести, когато групата започна пак да крещи:

— Аллах акбар! Аллах акбар! Бог е велик! Бог е велик!

Ал Фалид се изплю върху нараненото, размазано лице на Крофърд, а после кимна на друг млад ученик, който си играеше със своята джамбия, силно извита кама. Младият ислямист се развика:

— Бузкаши! Бузкаши! Бузкаши!

Когато значението на тези крясъци проникна през пелената от болка, Бил Крофърд почувства как коленете му се подгъват. Бузкаши беше традиционната игра на поло, която се играеше в Афганистан, а студентите искаха топка.

Очите му се разшириха от ужас, когато голямото острие изсвири във въздуха към него и с един жесток удар му отряза главата. Тя подскочи два пъти, преди да се изтърколи в една прашна дупка на пътя, оставяйки кървава следа след себе си. Весели струйки яркочервена кръв пръскаха от аортата му, докато сърцето все още трескаво биеше.

Когато учениците натикаха обезглавения труп в сузукито и заляха с бензин малкия джип, Ал Фалид отстъпи назад. Точно преди да драснат клечката, мобилният телефон на Бил Крофърд звънна, но Ал Фалид кимна на учениците да не му обръщат внимание. Когато звъненето престана, се чу пиукане, обозначаващо оставеното от Натали съобщение. „Скъпи, Табата искаше да ти каже лека нощ. И двете много те обичаме. Липсваш ни.“ Сузукито избухна в пламъци.

Докато се връщаше нагоре по алеята към медресето, Ал Фалид гледаше със задоволство как студентите си подхвърлят главата на неверника. Един от тях отстъпи назад, засмивайки се при опита да избегне пръските кръв. Захвърлената глава лежеше с лице към ясното синьо небе, а последните мигове на болка и ужас бяха завинаги запечатани в безжизнените очи.