Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (61)

61.

Рокс, Сидни

Къртис бе запазил маса навън в „Уотърфронт“, ресторант в преустроените складове за вълна, построени от каторжниците на брега на Рокс. Копие на кораба „Баунти“ се полюшваше върху леките вълни в залива Кембъл. Отвъд историческия кораб златистозелените фериботи на Сидни преминаваха покрай издутите платна на операта на път за Съркюлър Кий и обратно.

Младият келнер настани Кейт и Къртис на маса с гледка към едно от най-великите пристанища в света. Готвеше се да подаде менюто с вината на кавалера, но Кейт избърза и го взе.

— Сега си в моята родина — обясни тя и започна да проучва съдържанието му.

Къртис извъртя очи към младия келнер.

— Женен ли сте? — попита го той.

— Не, сър.

— Годеница имате ли?

— Да — отговори момчето и лицето му разцъфна в широка усмивка. — Ще се оженим идния март.

— Млади човече, послушай съвета ми, не го прави! — каза Къртис с лукава усмивка. — Женени сме само от седмица, а вече започна да командва. Направо тръпки ме побиват, като си помисля каква ли ще бъде след десет години.

— О, Къртис, престани! Не вярвайте на нито една негова дума — обърна се Кейт към келнера. — Ще вземем каберне совиньон „Афлек“. Благодаря.

— Ти си непоправим — укори го тя, когато младият келнер си тръгна с доста объркан вид. — Бях омъжена веднъж и мога да те уверя, че това ми беше напълно достатъчно.

На Къртис не убягна мимолетната сянка, прекосила за миг лицето й. Дощя му се да се шамароса. Тъкмо се готвеше да се извини, когато келнерът се върна с поръчаното вино.

— Да наливам ли, или искате да го опитате? — попита, несигурен на кого да предложи виното.

Къртис се усмихна и галантно посочи към Кейт в знак, че й отстъпва това право.

— Страхотно е — възкликна той, когато отпи. — Как казвате тук… за добро здраве?

— Не е лошо! — съгласи се Кейт, доволна, че виното от района с по-хладен климат около езерото Джордж получи одобрението на Къртис. — „Афлек“ е едно от любимите ми вина, затова се радвам, че ти харесва.

— Прекрасно е и много съжалявам, ако съм събудил някакви неприятни спомени преди малко — извини се Къртис. — Понякога чувството ми за хумор ме въвлича в неприятности.

Кейт се засмя. След фанатичната сериозност на Малкълм точно чувството за хумор я привличаше толкова към него.

— Не съжалявай. Спомените са противни, но предполагам, че човек трябва да научи някои уроци дори по трудния начин. По същество се оказа, че съм се омъжила за баща си — обясни, спомняйки си строгото възпитание в дома на нейния баща пуритан. — Всяка вечер бифтек и три вида зеленчуци, Христос е глава на Църквата, аз съм глава на семейството и моята дума е окончателна.

— Искаш ли да поговорим за това? — внимателно попита Къртис.

Кейт помисли и реши, че е време той да научи малко повече за нея.

— Малкълм е член на Либералната партия на Нови Южен Уелс, която е нещо като вашата Републиканска партия. Същевременно е и новороден християнин, а тук, в Нови Южен Уелс и Канбера, десните християни правят всичко възможно, за да влияят на политиката.

— Звучи малко като Пенсилвания авеню^[1] — саркастично отбеляза Къртис. — Християните голяма роля ли играят в политиката на тази страна?

— Много по-голяма, отколкото хората си мислят. Министър-председателят откри една огромна катедрала, а християнските лобистки групи не само се сдобиха с доста власт в парламента на Канбера, но и тук, в Сидни.

— Направо може да вземете и Джери Бъфет!

— Имаме си — отговори Кейт. — Всичко отиде по дяволите на третата ни годишнина. Бях на пазар и купих хубава бутилка „Шато Латур“ и две отлични говежди филета. Малкълм се прибра с двама от неговите политически приятели и започнаха молитвена среща в моята дневна, а после изпиха виното! След молитвите се заеха с предварителния подбор. Всички, които бяха разведени, привърженици на абортите или, о, ужас на ужасите, подкрепяха правата на обратните, не заслужаваха номинации.

— Както си забелязала, същото важи и за много от републиканците у дома. Политиката ли беше единствената причина?

— Не — сподели Кейт. — След две години брак Малкълм започна да ми опява да имаме деца. Каза, че ще е добре за имиджа му като политик.

— Не твърде красив мотив, за да раждаш деца — внимателно изрази мнението си Къритс.

— Точно така. Затова, когато престана да изпълнява съпружеските си задължения, аз заминах за Йейл.

— Той ожени ли се наново?

— Месец след развода. За своя позната от политиката — отговори Кейт с крива усмивка. — Те са си лика-прилика, а аз се почувствах като излязла предсрочно от затвора. А при теб, тайнствени човече, какво е положението?

— Брак? — Къртис поклати глава. — Няколко пъти съм бил на крачка от него и понякога мисля, че сигурно няма да е лошо да се прибираш у дома при някого. Но като се има предвид моята работа, ще ми е нужна специална жена, с която да бъдем екип.

— Страхуваш се да не говориш насън? — закачи го Кейт.

Къртис се засмя.

— Ние се заклеваме да мълчим дори докато спим, но от разказа ти излиза, че да си омъжена за политик също не е леко.

Кейт се замисли.

— Знаеш ли, не мисля, че ме отблъсна само политиката, макар никога да не съм си мечтала да бъда жена на политик. По-скоро причината беше в смесицата между политика и религия, във вярата, че истината принадлежи само на тях. Това ме отврати. Тези хора са такива лицемери.

— Религията може да бъде голяма сила — замислено отбеляза Къртис. — Проблемът е, че всички религии се основават на вярата, а не на логиката. Невъзможно е да спориш с мюсюлмански терорист, убеден, че ще отиде право на небето, защото е вдигнал във въздуха някой автобус в името на Аллах. Нито пък с президент или премиер, които смятат, че сам Господ ги ръководи.

— Като вид ние винаги сме имали нужда да вярваме в нещо по-висше от нас самите — каза Кейт. — Виж, древните гърци и римляни са имали цял куп богове, за които са можели да воюват: Аполон, Меркурий, Зевс — и те са помагали като отплата за жертвоприношенията. А кой вярва в тях сега?

— Не съм много сигурен, че ние сме по-просветени — възрази Къртис. — Мюсюлманите смятат, че християните бъркат, а те от своя страна вярват, че мюсюлманите са на погрешен път. Знаеш ли, винаги съм се чудил какво ли ще правят атентаторките самоубийци със седемдесет девственици на небето? — добави той с усмивка.

След вечеря, докато бавно се разхождаха обратно към „Парк Хаят“, хотела, в който бяха отседнали, Къртис прегърна Кейт през кръста и тя откри, че й се иска да го опознае много по-добре.

На летище „Кингсфорд Смит“ в Сидни Ал Фалид се качваше на последния полет за Мелбърн. На сутринта щеше да се прехвърли на прекия полет на „Катай Пасифик“ до Пекин.