Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (76)

76.

Канбера

Посещението на президента на Съединените щати беше отразено възможно най-широко в националните медии. Въпреки че протестите срещу участието на Австралия в катастрофата, в каквато се бе превърнала инвазията в Ирак, бяха сред най-големите в историята на страната, възмутените граждани бяха държани настрана от упорития президент Харисън и инатливия министър-председател, които в момента провеждаха последен обмен на мнения преди края на визитата.

Ахмад Рахман видя патрула, който навлезе в боровата гора петстотин метра по-надолу от неговото скривалище над лозето, и замръзна. Следеше войниците с бинокъла си, докато изчезнаха от погледа му. Когато се обърна към другите двама членове на клетката, направи знак с палец надолу — сигнал за врагове. Командосите се изкачваха по хълма към мястото, където бяха членовете на клетката.

Клетката на „Ал Кайда“ беше на позиция от три дни и когато първите лъчи на слънцето огряха евкалиптовите дървета по източните хълмове, Ахмад Рахман провери камуфлажа около скривалището и грижливо смени всички увехнали евкалиптови клонки. Пукнатината в скалите над лозето не беше дълбока, но достатъчна да побере тях тримата заедно с ракетите „Стингър“, донесени преди Ахмад да прецени, че районът ще бъде претърсен, за да се осигури безопасността на президента Харисън.

При по-раншните си разузнавателни походи Ахмад осъзна, че проблемът, пред който бяха изправени войниците, заели се да защитават президента, беше всъщност географски. Като се изключи новото строителство около летището на Канбера и удължаването и укрепването на писта 35, този район на летището не се бе променил много от април 1940 година, когато от тогавашната малка военновъздушна база излитаха и кацаха самолети DC-3. По откритите полета все още пасяха коне и добитък, а цялото летище беше заобиколено от гъсто залесени хълмове и планини. За да се претърси щателно толкова голям район, щяха да са нужни много повече войници от отделените за кратката двадесет и четири часова визита. Ахмад беше взел предвид и това. Предишния ден един патрул беше минал на сто метра от скривалището им, но не стигна до тях. А сега се появи още един.

Рахман огледа района зад летището. На около километър в северна посока една патрулка беше спряла движението по Маджура Лейн, голяма артерия за летището, която го заобикаляше и свързваше предградието на Канбера с магистралата за Сидни. От южната страна беше затворена друга магистрала и колите стояха на опашка, дълга няколко километра. По-близо до града, по маршрута, който президентът щеше да използва, за да стигне до летището, бяха разположени десетки полицейски коли. Вероятно президентът вече е тръгнал, помисли си Рахман и се премести при двамата млади мъже, за да провери за последен път ракетите. После отново насочи бинокъла към боровата гора под него. Патрулът беше по-близо и все още вървеше нагоре по планинския склон към тях. Рахман фокусира бинокъла отново към района точно пред контролната кула на КАВС — Кралските австралийски военновъздушни сили. Районът от другата страна на пистата край цивилните терминали беше под строга полицейска охрана. Като допълнение към полицейското присъствие, бяха разположили екипи снайперисти, а на ключови позиции в района на летището и в близките хангари — щурмови екипи на специалните части. Водачи с кучета патрулираха специалния периметър, очертан около самолета на президента и цистерните за презареждане.

Ахмад завъртя бинокъла от цивилното летище към дългия път, който водеше към военновъздушната база. Полицаи на мотоциклети с проблясващи сигнални лампи ескортираха голяма бяла лимузина, на чийто преден капак се вееше австралийското знаме. Премиерът и неговата жена, помисли си Ахмад, докато фокусираше бинокъла още по̀ на юг. Няколко полицейски мотоциклета водеха кортежа, който вече беше стигнал до изхода от главната магистрала. Черните събърбани бяха следвани от два бронирани кадилака. Ахмад знаеше, че те са част от „обезопасения пакет“, предназначен да се откъсне от десетте коли и останалата част от кортежа зад тях, ако бъдат нападнати. Единият беше примамка, но и двата имаха системи за поддържане налягането в гумите, херметизиращи системи за защита срещу химична или биологична атака и повече от дванадесет сантиметра броня за защита на президента от противотанкови гранати.

Ахмад отново погледна към боровата гора. Войниците се приближаваха.

— Вече са тръгнали — обяви главният стюард на президента Харисън. — Президентът и първата дама ще пристигнат след няколко минути.

— Слава богу — измърмори един от журналистите, придружаващи президента. Разговорите му с австралийския министър-председател за опустошението на Сидни и подкрепата на Австралия за Америка в Ирак бяха продължили много по-дълго от предвиденото.

Журналистите и другите служители чакаха вече цял час на определените за тях места в задната част на „Еър Форс 1“.

— Канбера, наземен контрол, тук „Еър Форс 1“, искам разрешение за пуск на двигателите.

— „Еър Форс 1“, имате разрешение.

Главният пилот на президента, полковникът от авиацията Майк Мънро, се протегна към безбройните ключове на контролния панел над главата му.

— Стартирай номер четири.

— Клапаните отворени — отговори помощник-капитанът.

— Затвори, завъртане, налягане на маслото. — Инженерът видя, че индикаторът за налягането на маслото изгасна. Това беше процедура, която екипажът можеше да изпълни и насън.

— Номер четири стабилизиран, стартирай номер едно — заповяда полковник Мънро, доволен, че поредицата индикатори за деснобордовия двигател от външната страна сочат, че той работи нормално.

— Гвардия, за почест! — Почетната гвардия от сто войници отдаде отсечено чест.

На хълма зад Кралската военна академия оръдията на церемониалната артилерия забоботиха над столицата. Генерал-губернаторът, министър-председателят и техните съпруги стояха на пистата, когато президентският самолет започна да рулира.

— Контролна кула, Канбера, „Еър Форс 1“, готов.

— „Еър Форс 1“, имате разрешение за незабавно излитане от писта 35, свържете се с въздушен контрол, когато сте във въздуха. Беше удоволствие да ни гостувате. Приятен и безопасен полет.

— „Еър Форс 1“, благодаря, приятен ден.

Майк Мънро закара президентския самолет до централната бяла линия на пистата, натисна спирачките и отвори дроселите наполовина, позволявайки на двигателите да наберат обороти. Удовлетворен, той освободи спирачките и бавно бутна и четирите дросела напред.

— Осемдесет възела — обяви помощник-капитанът. — V едно^[1].

„Еър Форс 1“, алфата сред самолетите на този свят и символът на престижа и могъществото на Съединените щати на Америка, бе преминал точката, когато полетът можеше да бъде прекъснат.

— V две… — отчете по завъртялата се скала помощникът. Алфата се беше завъртяла за първи път.

Ахмад Рахман погледна нервно надясно. Сега войниците бяха само на стотина метра от позицията им. Един-двама от тях в нарушение на заповедта се обърнаха да гледат как излита президентският самолет.

— Не стреляйте, докато не ви кажа — каза Ахмад толкова високо, колкото посмя.

Бяха се упражнявали много пъти за този миг, но той почувства как сърцето му блъска, докато наблюдаваше приближаването на „Еър Форс 1“. Това беше моментът на най-голяма уязвимост за всеки самолет. Голямата машина се движеше толкова бавно, та човек можеше да си помисли, че ще падне. Ахмад трябваше да потисне желанието си да стреля веднага.

Той изчака, докато самолетът мина тромаво покрай тях.

— Аллах акбар! Едно, две, три, огън! — отброи той.

Трите модерни ракети с топлинно насочване излетяха от пусковите тръби и миг по-късно двигателите им заработиха.

Високият звук в слушалките на „Еър Форс 1“ изпрати студени тръпки по гърбовете на пилотите, защото сензорът за ракетна атака започна да примигва на таблото. За разлика от обикновените боинги 747 президентският беше оборудван с най-съвременна защита от ракети, а екипажът бе обучен точно за подобен случай. Полковникът от военновъздушните сили Майк Мънро реагира на мига и бутна ключето, за да задейства лъч от модулирана инфрачервена енергия, предназначен да поеме наближаващата ракета и да я обезвреди.

— Топлинни примамки! — нареди той спокойно.

— Пуснати.

— Метални ленти.

— Пуснати.

Сложната система за противовъздушна защита на „Еър Форс 1“ може би щеше да е достатъчна, ако самолетът не летеше толкова ниско и ако ракетите не бяха три, а една или най-много две. Едната от тях беше объркана от инфрачервената защита на самолета, а втората — от внезапната поява на топлинните примамки. И двете пропуснаха целта и избухнаха на около километър над военен полигон, разположен на север от летището. Първата ракета обаче стигна до вътрешния двигател на левия борд на самолета и го взриви в ослепително кълбо пламъци.

Майк Мънро отчаяно се опитваше да възстанови контрола над улучения самолет, но с почти напълно отнесено ляво крило тежкият боинг 747 се килна назад и се понесе спираловидно надолу.

Зареденият с гориво „Еър Форс 1“ се стовари на земята под ъгъл от четиридесет и пет градуса и избухна в опустошителни пламъци.

Лицата на участвалите в церемонията по изпращането станаха пепеляви. Дебел стълб дим се издигаше от северната част на летището, пожарните летяха към подходите за района. Огнеборците бързаха с мрачни лица, защото знаеха какво ще намерят. Милиарди хора щяха да гледат по телевизията безкрайното повторение на кадрите с дебелия стълб дим, издигащ се над евкалиптовите дървета.