Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (31)

31.

Голф клуб „Винярд“, Калифорния

Хеликоптерът на Ричард Халиуел изпревари този на президента на хеликоптерната площадка на голф клуба „Винярд“ в Напа Вали. Никой във внушителната клубна сграда не му обърна ни най-малко внимание. Кацането на хеликоптери там беше толкова обичайно, колкото големите черни лимузини на паркинга.

Голф клубът „Винярд“ се гордееше с три шампионски игрища с по осемнадесет дупки, разположени сред гората и лозята върху четиридесет хектара от най-скъпата земя в окръг Напа. Посещението на президента се пазеше в тайна, а тайните служби нарочно бяха избрали третото от трите игрища, затворено през последните два дни „заради гостуването на важна личност“. Въпреки че бе заобиколено от високи секвои и крайбрежни дъбове, новото игрище с осемнадесет дупки беше по-лесно за охраняване, защото местността около него бе по-открита. Нищо не беше оставено на случайността. Екипи с кучета претърсиха неравните части на терена и шубраците още предния ден. Не намериха нищо по-страшно от четиридесет нови топки за голф, чиито собственици са били прекалено мързеливи, за да ги потърсят. В далечината патрулираше военен хеликоптер, на борда на който бяха заели позиции снайперисти с далекобойни пушки и стабилизирани оптически мерници. За онези, които осигуряваха безопасността на президента, дори една игра на голф представляваше логистичен кошмар, тъй като посещението на държавния глава на САЩ не можеше дълго да бъде запазено в тайна.

Един от осемдесетгодишните членове на милиардерския клуб, Отис Дж. Линбърг Втори, бе написал официално оплакване до председателя Палмър Уайнбъргър. Гостуващите важни лица да бъдат канени да играят другаде, беше изръмжал той. По-късно, щом зърна слизащия от „Марийн 1“ президент, Отис веднага потърси отново Палмър, за да изкаже сърдечната си подкрепа за посещението на президента, но и за да изрази недоволството си, че не е бил предупреден предварително. Той се разлюти още повече, когато разбра, че членовете на клуба няма да бъдат представени на президента. Точно това беше развитието, което Дан Еспозито искаше да избегне.

— Колко жалко, че камерите ги няма точно когато ги искаш! — възкликна президентът с приповдигнат тон, докато наблюдаваше резултата от първия си удар надолу по средата на дългата част на феъруея^[1] към дупката.

— Добър удар, господин президент — с нежелание призна Ричард Халиуел, докато се подготвяше да нанесе своя първи удар.

Тият беше почти с размерите на игрище за боулинг на открито, а безупречно поддържаната трева зеленееше на върха на издигнатото насипче, защитено от три страни с наклонени плочи от пясъчник. Ричард Халиуел направи крачка назад от топката си и прецени своя удар. През първите двеста метра теренът се спускаше към една голяма опасност: дълбок поток, който можеше да бъде прекосен само по старомоден малък мост с каменна арка. Оттам окосената част се изкачваше нагоре по леко вълнист склон до голяма зелена поляна, сгушена под величествени секвои и борове на повече от сто години.

Ричард Халиуел нагласи стика си и оправи стойката. Втренчи се в бялата топка и си представи, че това е „Смит Глаксо Клайн“. Хладният въздух и тишината на първия тий бяха нарушени от остро изсвирване точно когато Халиуел се опита да прокара топката си покрай тази на президента.

— Хал, големи трудности те чакат! — провикна се президентът Харисън с въодушевлението на малко момче, което си играе на топчета.

Устните на Халиуел се свиха в корава тънка черта, докато гледаше как топката му прави погрешна извивка и изчезва в гъстите храсталаци под едно дърво съвсем близо до потока.

— Нищо не е свършило, докато дебелата лейди не пропее, господин президент — отговори Халиуел, полагайки усилия да запази шеговит тон.

За голяма забава на президента Дан Еспозито едва не вкара топката в потока, но тя в последния момент отскочи към дърветата от другата страна на окосената част, срещуположно на топката на Халиуел.

Халиуел започна да рови из гъстите шубраци, опитвайки се да сдържи раздразнението си. За да намери топката си тук, трябваше да се случи чудо, а Ричард Халиуел не вярваше в чудеса. Той хвърли бърз поглед назад към окосената част. Дан Еспозито беше в шубраците от другата страна, а президентът му подаваше стик от количката на около двадесет метра оттук. Агентите от тайните служби оглеждаха околността и окосения терен пред тях. След като избра малко свободно пространство, Халиуел бръкна в джоба на панталоните си за голф, отвори ципа, който беше накарал шивача да зашие в джоба, и пусна чисто нова топка през крачола си на земята. Той винаги играеше с топка номер 1, на която беше щамповано златното Х на „Халиуел“, и когато топката се търкулна в една вдлъбнатина, той лекичко я подбутна с крак към по-добро място.

— Хал, трябва ли ти помощ? — провикна се президентът.

— Слава на Бога, господин президент. — Ричард Халиуел се върна при количката, която ползваха съвместно с президента, и си избра стик номер пет. Миг по-късно гледаше със задоволство как ударената топка прелетя над потока и пое нагоре по склона, след което спря близо до дупката, готова за удар.

— Добре се справи, Хал — поздрави го президентът.

Ричард Халиуел помаха със стика си в знак на благодарност.

— Номер три, господин Еспозито? — попита агентът на тайните служби, докато гледаше полузаровената топка. Агентите, на които бе възложено да охраняват президента, ненавиждаха малкия арогантен съветник.

Еспозито се заклатушка натам и изръмжа:

— Тъпа, скапана игра.

„Каквото и да е нужно“ беше неговото мото в политиката и живота и ако днес това беше голфът, така да бъде.

Докато президентът и Ричард Халиуел играеха голф и все още не бяха започнали да обсъждат плановете си да променят хода на историята, сателитни снимки от свръхсекретната Национална разузнавателна служба в Шантили, Вирджиния, пътуваха за Пакистан, където предстоеше да бъде написана една по-агресивна и застрашителна история.