Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (71)

71.

Канбера

Картините по Си Ен Ен на пламтящия танкер и изгорелите фюзелажи на двата боинга 747 избледняха и се смениха с претъпканата зала за пресконференции в Канбера. Министър-председателят на Австралия беше видимо потресен, докато се обръщаше към нацията. От двете му страни стояха министърът на отбраната с объркано изражение и командващият армията с мрачно лице.

Премиерът завърши речта си.

— Тези терористи са ужасни варвари, които не изпитват уважение към човешкия живот и достойнство, и моето правителство ще направи всичко възможно, за да ги изправи пред правосъдието.

Министър-председателят бе залят с множество въпроси за способността на болниците да се справят, за бъдещето на Сидни и за начина, по който хората, които още имат работа, могат да стигат до работните си места. Мишел Жилард, която беше отразила речта на професор Имран Сайед при откриването на международната конференция по биотероризъм, пренебрегна темата как се е отразило нападението върху средностатистическия работник. Тя зададе по-задълбочен въпрос — защо се случи всичко това.

— Господин премиер, ние всички видяхме разсекретените доклади, в които около шестнадесет разузнавателни служби на Съединените щати са стигнали до извода, че войната в Ирак е много голяма грешка. Тези доклади твърдят, че войната създава тренировъчна база за терористите и привлича все повече и повече млади атентатори самоубийци за фундаменталистката кауза. Ще признаете ли най-сетне, че станахме мишена, защото подкрепихме военната машина на САЩ, и че в резултат на нашата политика в Близкия изток фундаменталистите по цял свят набират сили?

Министър-председателят видимо се смути и ядно отвърна:

— Сега не е време да бягаме от бойното поле на войната срещу терора. Напротив, нужно е да удвоим усилията си и да изправим тези терористи пред съда.

— Господин министър на отбраната — попита друг журналист, — чухме, че вие и вашият съветник сте спрели заповедта на военните да се повиши степента на бойна готовност. Чух твърдения, че ако на военните е било разрешено да започнат подготовката си по-рано, това нападение е могло да бъде предотвратено. Може ли да чуем мнението ви?

Министърът на отбраната примигна няколко пъти и изражението му стана още по-объркано.

— На тези въпроси е най-добре да отговорят военните — каза той и погледна към командващия армията.

Лявата вежда на началника на армията се повдигна въпросително. Това бе един от онези класически мигове по пресконференциите, които само най-опитните фотографи с най-бърза реакция успяваха да запечатат за поколенията. Отношенията между командващия армията и егоистичния министър на отбраната току-що пропаднаха до нови дълбини и всички журналисти в залата разбраха това.

— Мисля, че не бива прибързано да спекулираме със слухове, преди да излезе пълният доклад за този ужасен, черен ден в австралийската история — дипломатично отговори офицерът. — Поднасям своите съболезнования на семействата на военните, които изгубиха любими хора, отдали живота си за родината. От името на всички военнослужещи изказвам най-дълбоки съболезнования и на всички наши съграждани, които изгубиха свои роднини и приятели в тези толкова трагични събития.