Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (60)

60.

Градът мишена

— Навесът за лодки е нагоре по реката — каза Джамал, когато двамата с Ал Фалид излязоха от склада близо до летището и поеха към града, — но реших, че може да поискаш да видиш целта отблизо.

Младежът зави по шосето, което водеше към тунела под пристанището. Пое на север по постепенно изкачващия се изход, после по една улица през предградието на северния бряг и зави към моден квартал, проточил се покрай водата.

Паркира близо до малкия пристан за ферибота и двамата слязоха от паджерото и тръгнаха надолу към края на пристанището. Ал Фалид се загледа нагоре към масивния мост, който свързваше северния и южния бряг.

— Районът от тази страна и онзи там, по-нагоре, са двата най-гъсто населени квартала в града — обясни Джамал, докато сочеше през пристанището и покрай военноморската база към издигащите се високо блокове с апартаменти на южния бряг.

Далечното боботене започна да се усилва и ставаше все по-оглушително. Влакът преминаваше по моста и Ал Фалид погледна към здравите подпори, крепящи стоманената арка в каменните й пилони.

— Прав си, Джамал, конструкцията на неверниците е добра, но ако Аллах, Всемилостивият и Милосърдният, пожелае, ние все пак ще успеем.

Тридесет минути по-късно Джамал отключи вратата в мрежата, която ограждаше парцела. Покрит с черупки от миди черен път водеше към голям дървен навес за лодки нагоре по реката след главното пристанище.

— Наехме навеса за лодки от едно съсипано имение — обясни младежът, докато отключваше големия катинар на вратата встрани от малкия дървен пристан.

По реката мина моторница „Пауър Кет“, а разпенената вода в килватера й плисна по бетонните колони, които подпираха рампата, и двете ръждясващи релси, спускащи се от навеса във водата.

Джамал запали лампата под навеса, която освети доста голям рибарски кораб, подпрян на стари, издраскани дървени подпори върху също толкова стар, но добре смазан хелинг за спускане във водата. Два сребристо проблясващи вала излизаха от корпуса на кораба и завършваха с бронзови витла от двете страни на прясно обновения рул. Корпусът бе наскоро боядисан с оранжева антикорозионна боя, а номерът на кораба, ЛФБ 15011, ясно се различаваше от двете страни на носа и на кърмата. Ал Фалид кимна с одобрение, когато прочете името на съда — „Дестини“^[1], изписано отстрани на рубката. Но най-вече го интересуваше вътрешността на траулера. Качи се след Джамал по изцапаната с боя стълба, облегната на борда.

— Преустроихме палубата и носа, за да ги приспособим към промяната на плановете — започна да обяснява младежът, докато водеше Ал Фалид надолу по тясна стълба към трюма. По страните и кила бяха закрепени стоманени листове, заварени във форма на конус, като тясната му част сочеше към носа. — Тази вечер ще започнем да пълним трюма. Когато избухне, цялата сила на взрива ще бъде насочена от конуса към борда на мишената.

— А противотанковите ракети? — попита Ал Фалид.

— Монтирали сме пусковите установки на кърмата — отговори Джамал и тръгна напред по трапа, водещ към палубата. — Използваме собствените ракети на неверниците — отбеляза той, а очите му проблеснаха доволно от иронията да бият противниците си с техните оръжия. Медиите бяха надали голям вой заради изчезването на армейските противотанкови ракети, но той увери Ал Фалид, че полицията никога няма да успее да ги проследи до навеса за лодки.

Моят блестящ млад учен наистина заслужава мястото си на небето, помисли си Ал Фалид.

— В деня на нападението две от противотанковите ракети на неверниците ще бъдат закрепени на поставките, скрити под стари мушами, докато не дойде моментът — каза Джамал. Рубката на кормчията бе претъпкана със сложна екипировка, включваща радар, дълбокомери и всякаква електроника.

— Какво е това? — попита Ал Фалид и посочи черния екран, монтиран в шперплатовата облицовка.

— Екран, който показва позицията на лазерните лъчи — обясни Джамал. — По време на последната атака аз ще бъда на щурвала, но преди да взривим рибарския кораб, искам да съм сигурен, че съм пробил бордовете на танкера. Понеже става дума за двойни бордове, ракетите трябва да ударят на едно и също място частица от секундата една след друга. Първата ще пробие външния борд, а втората — вътрешната преграда, зад която е суровият петрол. Камерата, монтирана на покрива, е свързана с прицелните системи на ракетите — продължи той — и първата ракета ще бъде изстреляна, когато лазерните точки на екрана се припокрият. Втората ще бъде изстреляна само част от секундата по-късно. А тази нощ ще разположим последния цилиндър на дъното на пристанището.

По-късно същата вечер Ал Фалид се върна, за да види как водолазите на Джамал се обличат и си помагат взаимно с модерните дихателни апарати. Тюлените от американския военноморски флот използваха водолазните комплекти JIAP-V, които германският производител „Дрегер“ твърдо отказваше да пусне на пазара. Оказа се сравнително лесно да си ги набавят от един не толкова скрупульозен представител на фирмата. Парите винаги проправяха пътя. Ал Фалид не разбираше всички технически подробности, но бе наясно, че с напълно затворената система на „Дрегер“ ще се избегнат издайническите мехурчета. Заради мястото, където щяха да работят водолазите, това беше особено важно.

Цилиндричните бидони с формата на пури бяха пълни с експлозиви и оказваха малко съпротивление във водата, но на водолазите им трябваше време, за да ги разположат на позиция. Комплектите JIAP-V даваха възможност за четири часа работа при едно гмуркане. Засега, помисли си Ал Фалид, четири часа се оказват предостатъчни. За период от шест седмици единадесетте бидона бяха закотвени на позиция на дъното на пристанището, а тази нощ водолазите щяха да спуснат и последния от тях. Ал Фалид и неговите експерти по експлозивите от „Ал Кайда“ бяха пресметнали, че това количество вероятно ще е достатъчно, за да се постигне ефектът „тапа в бутилка“, който Кадир търсеше.

Бидоните бяха оборудвани с подвижни минидвигатели и четиримата водолази плуваха с лекота под черните води на тъмното пристанище. Без светлина видимостта под водата беше почти нулева, което принуждаваше водача им да си проверява компаса. Той направи малка поправка в курса, за да насочи колегите си към първия от дълготрайните звукови маяци, които бяха разположили по маршрута си към целта. Малкият УЛБ-364 с удължен живот беше подводен маяк, който се продаваше свободно. Той се захранваше от прости 9-волтови литиеви батерии, а скоростта на пулсацията му беше един сигнал на секунда. Като използваха джипиес, водолазите бяха разположили маяците така, че да ги водят безпогрешно по дъното на пристанището.

Силата на звука, чувствителността и честотата вече бяха нагласени и водачът продължи да плува напред, като се ориентираше по своя ръчен приемател ДРП-275. Откри първия маяк почти на мига и направи нова малка промяна в курса, като се насочваше към най-силния сигнал, който чуваше в слушалките. На повърхността движението в пристанището продължаваше без прекъсване. Никой не подозираше, че отлично подготвените невидими водолази на Аллах тайно се промъкваха към своята цел.