Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tenth Chamber, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho (2014)
Разпознаване и корекция
mad71 (2014)

Издание:

Глен Купър. Десетата зала

Американска. Първо издание

Редактор: Мария Василева

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка: ИК „Бард“, Надежда Петрова

ИК „Бард“, София, 2011

ISBN: 9789546551887

История

  1. — Добавяне

Епилог

Рошел, Пенсилвания

Никола Дюран бършеше чиниите, докато жена му миеше следващите.

Помагаше й с миенето на съдовете още откакто се бяха оженили. Като роби на навика винаги го правеха на ръка. Не си спомняше някога да бяха използвали миялната машина, която им купи дъщеря им. Съпругът и съпругата бяха белокоси, прегърбени от възрастта, вършеха домакинската работа бавно и без припряност.

— Уморен ли си? — попита жена му.

— Не. Чувствам се добре — отвърна той.

Нощта вече се бе спуснала. Вечеряха късно след следобедната дрямка, както правеха обикновено преди нощите в плевнята.

Рошел беше микроскопично градче в централна Пенсилвания, фермерско селище, сгушено между хълмовете. Беше основано през 1698 г. от хугеноти — френски протестанти, които не можеха да понасят римокатолическата църква. Намираше се далеч от главните пътища, точно както бяха искали създателите му. От основаването му до този ден жителите му никога не наброяваха повече от неколкостотин.

Пиер Дюран, основателят на градчето, беше изоставил родното си село във Франция през 80-те години на седемнайсети век и се бе заселил в развъдника на хугеноти Ла Рошел. Не искал да напуска селото си в Перигор, но в него избухнали ожесточени спорове с водещата фамилия за пари и във въздуха миришело на насилие. Макар че не бил особено религиозен, той се оженил за хугенотска жена в Ла Рошел, която успяла да му завърти главата и възгледите. Отплавали за Северна Америка през 1697 г.

Двойката приключи с чиниите и ги прибра в шкафа. После седнаха на масата в кухнята и известно време гледаха как часовникът отброява минутите. На плота имаше днешен брой на „Ю Ес Ей Тудей“. Никола го взе и си сложи очилата за четене.

— Още не мога да го преживея — каза той на жена си.

Първата страница беше почти изцяло посветена на експлозията, унищожила някакво село на име Руак във Франция.

— Сигурен ли си, че баща ти е бил оттам? — попита тя.

— Така знам — потвърди старецът. — Не обичаше да говори за това. Имал кръвна вражда с някакъв човек от Руак на име Боне. Явно Боне е надделял и така.

— Мислиш ли, че са били от нашите хора?

Мъжът сви тесните си рамене.

— Ако се вярва на вестника, не е останал никой, когото да попиташ.

През прозореца на кухнята видяха в далечината светлини, които приближаваха по дългата километър и половина алея. Една кола, втора, последвани от същински поток автомобили.

— Идват — каза той и бутна стола си назад.

— Как е днешният чай? — попита жена му.

— Добър и силен — отвърна той. — Получи се добре. Хайде, да идем в плевнята.

Край