Глен Купър
Десетата зала (39)

38.

В сутрешния ситен дъжд кратерът, където доскоро се намираше Руак, напомняше на Люк за снимките от Локърби след разбиването на самолета на „Пан Ам“.

Нямаше главна улица. Нямаше къщи, нямаше кафене — само огромна черна, покрита с отпадъци и автомобили дупка, от която се виеше черен като въглен дим. Пожарникарите поливаха с маркучите си горящите места по дължината на трапа, но поради опасност от пропадане не им бе позволено да приближат достатъчно, за да постигнат ефект. Налагаше се пожарите да угаснат сами.

Доста голяма част от спешните екипи на Дордон се бяха събрали на мястото на инцидента. Подстъпите към селото бяха задръстени от жандармерийски автомобили, полицейски коли, линейки, подвижни телевизионни станции и пожарни. При други обстоятелства Боне също щеше да е тук в тежките си ботуши и опъната по шкембето униформа, и щеше да дава нареждания на хората си, но този път трябваше да се оправят и без него.

Полковник Тука командваше операцията, ръмжеше към новинарските хеликоптери, които бръмчаха над главата му и му пречеха да използва мобилния си телефон.

По зазоряване беше споделил с Люк подозренията си, че част от пикратола от времето на Втората световна война, скрит най-вероятно в мазето на кмета и останалите негодници, се е самовзривил и е задействал верижно експлозивите в мазетата на другите къщи.

Добави поверително, че имал сведения, че Боне е търгувал със стари крадени ценности и че някои секретни правителствени организации го държали под наблюдение. Имало приказки за стотици милиони евро в злато и заграбени от нацистите произведения на изкуството, които може би ще бъдат открити в развалините.

Люк го беше изгледал озадачено, питайки се дали полковникът наистина вярва в скалъпената от Гатиноа история.

Тука не предполагаше, че ще има оцелели — обезобразените и овъглени трупове, до които можеха да се доберат, сякаш изключваха подобна възможност. Но щяха да минат дни преди да променят операцията от спасителна във възстановителна.

Тука обобщи катастрофата от своя гледна точка.

— Това ще заеме цялото ми време през следващата година, може би две — каза той на Люк. — Двамата с вас ще прекараме доста време заедно. Разбира се, сам признавате, че сте убили двама души снощи, но на ваше място не бих се притеснявал. Ще излезете чист. Тези хора са се опитвали да държат външния свят далеч от Руак, за да могат да си вършат работата. И са прибягвали до убийства. Имали са намерение да унищожат пещерата. Вие сте защитавали себе си, защитавали сте национално богатство.

Абат Мено пристигна късно сутринта да предложи територията на манастира, ако властите имат нужда от нещо, но Тука нямаше много време за него.

Духовникът забеляза Люк до мобилния команден център и остана няколко минути с него, за да изрази съчувствията си. При цялата тази трагедия изглеждаше съвсем естествено ръкописът на Бартомио да е станал на пепел някъде дълбоко в кратера, а абатът изглеждаше умърлушен.

Люк го дръпна настрани и разкопча няколко копчета на ризата си.

— Значи е у вас! — извика абатът.

— А скоро ще бъде у вас — увери го Люк. — Веднага щом се уверя, че ще бъде в безопасност.

Люк помоли един от шофьорите на линейки да му услужи с мобилния си телефон. Сигурно никога нямаше да може да се обажда отново от собствен телефон, без да се чуди дали Отдел 70 не го подслушва. Извини се на Исак, че е изгубил колата му, и го помоли да прибере запечатаните пликове на сигурно място. По-нататък щеше да реши какво да прави с тях.

Взе назаем друг автомобил от приятел археолог от музея в Лез Ейзи. Отиде до Бержерак, за да прибере Сара от болницата, където беше прекарала остатъка от нощта.

Тя го чакаше в травматологията, облечена в резервните дрехи на една медицинска сестра, която се бе смилила над нея. Изглеждаше бледа и слаба, но когато се прегърнаха, Люк усети силата на младите й ръце на врата си.

Отидоха при пещерата.

Сапьори от армията бяха работили цял ден да обезвредят експлозивите от дупките по скалата и районът бе обявен за безопасен.

Морис Барбие бе пристигнал с хеликоптер, за да се срещне лично с Люк на мястото, където се бе намирал лагерът. Предаде му новите ключове и кодовете за достъп. Смотолеви, че Марк Абенхайм е зает, но така или иначе бил сигурен, че след разследването Люк ще бъде възстановен като ръководител на разкопките в пещерата.

Барбие изслуша бащински историята, която избраха да му разкажат Люк и Сара — официалната версия, набързо скалъпена с Гатиноа посред нощ. Когато реши, че е чул достатъчно, за да докладва на министъра, той целуна ръката на Сара и отлетя в стоманеносивото небе.

Люк отвори вратата на пещерата и включи главното осветление.

— Този път няма да слагаме защитни костюми — каза той. — Случаят е специален.

Двамата бавно тръгнаха през залите, хванати ръка за ръка като хлапета на първа среща.

— Откъде знаеше? — най-сетне попита той.

— Че няма да ти подейства ли?

Люк кимна.

— Хапчетата за стафилококовата ти инфекция. Рифампин. Той засилва производството на ензима CYP3A4 в черния дроб. Знаеш ли какво прави това вещество?

Люк я изгледа неразбиращо.

— Разгражда ергот алкалоиди. Деактивира ги. Ако си бил добро момче и си пиел хапчетата си, както заяви, че си правил, нямаше начин ерготите в чая да ти повлияят. А може би и другите вещества.

— Винаги съм бил добро момче. Добре де, в повечето случаи. Да поговорим за теб. Умно момиче си, а?

— Познавам си растенията.

Люк стана сериозен.

— Какво беше усещането?

Сара задържа дъх и се замисли, после издиша.

— Виж, знам какво се случи и какво не се е случило с мен. Докторите казаха, че не е имало изнасилване. Благодарение на теб. За щастие, нямам никакъв спомен от тази част. Онова, което помня, беше невероятно. Бях лека, реех се във въздуха, сякаш летях по вятъра. Беше невероятно приятно. Изненадан ли си?

— Ни най-малко. Предполагах, че ще е нещо такова. Би ли го пробвала отново?

Тя се разсмя.

— Само на някой щур купон. — После стисна ръката му по-силно. — Не, най-вероятно не. Предпочитам старомодните естествени удоволствия.

Той се усмихна.

— Люк, толкова ми е мъчно за всички. За Пиер, за Джеръми и останалите… а смъртта на Фред Прентис е такава трагедия. Щеше да продължи с изследването на химията и всичко свързано с гените на оцеляването.

— Ужасно е, че напредъкът на науката зависи от Гатиноа — рече Люк. — Не вярвам, че ще постъпи правилно.

Тя въздъхна тежко.

— А ние правилно ли постъпихме? Като изтъргувахме мълчанието си?

— Живи сме. Пещерата е все още тук. Можем да я проучваме до края на живота си. Щяха да ни убият, Сара. И да стоварят вината върху Боне.

— Но не можем да проучваме всичко — отбеляза тя. — Трябва да се правим на пълни глупаци относно растенията, да не разгласяваме нито дума за ръкописа, да участваме в цялото това потулване. И всички убийства в Кембридж и Руак ще останат ненаказани.

Люк стисна ръката й и повтори:

— Виж, не се чувствам праведник, но ние сме живи! И макар никак да не ми се иска да се съгласявам с Гатиноа за каквото и да било, но наистина би било ужасно, ако рецептата за чая стане общодостъпна. Трябваше да избираме. Направихме каквото трябваше да направим. Постъпихме правилно.

Тя въздъхна и кимна.

Люк я задърпа за ръката.

— Ела, знаеш къде искам да идем.

В десетата зала застанаха пред гигантския човек птица и се прегърнаха. За първи път Люк си представи, че клюнът е отворен в тържествуващ смях, в съвсем човешки израз на радост.

— Това си е нашето място — рече той. — Искам да се връщам винаги тук, за да работя и да се уча. Мисля, че това е най-изумителното място на света.

Тя го целуна.

— И аз така мисля.

— Този път ще бъда добър с теб — обеща той.

Тя го погледна право в очите.

— Парен каша духа. Сигурен ли си?

— Да, сигурен съм. Ще бъда добър с теб много дълго време. Докато съм жив.

От ироничната й усмивка не ставаше ясно дали му вярва.