Жул Верн
Децата на капитан Грант (2)

Глава II
ТРИТЕ ДОКУМЕНТА

Върху листовете хартия, полуунищожени от морската вода, личаха само няколко думи, нечетливи остатъци от почти напълно заличени редове. В продължение на няколко минути лорд Гленарван ги разглежда внимателно. Той ги въртя във всички посоки, изложи ги на дневна светлина, проучи и най-малките остатъци от думи, незасегнати от водата, и после се обърна към своите приятели, които го наблюдаваха в очакване.

— Това са — каза той — три отделни документа, по всяка вероятност три преписа от един и същ документ, преведен на три езика — на английски, френски и немски. Малкото оцелели думи потвърждават това.

— Тия думи имат ли поне някакъв смисъл? — запита леди Гленарван.

— Мъчно е да се отговори определено, мила Елена; думите върху документите са твърде непълни.

— Може би те се допълват един с друг? — каза майорът.

— Сигурно е така! — отговори Джон Манглс. — Водата не може да е изличила едни и същи думи в трите документа. Като съпоставим остатъците от изреченията, в края на краищата ще открием някакъв смисьл.

— Тъкмо това ще направим — каза лорд Гленарван, — но трябва да действуваме последователно. Ето първо английския документ.

Редовете и думите върху документа бяха разположени така:

62                 Bri                   gow
sink                                               stra
aland skipp                Gr
of long that monit ssistance  and
lost

— Всичко това не означава много нещо — каза майорът разочарован.

— Все пак — отговори капитанът — написано е на добър английски език.

— В това няма никакво съмнение! — каза лорд Гленарван. — Думите sink, aland, that, and, lost са цели: skipp е очевидно от думата skipper. Говори се също и за някакъв Гр…, навярно капитанът на някой потънал кораб^[1].

— Да добавим — допълни Джон Манглс — и думите monit и ssistance, чието тълкование е ясно.

— Е, това е вече доста нещо! — обади се леди Елена.

— За съжаление — отвърна майорът — липсват ни цели редове. Как да открием името на пострадалия кораб и мястото на корабокрушението?

— Ще го открием — каза лорд Едуард.

— Не ще и дума — отговори майорът, който винаги биваше съгласен с мнението на другите, — но как?

— Като допълним документите един с друг.

— Тогава да продължим! — извика леди Елена.

Вторият къс хартия, още по-повреден от първия, съдържаше само отделни думи, разположени в следния ред:

7Juni                            Glas
           zwei atrosen
graus
bringt ihnen

— Това е на немски — каза Джон Манглс веднага щом погледна хартията.

— Говорите ли този език, Джон? — запита Гленарван.

— Отлично, ваша светлост.

— Тогава кажете ни какво означават тия няколко думи. Капитанът разгледа документа внимателно и каза:

— Преди всичко имаме датата на събитието: 7 Juni, значи 7 юни, и като съпоставим тази цифра с цифрата 62 от английския текст, получаваме пълната дата: 7 юни 1862 година.

— Много добре! — извика леди Елена. — Продължавайте, Джон!

— На същия ред — поде младият капитан — намирам думата Glas, която, прибавена към думата gow от първия документ, дава Glasgow. Очевидно става дума за кораб от пристанището Глазгоу.

— На същото мнение съм и аз — отговори майорът.

— Вторият ред от документа липсва целият — продължи Джон Манглс. — Но на третия чета две важни думи: zwei, което значи две, и atrosen, по всяка вероятност Matrosen, което на немски значи моряци.

— В такъв случай — каза леди Елена — става дума за един капитан и двама моряци?

— Възможно е — отговори лорд Гленарван.

— Да си призная, ваша светлост — поде капитанът, — следващата дума, graus, ме затруднява. Не знам как да я преведа. Може би третият документ ще ни позволи да я отгатнем. Колкото за двете последни думи, те се разбират без мъчнотии. Bringt ihnen означава „дайте им“ и ако ги съпоставим с английската дума, разположена като тях на седмия ред на първия документ, думата assistance, получаваме лесно фразата „дайте им помощ“.

— Да! Дайте им помощ! — каза Гленарван. — Но къде се намират тия нещастници? Дотук нямаме никакво указание за място и къде е станала катастрофата, ни е напълно неизвестно.

— Нека се надяваме, че френският документ ще бъде по-пълен — обади се леди Елена.

— Да видим и френския документ! — отговори Гленарван. — Ние всички владеем този език и изследването ще бъде по-лесно.

Ето точния текст на третия документ.

troi          ats              tannia
gonie                austral
abor
contin           pr              cruel    indi
jete                            ongit
et 37° 11′     lat

— Има цифри — извика леди Елена. — Ето, господа, вижте!…

— Да караме подред — каза лорд Гленарван — и да започнем от началото. Позволете ми да прочета една по една тия разпръснати и непълни думи. Преди всичко още от първите букви виждам, че става дума за тримачтов кораб, чието име благодарение на английския и френския документ е напълно запазено: „Британия“. От двете следващи думи, gonie и austral^[2], само втората има някакъв смисъл, който всички разбирате.

— Ето вече една ценна подробност — отговори Джон Манглс. — Корабокрушението е станало в южното полукълбо.

— Доста неопределено — обади се майорът.

— Продължавам — прекъсна го Гленарван. — А, ето! Думата abor е корен на глагола aborder (достигам). Тия нещастници са стигнали до някакъв бряг. Но къде? Какво означава contin? Значи ли континент? А защо cruel (жесток)!

— Жесток! — провикна се Джон Манглс. — Ето обяснението на немската дума graus … grausam… жесток!

— Да продължим! Да продължим! — каза Гленарван, чийто интерес растеше, колкото повече се изясняваше смисълът на тия непълни думи. — Ind i… става ли дума за Индия, където тия моряци са били захвърлени? Какво значи думата ongit? Аха! longitude (дължина)! А ето и Ширината: тридесет и седем градуса и единадесет минути. Най-сетне едно съвсем точно указание.

— Но дължината липсва — намеси се Мак Набс.

— Не може всичко да имаме, драги майоре, — отговори Гле-нарван. — Малко ли е да знаем ширилата? Решително френският документ е най-пълният от трите. Ясно е, че всеки от тях е бил буквален превод на останалите, тъй като и трите имат същия брой редове. Трябва следователно даги съединим, да ги преведем на един език и да потърсим най-вероятния, най-логичния и най-ясния им смисъл.

— На френски ли, на английски или на немски ще ги преведете? — запита майорът.

— На френски — отговори Гленарван, — защото най-интересните думи са запазени на този език.

— Ваша светлост има право — каза Джон Манглс, — още повече че този език е понятен за всички ни.

— Значи решено! Ще препиша документа, като съединя остатъците от думи и разкъсаните изречения, ще спазя разстоянията между тях и ще допълня ония, чийто смисъл е ясен. След това ще ги сравним и обсъдим.

Гленарван взе веднага перото и след няколко минути подаде на приятелите си лист, на който бяха написани следните редове:

7 юни 1862 тримачтовият кораб „Британия“    Глазгоу претърпя крушение горния южното
към сушата                  двама моряци
капитан Гр                   достиг
контин         пл           жесток            инди
хвърли този документ               дължина
и 37° 11′ ширина                         спасете ги
загинат

В този момент се яви един моряк, който доложи на капитана, че „Дънкан“ навлиза в Клайдския залив, и поиска нареждания.

— Какви са намеренията на ваша светлост? — запита Джон Манглс, като се обърна към лорд Гленарван.

— Да бъдем в Дъмбартън колкото може по-скоро, Джон. Оттам леди Елена ще се върне в Малкъм Касъл, а аз ще отскоча до Лондон, за да представя този документ в Адмиралтейството.

Джон Манглс даде съответните заповеди, които морякът отиде да предаде на помощник-капитана.

— Сега, приятели мои — каза Гленарван, — да продължим нашите издирвания. Ние попаднахме в следите на голяма катастрофа. Животът на няколко души зависи от нашата проницателност. Да вложим цялата си съобразителност и да открием смисъла на тази загадка.

— Готови сме, скъпи Едуард — отговори леди Елена.

— Преди всичко — продължи Гленарван — в този документ трябва да имаме предвид три различни неща: 1) неща, които знаем; 2) неща, които можем да предполагаме, и 3) неща, които не знаем. Какво знаем? Знаем, че на 7 юни 1862 г. един тримачтов кораб „Британия“ от Глазгоу е потънал; че двама моряци и капитанът са хвърлили този документ в морето при 37° 11 ширина и че молят за помощ.

— Точно така — потвърди майорът.

— Какво можем да предполагаме? — продължи Гленарван.

— Първо, че корабокрушението е станало в южните морета, и на часа привличам вниманието ви върху думата g о n i е. He сочи ли тя от само себе си страната, от чието име е частица?

— Патогония! — извика леди Елена.

— Разбира се.

— Но тридесет и седмият паралел минава ли през Патагония? — запита майорът.

— Това може лесно да се провери — отговори Джон Манглс — като разгъна една карта на Южна Америка. — Точно така е. Тридесет и седмият паралел докосва Патагония, Той пресича Араукания, минава през пампасите покрай северните области на Патагония и се губи в Атлантика.

— Добре. Да продължим нашите предположения. Двамата моряци и капитанът достиг… Достигнали до какво? Контин… континента. Чувате ли — континент, не остров. Какво е станало с тях? Разполагаме с две букви пл…, които ни дават сведения за тяхната съдба. Тия нещастници значи са били пленени. От кого? От жестоки индианци. Убедени ли сте? Нима тия думи не подхождат напълно на празните места? Документът не е ли вече ясен за вас? Не прониква ли истината във вашето съзнание?

Гленарван говореше убедително. В очите му се четеше пълна увереност. Неговата разпаленост се предаде и на събеседниците му, които се провикнаха като него: „Ясно!… Ясно!“

След миг лорд Едуард продължи:

— Всички тия предположения, приятели мои, ми изглеждат напълно правдоподобни. За мене катастрофата е станала край бреговете на Патагония. Между другото, ще наредя да направят в Глазгоу справка какво е било назначението на „Британия“ и ще узнаем дали корабът е могъл да бъде отнесен по тия места.

— О, не е нужно да търсим толкова далече — отговори Джон Манглс. — Аз имам подръка годишнините на „Морски и тър-говски вестник“, които ще ни дадат най-точни сведения.

— Да видим, да видим! — каза леди Гленарван.

Джон Манглс взе една връзка вестници от 1862 година и започна бързо да ги прелиства. След кратко търсене той прочете със задоволство:

„30 май 1862 г. Перу! Калао! С товар за Глазгоу, «Британия», капитан Грант“.

— Грант! — провикна се лорд Гленарван. — Този смел шотландец, който искаше да основе една Нова Шотландия в Тихия океан!

— Да — отговори Джои Мангле, — същият, който през 1861 г. тръгна с „Британия“ от Глазгоу и за когото оттогава няма никакви сведения.

— Няма съмнение! Няма съмнение! — каза Гленарван. — Той е, същият. „Британия“ е напуснал Калао на 30 май и на 7 юни, осем дена след отплаването си, е потънал край бреговете на Патагония. Ето цялата негова история, изразена в частиците от думи, които ни изглеждаха неразгадаеми. Както виждате, драги приятели, доста неща отгатнахме. Що се отнася до онова, което не знаем, то се свежда до едно: географската дължина, която ни липсва.

— Това не е нужно, щом знаем страната — отговори Джон Манглс, — и аз се наемам да стигна до мястото на корабокрушението само с данните за ширината.

— В такъв случай ние знаем всичко — каза леди Гленарван.

— Всичко, мила Елена, и аз ще попълня много празнините, които морето е оставило между думите на документа, като че ли пиша под диктовката на капитан Грант.

Лорд Гленарван взе веднага писалката и написа без колебание следното:

На 7 юни 1862 година тримачтовият кораб „Братания“ от Глазгоу претърпя корабокрушение край бреговете на Патагония в южното полукълбо. Запътили се към сушата, двама моряци и капитан Грант ще се опитат да достигнат континента, където ще бъдат пленени от жестоки индианци. Те хвърлиха този документ при… градуса дължина и при 37°11 ширина. Спасете ги, иначе ще загинат.

— Много добре, скъпи Едуард — каза леди Елена. — И ако тия нещастници видят отново родината си, на вас ще дължат това щастие.

— Ще я видят — отговори Гленарван. — Този документ е толкова пълен, така ясен и точен, че Англия няма да се поколебае да се притече на помощ на три свои деца, изоставени на един пустинен бряг. Това, което тя направи за Франклин и толкова други, ще го направи днес и за корабокрушенците от „Британия“!

— Но тия нещастници — поде леди Елена — имат без съмнение близки, които оплакват тяхната загуба. Бедният капитан Грант, може би има жена, деца…

— Права сте, скъпа леди, и аз вземам грижата да ги уведомя, че още не е загубена всяка надежда. А сега, приятели, да се качим на палубата, защото наближаваме пристанището!

Наистина „Дънкан“ бе засилил хода си. Сега той плаваше покрай бреговете на остров Бют, като оставяше вдясно Ротсей с очарователното му градче, сгушено на дъното на плодородна долина. Скоро след това навлезе в тесния проток на залива, мина покрай Гринък и в шест часа вечерта хвърли котва в подножието на базалтовата скала на Дъмбартън, на върха на която се издига прочутият замък на шотландския герой Уолъс.

На пристанището чакаше запрегната каляска, за да отведе в Малкъм Касъл леди Елена и майор Мак Набс. Лорд Гленарван прегърна младата си съпруга и побърза да вземе експресния влак за Глазгоу.

Но преди да тръгне, той прати по телеграфа едно важно съобщение, което няколко минути по-късно бе получено в редакциите на вестниците „Таймс“ и „Морнинг Кроникъл“. То гласеше:

„За сведения относно съдбата на тримачтовия кораб «Британия», от Глазгоу, с капитан Грант, обърнете се към лорд Гленарван, Малкъм Касъл, графство Дъмбартън, Шотландия.“