Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за Долангенгър (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Petals on the Wind, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 30 гласа)

Информация

Сканиране
ganinka (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

В. С. Ендрюс. Разпилени от вятъра

Американска. Първо издание

ИК „Златорогь“, София, 1995

Редактор: Розия Самуилова

ISBN: 954-437-035-8

История

  1. — Добавяне

По-сладка и от розите

През април 1961 година навършвах шестнайсет години. Разцъфвах и узрявах, и всички мъже — стари и млади, но най-вече надхвърлилите четирийсетте, се обръщаха след мен по улиците. Когато чаках автобуса на някоя спирка, колите, минаващи покрай мен, намаляваха скоростта си и шофьорите ме заглеждаха с отворена уста.

И ако те бяха очаровани, то аз бях омаяна. Често се въртях пред огледалата в къщата на Пол и с изненада съзирах едно хубаво, дори учудващо красиво момиче, и тогава настъпваше смайващото откритие, че това всъщност съм аз. Бях ослепителна и го знаех. Джулиан често отскачаше до града, а изгарящите му от желание очи ме поглъщаха. Не пропускаше да ми каже, че той много добре знае какво иска, дори аз да не съм наясно. Виждах Крис само през уикендите. Той все още ме желаеше и обичаше и не бе в състояние да обикне никого по същия начин.

Крис и Кари пристигнаха вкъщи в края на седмицата за рождения ми ден и ние се смеехме и прегръщахме, сякаш никога не ни оставаше достатъчно време да си кажем всичко, особено Крис и аз. Исках да споделя с Крис, че майка ни скоро ще заживее в Грийнглена, но се опасявах, че той ще опита да провали плановете ми, затова си замълчах. Скоро Кари седна встрани и се загледа с тъжните си големи очи в благодетеля ни — едрия красив мъж, който ми поръча да облека най-хубавата си рокля.

— Защо не облечеш роклята, която пазиш за специални случаи? По случай рождения ти ден мисля да устроя едно чревоугодническо пиршество в любимия си ресторант „Плантейшън“.

Моментално се втурнах по стълбите и започнах да се обличам. Трябваше да се възползвам възможно най-добре от рождения си ден. Лицето ми не се нуждаеше от грим, но си сложих от всичко, включително и черна спирала, с чиято помощ си извих миглите нагоре. Ноктите ми блестяха като лъскави перли, а роклята ми бе розова. О, дали изглеждах толкова красива, колкото ми се струваше, докато се въртях пред огледалото, купено за задоволяване на суетността ми.

— Скъпа лейди Катрин — каза Крис от прага на вратата, — изглеждаш великолепно, но е проява на изключително лош вкус да се възхищаваш толкова много от себе си, че да целуваш собственото си отражение. Кати, трябва да очакваш комплиментите от другите, а не да си ги поднасяш сама.

— Опасявам се, че никой няма да ми каже нищо — защитих се аз. — Просто си вдъхвам увереност. Красива ли съм, Крис, или просто изглеждам добре?

— Да — отвърна сковано. — Съмнявам се, че някога ще срещна момиче толкова красиво, колкото си ти сега.

— Би ли казал, че се разхубавявам с възрастта?

— Не си мисли, че ще получиш още един комплимент от мен! Не се учудвам, че баба счупи всички огледала. И аз смятам да направя това. Каква суета!

Намръщих се, защото не обичах да си спомням за тази стара жена.

— Изглеждаш фантастично, Крис — усмихнах се аз. — Не пестя комплиментите, особено когато са заслужени. Красив си като татко.

Всеки път, когато се връщаше от училището, го намирах по-красив и по-мъжествен. Но когато се вглеждах в очите му, откривах, че мъдростта го кара да изглежда много по-възрастен от мен. Изглеждаше и по-тъжен, по-уязвим, а тази комбинация беше безкрайно привлекателна.

— Защо не си щастлив, Крис? — попитах аз. — Животът ли те разочарова? Не е ли това, за което мечтаеше, когато бяхме затворени на тавана? Съжаляваш ли, че реши да станеш лекар? Не ти ли се иска да танцуваш като мен?

Трябваше да се доближа до него, за да надникна в искрените му очи, но той наведе глава и се опита да обхване с ръце талията ми, ала или ръцете му не бяха толкова големи, или талията ми не беше толкова тънка. Може би просто искаше да ме докосне. Играеше си със сериозните неща. Надникнах в очите му, открих любовта, която търсех, и пожелах да не я бях виждала.

— Не ми отговори, Крис.

— Какво ме попита?

— Животът, медицината… отговориха ли на очакванията ти?

— Има ли нещо, което да отговаря на очакванията ми?

— Звучи цинично. В мой стил, а не в твой.

Той вдигна главата си и се усмихна широко. О, Господи!

— Да — каза той. — Животът около нас е такъв, какъвто си го представях. Бях реалист, за разлика от теб. Харесвам училището и приятелите си, но все още ми липсваш. Трудно ми е, когато съм далеч от теб, и винаги се чудя какво си наумила.

Погледът му се отмести и помръкна от копнеж по невъзможното.

— Честит рожден ден, моя лейди Катрин! — каза нежно той и леко целуна устните ми. Съвсем кратка целувка, която не означаваше нищо.

— Хайде да вървим! — заяви решително той и ме хвана за ръка. — Всички са готови, освен теб, суетнице такава!

Слязохме по стълбите, хванати за ръка. Пол, Кари и Хени ни чакаха облечени. Усетих странна атмосфера в къщата, сякаш затихнала в очакване — беше съвсем тъмна, всички лампи бяха загасени, освен тази в хола. Колко смешно!

След това изведнъж някъде от тъмното се чу:

— ИЗНЕНАДА!!! — извикаха много гласове, след което лампите светнаха и съучениците ми от балетната школа се струпаха около мен и Крис.

Хени донесе огромна торта. Тя гордо заяви, че сама я е направила и украсила.

„Нека винаги да постигам всичко, което си наумя — си пожелах аз със затворени очи и духнах свещите. — Приближавам се към тебе, майко, помъдрявам с всеки изминал ден, така че, когато настъпи моментът, ще съм готова да се изправя срещу теб.“

Духнах, толкова силно, че разтопеният розов восък се разля върху захаросаните червени розички, поставени върху бледозелените листа. Срещу мен стоеше Джулиан. Неговите черни като абанос очи ми задаваха безмълвно един и същ въпрос.

Когато се опитвах да срещна погледа на Крис, той си отместваше очите. Кари стоеше близо до Пол, който се беше отдалечил от веселото пиршество и се опитваше да не изглежда строг. Веднага щом отворих всички подаръци, Пол стана и вдигна Кари на ръце.

— Лека нощ, Кати! — извика Кари, очите й бяха полузатворени, а малкото й личице — щастливо. — Това е най-хубавият рожден ден, на който някога съм била.

Бих могла да изкрещя от болка, защото тя беше почти деветгодишна, но си спомняше само миналогодишния рожден ден на Крис, а всички останали тържества представляваха жалки опити от нищо да се направи нещо.

— Защо си толкова тъжна? — попита Джулиан и ме прегърна. — Радвай се… сега съм в краката ти, готов да възпламеня сърцето и тялото ти.

Наистина го мразех, когато се държеше по този начин. Винаги се опитваше да покаже, че му принадлежа. Подаръкът му беше кожена чанта, в която можех да нося балетните си трика, обувките и други принадлежности. Отдалечих се от него, защото тази вечер не желаех да му принадлежа. Момичетата, които не бяха запленени от Джулиан, моментално харесаха Крис, което се отрази зле на отношението на Джулиан към брат ми. Не зная какво стана и кой хвърли клечка кибрит в сеното, но изведнъж Крис и Джулиан се озоваха в единия ъгъл, където се караха и се готвеха да се сбият.

— Изобщо не ме засяга какво мислиш! — извика Крис, а очите му наподобяваха развихрящ се вулкан. — Сестра ми е прекалено малка, за да си има любовник, и не е готова за Ню Йорк.

— Ти, ти!… — избухна Джулиан. — Какво знаеш ти за балета? Абсолютно нищо. Не можеш дори да движиш краката си, без да се настъпваш.

— Може и да си прав — отвърна ледено Крис, — но притежавам други умения. В момента говорим за сестра ми и обсъждаме факта, че все още е малка. Няма да ти позволя да я убедиш да замине за Ню Йорк, преди да е завършила средното си образование!

Погледът ми се раздвояваше. Очите ми гледаха ту единия, ту другия. Трудно беше да преценя кой от двамата е по-красив.

Почувствах се ужасно, че показаха своята враждебност пред всички, а аз толкова много исках да се харесват. Потреперих и щях да изкрещя „Престанете, стига вече!“, но не казах нищо.

— Кати! — извика Крис, без нито за секунда да изпуска от поглед Джулиан, готов да го фрасне или изрита. — Кажи честно, вярваш ли, че си готова за дебюта си в Ню Йорк?

— Не — почти прошепнах аз.

Очите на Джулиан ме изгледаха яростно, тъй като искаше да бъдем непрекъснато заедно. Желаеше ме и като негова любовница, и като балетен партньор.

— Всичките ви рождени дни да вървят по дяволите! — каза Джулиан, запъти се към външната врата и силно я затръшна след себе си. Така завърши празненството, след което всички гости си тръгнаха озадачени. Крис се прибра в стаята, без да ми пожелае „лека нощ“. Със сълзи на очи започнах да прибирам боклуците от килима. Открих дупка в зеления плюш, направена от небрежен пушач. Някой бе счупил една от ръчно изработените фигурки на Пол — прозрачна роза, изваяна от многоцветен блещукащ кристал. Вдигнах я и реших да купя лепило, за да я залепя. Чудех се и как да прикрия следите по килима.

— Не се притеснявай за розата — чух гласа на Пол зад мен. — Това е просто една дрънкулка. Винаги мога да си купя друга.

Обърнах се. Той стоеше там, под арката, и ме гледаше нежно.

— Беше красива роза — сподавено казах аз. — И зная, че беше скъпа. Ще ти купя такава, ако намеря същата, ако не, ще се опитам да намеря нещо по-добро, когато имам възможност…

— Забрави за това.

— Благодаря ти отново за красивата музикална кутия. — Ръцете ми нервно се спуснаха към предизвикателното ми деколте и се опитаха да скрият голямата цепка. — Баща ми ми подари веднъж сребърна музикална кутия, в която имаше балерина, но трябваше да я оставя…

— Крис ми разказа за музикалната кутия, която баща ти е подарил, и се опитах да ти намеря същата. Успял ли съм?

— Да — отвърнах, въпреки че не беше съвсем същата.

— Добре. Хайде сега си отивай в леглото и остави бъркотията. Хени ще я оправи. Изглеждаш уморена.

Прибрах се в стаята си, където за моя изненада ме чакаше Крис.

— Какви са отношенията ти с Джулиан? — попита ме яростно той.

— Никакви!

— Не ме лъжи, Кати! Едва ли ще пътува толкова често до тук просто за едното нищо.

— Гледай си работата, Кристофър! — отвърнах разгневена. — Не ти казвам какво да правиш и изисквам същото от теб! Ти не си светец, а аз не съм ангел. Проблемът е, че ти просто си мъж, който си въобразява, че може да прави каквото си поиска, а аз трябва като превзета стара мома да чакам някой да пожелае да се ожени за мен. Е, не съм от този тип жени! Никой не може да ме разиграва и да ме кара да правя неща, които не искам — никога вече! Нито Пол, нито мадам, нито Джулиан, нито дори ти!

Докато ме слушаше, лицето му побеля, но не ме прекъсна.

— Не се намесвай в живота ми, Кристофър. Ще направя всичко необходимо, за да достигна върха.

Той се загледа в мен с божествените си сини очи, в които проблясваха дяволски, убийствени пламъчета.

— Значи, ако е необходимо, ще спиш с всеки мъж?

— Ще правя каквото искам! — отвърнах вбесена, въпреки че подобна мисъл изобщо не ми бе минавала.

Едва се сдържа да не ме удари и в старанието си да запази самообладание сви ръцете си в юмруци. Около стиснатите му устни се появи тясна бяла линия.

— Кати — започна той. Гласът му беше изпълнен с болка. — Какво ти става?

Погледнах го обидено. Какво си въобразяваше, че прави? Бяхме попаднали на нещастен, самотен мъж, когото използвахме, но рано или късно трябваше да си платим. Баба винаги казваше, че никой не прави нищо даром. Почувствах, че не мога да го наранявам повече, а не желаех да говоря против Пол, който ни беше приютил и правеше всичко, което можеше. Достатъчно добре знаех, че не очаква никакво възнаграждение.

— Кати — промълви той, — мразя всяка дума, току-що изречена от теб. Как можеш да ми говориш по такъв начин, като знаеш колко много те обичам и уважавам? Няма ден, в който да не копнея за теб. Живея за уикендите, когато мога да ви видя с Кари. Не ме отблъсквай, Кати! Винаги ще имам нужда от теб. Мисълта, че не съм ти необходим, ме плаши до смърт.

Той хвана ръцете ми в своите и щеше да ме придърпа към себе си, но аз се изтръгнах от прегръдката му и му обърнах гръб.

— Крис — започнах, — съжалявам, че ти наговорих тези неща. За мен има голямо значение какво мислиш. Но съм толкова объркана. Мисля, че трябва веднага да получавам всичко, което си наумя, като компенсация за годините, изпълнени със страдания. Джулиан иска да замина с него в Ню Йорк. Мисля, че все още не съм готова, а и не съм толкова дисциплинирана. Мадам не пропуска да ми го припомня всеки път, и то с право. Джулиан твърди, че ме обича и ще се грижи за мен, но аз не съм убедена, че познавам любовта. Но неговата цел е и моя. Така че кажи ми, как да разбера дали ме обича или просто иска да ме използва?

— Спала ли си с него? — попита той с мъртвешки поглед.

— Не! Разбира се, че не!

Ръцете му бързо ме обгърнаха.

— Изчакай поне още една година, Кати. Довери се на мадам Мариша, не на Джулиан. Тя знае повече от него. — Той замълча и насила вдигна главата ми. Разкъсвах се от желания и копнежи, които ме караха да се стремя към романтични приключения. Страхувах се от себе си. Страхувах се, че приличам на майка си. Когато се оглеждах в огледалата, все по-често виждах лицето на майка си. Харесвах се, но в същото време се мразех, защото бях нейно копие. Не, приликата ни беше само външна.

Продължавах да си повтарям това, докато целенасочено пътувах към Грийнглена. В общината промърморих някакво неясно извинение, че търся удостоверението за раждане на майка си; успях да намеря удостоверението на Барт Уинслоу. Разбрах, че е с осем години по-млад от майка ми и точния му адрес. Преминах през тиха улица със стари къщи в окаяно състояние. С изключение на дома на Барт Уинслоу! Той беше обгърнат със скеле. Около дузина работници слагаха прозорци върху боядисаните тухли на къщата.

Друг ден прекарах в библиотеката на Грийнглена, където четох за семейството на Уинслоу. За моя радост, проучвайки старите вестници, открих статиите на един журналист, които бяха посветени на Барт Уинслоу и невероятно красивата му и богата съпруга и нейния аристократичен произход. „Наследница на едно от най-големите богатства в страната“.

Изрязах тайно статията и я занесох вкъщи на Крис. Не исках да разбира, че майка ни ще идва да живее в Грийнглена. Когато видя статията, той се изуми.

— Кати, откъде я намери?

— О, открих я в един местен вестник — свих рамене аз.

— Отново е в Европа — каза той. — Чудя се защо продължава да обикаля Европа.

Обърна сините си очи към мен и замечтаното му изражение омекоти чертите му.

— Спомняш ли си лятото, когато замина на меден месец.

Дали помнех?! Можех ли да забравя?! Можех ли да си позволя да забравя? Някой ден, когато станех богата и известна като нея, щеше да научи за мен и тогава тя трябваше да бъде готова на всичко, защото лека-полека аз изграждах своята стратегия.

Джулиан не идваше в Грийнглена толкова често, колкото преди рождения ми ден. Предположих, че Крис доста го е стреснал. Не знаех дали се радвах или страдах. Когато посещаваше родителите си, ме пренебрегваше. Започна да обръща внимание на най-добрата ми приятелка Лорен Дювал. По някаква причина се почувствах засегната и обидена не само от него, но и от Лорен. Наблюдавах ги, скрита зад кулисите, как изпълняват па дьо дьо. Тогава реших, че ще репетирам два пъти по-усърдно, за да види Джулиан на какво съм способна. Щях да покажа на всички от какво съм направена.

От стомана, покрита с тюлена, набрана на волани балетна поличка!