В. С. Ендрюс
Разпилени от вятъра (27)

Зовът на сирената от планините

В последния момент реших, че не мога да рискувам да се срещна отново с Барт Уинслоу, дори и за да платя хонорара му, затова пуснах един чек за двеста долара в пощата, смятайки сумата за достатъчна.

Отправих се директно към планината Блу Ридж, придружена от Кари и Джори, седнал в скута й. По време на пътуването Кари беше много въодушевена, очите й бяха широко отворени и коментираше всичко, покрай което минавахме.

— О, обичам да пътувам! — каза щастливо тя. Когато Джори задряма, внимателно му направи нещо като легло на задната седалка и седна при него, за да е сигурна, че няма да се претърколи и да падне на пода.

— Толкова е сладък, Кати. Ще си родя поне шест деца, а може и повече. Искам половината да изглеждат като Джори, другата половина като теб и Крис, а едно-две да приличат на доктор Пол.

— Обичам те, Кари, и те съжалявам. Ти планираш една дузина деца, а не само шест.

— Не се безпокой — каза тя и се приготви да подремне. — Никой няма да ме хареса, така че освен твоите деца няма да има други, които да обичам.

— Глупости! Имам чувството, че след като се настаним в новия си дом, госпожица Кари Долангенгър Шефийлд ще си намери любим. Дори се хващам на бас за пет долара, става ли? — Тя се усмихна, но отказа да се обзаложим.

Докато се движех на северозапад, нощта започна да се спуска, а Кари съвсем се умълча. Погледна през прозорците, после към мен, а сините й очи се разшириха от ужас.

— Кати, там ли се връщаме?

— Не съвсем. — Това бе единственото, което обясних, преди да открием хотел, за да пренощуваме.

Сутринта се появи агентката за недвижими имоти, с която се бях свързала предварително, и ни разведе из имотите, обявени за продан. Тя беше огромна жена и беше настроена делово.

— Имате нужда от нещо компактно, удобно и не много скъпо. В този квартал къщите са скъпи. Но има няколко, които богатите са използвали като вили. Една от тях е много красива, с прекрасна градина.

Показа ни първо вилата с пет стаи и аз моментално бях очарована. Реших, че харесва и на Кари, но я бях предупредила да не показва веднага, че е съгласна. Започнах да изброявам недостатъците.

— Коминът сякаш не работи.

— Напротив, с идеална конструкция е.

— Как работи фурната — с нафта или газ?

— Преди пет години беше монтирана инсталация за газ, а кухнята и банята бяха реконструирани. Едно семейство живееше тук. Работеха за Фоксуърт, на хълма, но продадоха къщата и заминаха за Флорида. Но както се убедихте, те обичаха къщата.

Разбира се. Само един любим дом можеше да притежава всички малки детайли, които го правеха изключителен. Купих я и без адвокат подписах документите.

— Ще си направим стенна фурна със стъклена врата — обясних на Кари, защото, слава Богу, тя обожаваше готвенето, за което на мен не ми стигаше времето. — И ще пребоядисаме стаите сами, като по този начин ще спестим пари.

Вече осъзнавах, че със стоте хиляди долара няма да издържа дълго. Но аз не се бях втурнала с вързани очи в това приключение. Кари и Джори останаха в мотела, а аз посетих една преподавателка по балет, която продаваше школата си и се пенсионираше. Беше руса, много дребна жена, около седемдесетте. Изглежда се зарадва, като ме видя. Стиснахме си ръцете и уредихме продажбата според желанията й.

— Виждала съм ви на сцената, госпожице Доул, с вашия съпруг и въпреки че съм поласкана, че сте се спрели на школата ми, срамота е да се оттегляте толкова млада. Никога не бих се отказала на двайсет и седем.

Тя не беше на моето място. Детството й беше различно. Когато забеляза твърдостта, с която исках да извърша сделката, ми подаде лист със списък на учениците си.

— Много от децата са от богатите семейства, които живеят наоколо. Идват, за да доставят удоволствие на родителите си. Не можах да открия нито един талант.

И трите спални в къщата бяха съвсем малки, но холът беше Г-образен с нормални размери. Имаше и камина до библиотеката. Късата страна на буквата „Г“ можеше да се използва за трапезария. Двете с Кари се заловихме за четките и след седмица всички стаи бяха боядисани в зелено. Боядисахме дървените части в бяло и стана превъзходно. Кари, разбира се, трябваше да намери аксесоари в червено за собствената си стая.

След три седмици и двете се бяхме приспособили към новия си начин на живот. Аз преподавах в школата за балет, която се намираше до местната аптека, а Кари вършеше домакинската работа, готвеше и се грижеше за Джори. При всяка възможност взимах Джори с мен не само за да облекча Кари, но и за да е близко до мен. Спомних си съветите на мадам Мариша, да го оставям да гледа и да слуша, за да добие усет към балета.

Една съботна утрин в началото на юли седях и наблюдавах обгърнатите в синя мъгла планини, които никога не се променяха. Имението Фоксуърт си бе същото. Всичко бе същото, както когато мама отведе четирите си деца, изпълнени с надежда и отчаяние, в техния затвор и ги остави да страдат, да ги бият с камшик и да гладуват. Отново си представих всичко, което се бе случило — дървения ключ, който бяхме направили, за да избягаме от затворническата стая, парите, откраднати от спалнята на майка ми през нощта, когато бяхме открили огромната книга за сексуални наслади на нощното й шкафче. Вероятно ако не бяхме видели книгата, всичко щеше да бъде по-различно.

— За какво си мислиш? — попита Кари. — Смяташ ли, че трябва да посетим доктор Пол и Хени… надявам се, мислиш за това.

— Кари, знаеш, че не мога да го направя. Предстои представление и децата в класа ми ще репетират всеки ден. Родителите им плащат, за да гледат представленията. Но можем да поканим Пол и Хени да ни посетят.

Кари се замисли и по някаква причина се усмихна.

— Знаеш ли, Кати, мъжът, който дойде да ни постави новата печка, е млад и красив и когато ме видя с Джори, попита дали той е мой син. Аз се засмях, а той се усмихна. Казва се Тиодор Алекзандър Рокингам, но ме помоли да го наричам Алекс. — Тя спря, погледна ме изплашено и цялата се разтрепери от надежда. — Кати, той ме покани на среща.

— Ти прие ли?

— Не.

— Защо?

— Не го познавам достатъчно добре. Каза, че ходи в колеж и работи, за да си плаща таксата. Иска да стане електроинженер или проповедник. Все още не е решил. — Тя се усмихна гордо и смутено. — Кати, той сякаш не забеляза колко съм дребна.

Начинът, по който ми го съобщи, ме накара да се засмея.

— Кари, ти се изчерви. Казваш ми, че не познаваш това момче, след което ми съобщаваш най-различни подробности. Хайде да го поканим на вечеря. Така ще мога да преценя дали е достатъчно добър за сестра ми.

— Но, но… — заекна тя, а лицето й почервеня. — Алекс ме покани да отида с него през уикенда в Мериленд. Казал е на родителите си за мен, но, Кати, аз не съм готова да се срещна с родителите му! — Сините й очи бяха изпълнени със страх. Тогава осъзнах, че Кари се е срещала с този млад мъж много, много пъти, по време на моите уроци по балет.

— Виж, скъпа, покани Алекс на вечеря и нека да замине сам за дома си. Смятам, че трябва да го опозная по-добре, преди да пътуваш с него сама.

Тя ме погледна странно и сведе очи към земята.

— Ако го поканя на вечеря, ти ще присъстваш ли?

— Разбира се. — Едва тогава проумях. О, Господи! Прегърнах я. — Виж, скъпа, ще поканя Пол, така че Алекс да разбере, че харесвам по-възрастни, и той изобщо няма да ме погледне. Освен това, той е забелязал първо теб. Няма да иска по-възрастна жена с дете.

Тя щастливо обви ръце около врата ми.

— Обичам те, Кати! А Алекс може да поправя тостери и парни ютии. Всичко може да поправи.

 

 

След една седмица Алекс и Пол дойдоха на вечеря. Алекс беше приятен младеж на двайсет и три, който ми направи комплимент за вечерята. Бързо обясних, че Кари е приготвила повечето неща.

— Не — отвърна скромно тя. — Кати го направи. Аз само напълних пилето, приготвих гарнитурата, смачках картофите и направих кифлите и пая. Кати свърши останалото. — Изведнъж осъзнах, че за мен оставаше подреждането на масата. Пол ми намигна съучастнически.

Когато Алекс заведе Кари на кино, а Джори бе сложен в леглото с любимите си играчки, двамата с Пол се настанихме пред камината като стара съпружеска двойка.

— Срещна ли се вече с майка си? — попита той.

— И двамата са тук, и майка ми, и съпругът й — отвърнах тихо. — Във Фоксуърт Хол са. Местните вестници са изпълнени със съобщения за пътуванията им. Изглежда, строгата ми баба е прекарала лек инфаркт, така че Бартоломю Уинслоу ще живее с нея, докато тя почине.

Пол не пророни дума дълго време. Седяхме пред камината и наблюдавахме червените въгленчета как изгаряха и се превръщаха в сива пепел.

— Харесва ми как сте подредили къщата — промълви накрая той. — Уютно е.

След това се изправи и седна близко до мен на канапето. Нежно ме прегърна. Просто ме прегърна и погледите ни се приковаха един в друг.

— Къде е моето място? — прошепна той. — Изобщо има ли място за мен тук?

Ръцете ми го притиснаха по-силно. Никога не бях преставала да го обичам, дори когато Джулиан ми бе съпруг. Сякаш един мъж не ми беше достатъчен.

— Искам да те любя, Катрин, преди Кари да се върне.

Бързо се освободихме от дрехите. Страстта ни един към друг не бе намаляла през годините, откакто се любихме за първи път. Не изглеждаше порочно. Не и в мига, когато той прошепна:

— О, Катрин, ако съществува нещо, което да желая, то е да си само моя през целия ми живот, а когато умра нека да е след нощ като тази.

— Колко хубаво и поетично — казах аз. — Но ти ще навършиш петдесет и две през септември. Зная, че ще доживееш до осемдесет или деветдесет. А когато ги навършиш, ще се моля страстта все още да ни управлява, както в този миг.

Той поклати глава.

— Не искам да живея до осемдесет години, освен ако не си с мен и не ме обичаш. Когато престанеш да ме обичаш, нека времето ми изтече. — Не знаех какво да кажа. Но ръцете ми говореха сами, като го привлякоха по-близко, така че можех отново и да го целувам. В този момент телефонът иззвъня. Мързеливо го вдигнах.

— Здравей, моя лейди Катрин! — изрече Крис. — Когато се обадих на Пол, при Хени имаше някаква нейна приятелка и тя ми даде телефона ти. Кати, какво, за Бога, правиш във Вирджиния? Зная, че Пол е ври теб, и се моля на Бога да те убеди да не правиш това, което си намислила.

— Пол проявява повече разбиране от теб. Ти си този, който най-добре трябва да знае защо съм тук!

Той издаде неодобрителен звук.

— Разбирам и това е най-лошото. Но зная, че ще бъдеш наранена. А и мама. Не искам да я нараняваш повече, отколкото вече е наранена. Но най-вече не искам ти да страдаш повече, а ще стане точно така. Винаги бягаш от мен, Кати, но няма да успееш да избягаш достатъчно бързо и достатъчно далече. Винаги ще те следвам по петите, защото те обичам. Когато ми се случи нещо хубаво, те усещам до себе си, стискаш ръката ми и ме обичаш, както аз тебе, но отказваш да го признаеш, защото го смяташ за грях. Ако е грях, то с теб адът ще стане рай.

Обзе ме паника, бързо се сбогувах с него и затворих телефона. Сгуших се до Пол и се помолих той да не разбере защо треперя.

Беше тъмна нощ, а Пол спеше непробудно в третата спалня, когато внезапно се събудих. Сякаш чух планината да вика: „Дяволско изчадие!“. Вятърът свистеше и се присъединяваше към виковете й, като ме наричаше зла, грешна, нечиста, както баба ми ме наричаше.

Изправих се и се приближих до прозореца, за да погледна тъмните върхове в далечината. Същите планински върхове, които често наблюдавах от прозорците на тавана. И също като Кори усещах воя на вятъра, който ме търсеше като кръвожаден вълк и се опитваше да ме отнесе, както отнесе Кори и го превърна само в прах.

Бързо се втурнах в стаята на Кари и се свих до леглото й, за да я защитя. Защото в среднощния кошмар ми се стори, че вятърът ще я отнесе преди мен.