В. С. Ендрюс
Разпилени от вятъра (18)

Априлска мечта

Надпревара. Себеотдаване. Желание. Убеденост. Четирите основни закона в света на балета. Ако мадам Золта се държеше строго с нас преди Коледа, сега тя ни наложи изключително тежък режим и само работехме. Говореше ни колко добър е Кралският балет, строго класически, но ние трябваше да поднесем всичко по нашия уникален американски начин — класически, но по-красив и модерен.

Джулиан бе съвсем безпощаден, дори тираничен. Наистина започнах да го презирам! И двамата бяхме мокри от пот и косите ни висяха на кичури. Трикото бе прилепнало за кожата ми. Джулиан бе само по панталони. Крещеше ми, сякаш бях глуха:

— По дяволите, направи го както трябва този път! Не искам да тренирам цяла нощ!

— Престани да крещиш, Джулиан! Прекрасно те чувам!

— Тогава го направи правилно: Пристъпи три крачки, отскочи да те хвана и за Бога, този път се отпусни назад веднага! Не се сковавай. В мига, в който те хвана, се отпусни и падни назад, ако изобщо можеш да направиш нещо правилно и грациозно днес.

Проблемът беше в мен. Вече му нямах доверие. Страхувах се, че ще се опита да ме нарани.

— Джулиан, крещиш ми, сякаш нарочно греша!

— Така ми изглежда! Ако имаше желание, щеше да го направиш. Единственото, което трябва да направиш, са три стъпки, отскок, за да мога да те хвана, и падане назад. Сега се постарай да го направиш поне веднъж от петдесет опита!

— Смяташ, че на мен ми харесва! Я ми погледни мишниците — казах и вдигнах ръце да му покажа. — Виж колко са зачервени! Утре ще съм цялата в синини от твоите груби ръце.

— Тогава го направи правилно. — Той крещеше като обезумял, а аз се страхувах, че търси възможност да ме изпусне нарочно, за да си отмъсти. Но се изправих и го направих отново и отново не успях да се отпусна и да му се доверя. Този път ме хвърли на пода, където останах да лежа. Дишах тежко и се чудех защо продължавам.

— Опитваш се да си поемеш въздух? — попита саркастично той, като се изправи над мен, а босите му крака притискаха моите. Голите му гърди блестяха от пот, капчици, от която падаха по мен. — Аз извършвам тежката работа, а ти лежиш долу разпусната и уморена. Какво ти се е случило? Да не би да си използвала цялата си енергия за доктора си?

— Млъквай! Уморих се от дванайсетчасовата непрекъсната тренировка, това е всичко!

— Ако ти си уморена, аз съм десет пъти по-зле от теб… така че ставай и дай да го направим отново… и по дяволите, направи го правилно!

— Не ме ругай! Намери си друг партньор! Спъна ме и паднах така, че коляното ми ме боля три дни. Как бих могла да се затичам и да се хвърля в ръцете ти — ти си достатъчно подъл, за да ме осакатиш за цял живот!

— Дори и да те мразех, нямаше да те оставя да паднеш! Освен това, Кати, аз не те мразя! Още не.

След дълги опити под звуците на пианото, броене, засичане на времето, повтаряне на същите стъпки, накрая го направих и дори Джулиан се усмихна и ме поздрави.

После дойде генералната репетиция и представлението на балета „Ромео и Жулиета“.

Странният декор и блестящите костюми, комбинирани с оркестъра, ни накараха да покажем най-доброто, на което бяхме способни. Сега можех да вложа в ролята на Жулиета онези малки нюанси, които да я накарат да изглежда истинска, а не да стоя вдървена като Йоланда. Мадам Золта се вгледа отблизо в лицето й, след което я подуши.

— Господи… пушила си марихуана! Нито един мой танцьор няма да се появи на сцената и да мами публиката! Прибери се и си легни! Катрин, приготви се да партнираш на Джулиан!

Йоланда премина покрай мен и се опита да ме удари жестоко, докато изсъска:

— Защо се върна? Защо не остана там, където ти е мястото?

Не мислех за Йоланда и заплахите й, докато стоях на паянтовия балкон и замечтано гледах към бледото лице на Джулиан, вдигнато към моето. Изглеждаше толкова красив под сините светлини. Изглеждаше като мистериозния ми любим от тавана, който никога не ми позволяваше да се приближа и да се вгледам в чертите на лицето му.

Когато завесата падна, избухнаха оглушителни аплодисменти. А Джулиан се протегна и силно ме прегърна.

— Тази вечер беше неповторима! Как успяваш да ме дразниш непрекъснато до представлението?

Завесата се вдигна за овациите и той ме целуна по устните.

— Браво! — развика се публиката, защото това бяха драмата и страстта, които очакваха от балетистите.

Беше нашата вечер, най-добрата. Опиянена от успеха, се промъкнах покрай фотографите и тълпите от ловци на автографи до гримьорната си, защото след представлението щеше да има голямо тържество, преди да отлетим за Лондон. Бързо намазах лицето си с тоалетно мляко, за да си сваля грима, след което се преоблякох със син костюм. Мадам Золта почука на вратата и извика:

— Катрин, една дама твърди, че е пропътувала пътя от родния ти град, за да те види как танцуваш. Отвори вратата, а ние ще отложим началото на тържеството, докато се приготвиш.

В стаята влезе висока привлекателна жена. Беше брюнетка с тъмни очи, носеше скъпи дрехи, които подчертаваха фигурата й. Имах чувството, че ми прилича на някого. Огледа ме от главата до петите и едва тогава се обърна да разгледа малката гримьорна, изпълнена с найлонови пликове за турнето в Англия. На всеки плик беше написано името ми и името на съответния спектакъл. Нетърпеливо я чаках да каже каквото има и да си отиде, за да си облека палтото.

— Не ви познавам — започнах аз, за да я подканя.

Тя се усмихна коварно и без покана седна, като скръсти красивите си крака.

— Разбира се, че не ме познаваш, скъпо дете, но аз знам много за теб.

Нещо в сладкия й, мазен тон ме накара да бъда нащрек, защото разбрах, че новините, които искаше да ми съобщи, щяха да бъдат лоши. Осъзнах го от злобния поглед, скрит зад фалшивата й усмивка.

— Много си хубава, дори красива.

— Благодаря.

— Танцуваш изключително добре… това ме учудва.

— Отново благодаря — отвърнах аз, като реших, че никога нямаше да стигне до същността на въпроса.

Доста време мълча, преди отново да заговори. Държеше ме под напрежение. Взех палтото си и се опитах да й покажа, че трябва да тръгвам.

— Хубаво кожено палто — отбеляза тя. — Предполагам, че брат ми ти го е подарил. Чух, че харчи парите си като пиян моряк. Да използва спестяванията си за трима непознати, дошли с един автобус и обсебили живота му. — Засмя се саркастично, както само възпитаните хора знаеха да го правят. — Като те видях, разбрах защо. Въпреки че бях чувала, че си достатъчно красива, за да накараш човек да оглупее, нямах представа, че дете като теб може да изглежда така сластолюбиво, така чувствително и невинно едновременно. Специален сорт сте, госпожице Доул. Целомъдрие и невинност. Такъв тип сигурно е страшно опияняващ за човек като брат ми — изкикоти се тя. — Единствено комбинацията от младост, руса коса, красиво лице и хубави гърди може да накара и най-добрия мъж да се държи като звяр. — Тя въздъхна, сякаш ме съжаляваше. — Да, това е проблемът, когато си млада и красива. Мъжете са най-лошите хора. Не си първата му авантюра, въпреки че преди никога не е подарявал кожено палто и диамантен пръстен. Сякаш ще се омъжва за теб.

Значи това беше Аманда — сестрата на Пол, ексцентричната жена, която му плетеше пуловери и ги изпращаше по пощата, но отказваше да разговаря с него по улиците.

Аманда се изправи и се завъртя около мен като дебнеща котка, готова за скок. Парфюмът й беше тежък, ориенталски.

— Кожата ти е безупречна — каза тя и ме погали по бузата, — твърда като порцелан. Няма да можеш да запазиш кожата и косата си, когато навършиш трийсет и пет — а преди това той ще се е отегчил от теб. Харесва жените му да са млади, съвсем млади. Обича красиви, интелигентни и талантливи жени. Поне има вкус, ако не разум. Виж, не ме интересува какво прави той — усмихна се отново тя, — щом е в границите на приличието и не засяга живота ми.

— Излезте оттук — успях да кажа аз. — Изобщо не познавате брат си. Той е почтен и щедър човек и по никакъв начин не застрашава живота ви.

Тя се усмихна съжалително.

— Скъпо дете, не разбираш ли, че съсипваш кариерата му. Не си глупачка, за да смяташ, че връзката ви е останала незабелязана. В малък град като Клеърмонт всичко се знае. Въпреки че Хени не може да говори, съседите също имат очи и уши. Чувам най-различни клюки, как харчи парите си за малки престъпници, които се възползват от добрия му характер и скоро ще бъде разорен и ще остане без пациенти! — Вече се бе разгорещила и се страхувах, че всеки момент ще одере лицето ми с дългите си нокти.

— Махайте си! — наредих ожесточено. — Знам всичко за вас, Аманда, защото и аз дочувам клюки! Проблемът ви е, че смятате, че той ви дължи живота си, защото сте работили и сте го издържали, докато е следвал. Но аз видях счетоводните му книги. Върнал ви е всичко, плюс десет процентна лихва — така че нищо не ви дължи! Вие сте лъжкиня! Обичам го и той ме обича, и нищо не може да попречи на брака ни!

Тя се засмя отново, след което лицето й придоби решителен вид.

— Не ми нареждай какво да правя! Когато съм готова, ще си тръгна, а това ще стане, след като кажа каквото искам. Долетях дотук, за да видя новата му любовница, танцуващата кукла… повярвай ми, няма да си последната. Джулия ми казваше…

— Махайте се! Не казвайте и дума повече за него! Зная за Джулия. Той ми каза. Не го обвинявам, ако го е накарала да търси други. Тя не му е била истинска съпруга, просто домакиня, готвачка, но не съпруга!

Тя се засмя развеселено… Господи, как обичаше да се смее. Доставяше й удоволствие, че срещу нея е изправен човек, решен да се бори, някой, когото да надвие.

— Глупаво момиче! Това е старата история, която всеки женен мъж разказва на новото си завоевание. Джулия бе една от най-милите, най-добрите и най-прекрасните жени на света. Тя правеше всичко, за да му достави удоволствие. Единственият й проблем бе, че не можеше да му предложи достатъчно секс, от който той се нуждаеше, вида секс, който искаше, така че наистина той се обърна към други като теб. Признавам, че всички женени мъже се забавляват извън дома си, но не правят това, което той извърши!

Мразех гадната вещица. Наистина я презирах.

— Какво толкова лошо е направил? Джулия е удавила тригодишния му син… нищо на света не би ме накарало да отнема живота на детето си! Не ми е необходимо такова отмъщение!

— Съгласна съм. — Тя се върна към спокойния си тон. — Джулия извърши лудост. Скоти бе красиво, прекрасно момче, но Пол я принуди да го извърши. Разбирам мотивите й. Пол обичаше най-много Скоти. Когато искаш емоционално да унищожиш някого, унищожаваш онова, което обича най-много.

О! Какъв ужас!

— Прави се на светец, нали? — попита тя, а очите й блестяха от задоволство. — Измъчва се, обвинява се, страда за детето си, после се появяваш ти и забременяваш от него. Да не мислиш, че градът не знае за аборта ти? Знаем! Знаем всичко!

— Лъжеш! — извиках ужасена. — Не беше аборт. Направиха ми кюртаж, защото цикълът ми не бе редовен!

— Ха, записано е в болничните книги! — каза самодоволно тя. — Направила си спонтанен аборт на двуглав ембрион с три крака… близнаци, които не са се разделили правилно. Горкичката, не знаеше ли, че кюртажът и абортът са една и съща процедура?

Потъвах, давех се, тъмна вода ме задушаваше… две глави? Три крака? Господи… чудовищното бебе, от което така се страхувах. Но тогава Пол не ме бе докосвал! Не и Пол!

— Не плачи! — успокои ме тя, докато потръпвах от докосването на голямата й ръка, покрита с диаманти. — Всички мъже са зверове. Предполагам, че не ти е казал. Не разбираш ли, не можеш да се омъжиш за него. Правя го за твое добро. Ти си млада, красива, надарена и да живееш в грях с женен мъж е голяма загуба. Спасявай се, докато можеш.

Сълзи замъглиха съзнанието ми. Разтърках очи като бебе, защото наистина се чувствах като дете, попаднало в лудия свят на възрастните. Вгледах се тъпо в гладкото й лице.

— Пол не е женен. Той е вдовец. Джулия е мъртва. Самоубила се е в деня, когато е удавила Скоти.

Като майка тя ме потупа по рамото.

— Не, скъпо дете. Джулия не е мъртва. Тя живее в една клиника, където Пол я затвори, след като удави Скоти. Луда или не, тя все още е негова законна съпруга.

Напъха в ръката ми няколко снимки на слаба жена, легнала върху болничното легло. Всички снимки бяха в профил. Жената изглеждаше като полудяла от мъка. Очите й бяха широко отворени и гледаха безизразно в пространството, а тъмната й коса приличаше на конци, разхвърляни по леглото. Бях виждала прекалено много снимки на Джулия и независимо от промяната я познах.

— Между другото — каза сестрата на Пол, — представлението ми хареса. Ти си прекрасна балерина. А онзи млад мъж е забележителен. Омъжи се за него. Той очевидно е влюбен в теб. — Тя напусна стаята. Остави ме потънала в отчаяние, сред разбитите ми мечти. Щях ли да успея да се науча да плувам в морето от подлост и лъжи?

 

 

Джулиан ме заведе на голямото тържество, давано в наша чест. Орди от хора ни заобикаляха, поздравяваха, обсипваха с похвали. Те не означаваха нищо за мен. Онова, което ме занимаваше, бе, че Пол ме е лъгал. Любил ме е, докато все още е бил женен… лъжи! Мразех лъжите!

Джулиан никога не се бе държал така загрижено и нежно. Придържаше ме в един от бавните, старомодни танци, така че усещах само твърдите мускули на стегнатото му тяло и мъжествеността му.

— Обичам те, Кати! — прошепна той. — Толкова силно те желая, че нощем не мога да спя. Искам да те прегръщам, да те любя. Ще полудея, ако скоро не ми разрешиш. — Зарови лице в косите ми. — Никога не съм спал с девственици. Моля те, Кати, обичай ме!

Лицето му изплува пред моето. Изглеждаше нереален, божествен, перфектен, но…

— Джулиан, а ако ти кажа, че не съм девствена?

— Но ти си! Зная, че си!

— Откъде знаеш? — засмях се весело. — По лицето ми ли е изписано?

— Да — каза твърдо той. — В очите. Очите ти ми казват, че не знаеш какво е да си обичана.

— Джулиан, страхувам се, че не разбираш много.

— Подценяваш ме, Кати. Веднъж се държиш с мен, сякаш съм малко момче, а друг път, сякаш съм вълк, който ще те изяде. Позволи ми да те любя и ще разбереш, че досега друг не те е докосвал.

Засмях се.

— Добре, но само за една нощ.

— Ако ме приемеш за една нощ, никога няма да искаш да си отида — предупреди ме той, а очите му блестяха като черни въглени.

— Джулиан, аз не те обичам.

— Но след тази нощ ще ме обикнеш.

— О, Джулиан — казах аз и се прозях. — Уморена съм и съм почти пияна, така че си върви, остави ме сама.

— За нищо на света, скъпа. Каза „да“ и трябва да го изпълниш. Ще бъдеш моя тази нощ… и всяка нощ до края на моя или твоя живот.

 

 

В една дъждовна съботна сутрин двамата с Джулиан стояхме в ритуалната зала. Багажът ни беше натъпкан в такситата за летището. Най-добрите ни приятели стояха до нас, а съдията изрече думите, които щяха да ни свържат завинаги — „докато смъртта ни раздели“. Когато дойде мой ред да дам обет, се поколебах. Исках да избягам и да се върна при Пол. Новината щеше да го съсипе. Съществуваше и Крис. Но той предпочиташе да се омъжа за Джулиан, а не за Пол — такива бяха думите му.

Джулиан ме притисна до себе си, а очите му бяха изпълнени с обич и гордост. Не можех да избягам. Казах това, което трябваше, и се оказах омъжена за единствения мъж, за когото се бях заклела, че няма да му позволя да ме докосне. Не само Джулиан беше горд и щастлив. Мадам Золта също се радваше за нас, благослови ни, целуна ни по бузите и пророни майчински сълзи.

— Взе правилно решение, Катрин. Толкова ще сте щастливи заедно, такава прекрасна двойка, но запомнете — никакви деца!

— Скъпа, любов моя! — прошепна Джулиан, докато летяхме над Атлантическия океан. — Не бъди тъжна! Това е денят на нашето сливане! Заклевам се, че никога няма да съжаляваш! Ще бъда прекрасен съпруг. Никога няма да обичам друга, освен теб.

Главата ми се отпусна върху рамото му и се разплаках. Плачех за всичко, което трябваше да бъде мое на сватбения ми ден. Къде бяха птичите песни и камбаненият звън? Къде останаха зелената трева и любовта, която ми принадлежеше? И къде беше майка ми, която бе причина за всичко? Къде? Плачеше ли при спомена за нас? Или хвърляше изрезките от вестниците и бележките ми. Да, сигурно постъпваше така. Колко лесно замина на втория си меден месец и ни остави на грижите на безмилостната ни баба. Когато се върна щастлива и усмихната, ни разказа колко хубаво е прекарала. Тя никога не погледна Кори и Кари, които не растяха. Не обърна внимание на помрачените погледи и тънките им крачета и ръчички. Не забелязваше онова, което не искаше да види.

Продължаваше да вали. Времето сякаш предричаше какво ме очаква. Тази студена буря покри с мраз крилата на самолета, който ме отнасяше все по-далече от хората, които обичах. Лед бе сковал и сърцето ми. А довечера трябваше да спя с мъж, когото дори не харесвах извън сцената, когато не изпълняваше ролята на принца.

Но за да отдам на Джулиан дължимото, трябва да призная, че самочувствието му като мъж имаше покритие. Забравих кой бе той и си представих, че е някой друг, докато целувките му обсипваха тялото ми и не остана нито един неизследван инч — непогален или нецелунат. Желаех го, преди да приключи. Изгарях от желание да му се отдам… и да се опитам да изтрия натрапчивото чувство, че съм направила най-голямата грешка в живота си.

А аз направих много грешки.