В. С. Ендрюс
Разпилени от вятъра (12)

Подарък за рожден ден

Медицинските симпозиуми и пациентите съсипваха не малко от плановете ми. В този специален ден пропуснах уроците по балет и се прибрах веднага след училище. Намерих Хени в кухнята, заета с претенциозното меню, което бях планирала — все любими ястия на Пол. Джамбалая Креол със скариди, раци, ориз, зелени чушки, лук, ориз, гъби и много други неща. Веднага след като го пъхнах във фурната, започнах да приготвям нова торта. Първата бе несполучлива. Покрих я с дебела глазура и я дадох на децата на съседите. Хени се въртеше около мен и ми хвърляше критични погледи.

Тъкмо оформях последната роза, когато Крис нахлу забързано в стаята със своя подарък.

— Закъснях ли? — попита задъхано той. — Мога да остана до девет часа. Трябва да се върна в „Дюк“ преди проверката.

— Идваш точно навреме — заявих аз, притеснена и бързаща да се кача в стаята си и да се изкъпя. — Сложи масата, докато Хени довърши салатата. — Беше под достойнството му да нарежда масата, но се съгласи, без да се оплаква.

Измих косата си и я навих на широки ролки. Лакирах ноктите на ръцете и краката си в перленорозов цвят. Гримирах се. Когато свърших, никой не би могъл да предположи, че съм само на седемнайсет. Спуснах се по стълбите, съпровождана от възхищението, което грееше в погледа на брат ми, завистта в очите на Кари и широката усмивка, изписана по лицето на Хени.

Пренаредих масата, като промених мястото на соленките и хрупкавите бисквити и смешните цветни книжни шапчици. Крис наду няколко балона и ги завърза на полилея. След това всички се настанихме и зачакахме Пол да се върне и да се зарадва на „тържеството — изненада“.

Когато часовете минаваха, а той не се появяваше, станах и започнах да се разхождам, както мама бе направила на трийсет и шестия рожден ден на татко, когато той не се прибра.

Накрая Крис си тръгна. Кари започна да се прозява и да се оплаква. Нахранихме я и я сложихме да спи. Вече спеше в собствена стая, специално боядисана в ярко и наситено червено. Двете с Хени останахме да гледаме телевизия, докато основното ястие се подгряваше и изсъхваше, а салатата вехнеше. Хени се прозя и отиде да си легне. Останах да се разхождам и да се притеснявам сама. Тържеството ми се бе провалило.

В десет часа чух колата на Пол. Влезе през задната врата, като внесе двата куфара, които носеше в Чикаго. Поздрави ме и забеляза официалното ми облекло.

— Хей… — каза той, като огледа подозрително трапезарията и видя украсата за тържеството, — дали не съм развалил плановете ти?

Държеше се така спокойно, сякаш не беше закъснял три часа. Бих го убила, ако не го обичах толкова много. Като всички, които се опитват да скрият истината, се нахвърлих върху него:

— Защо изобщо трябваше да ходиш на този медицински симпозиум? Можеше да предположиш, че ще искаме да те изненадаме за рождения ден. После ни се обаждаш, казваш ни кога да те очакваме и закъсняваш цели три часа…

— Полетът ми закъсня… — започна да обяснява той.

— Цял ден се мъча, за да ти направя торта, която да е вкусна като тортите на майка ти — прекъснах го аз, — а ти не се появяваш! — Втурнах се покрай него и извадих тавата от фурната.

— Умирам от глад — каза Пол виновно. — Ако не си вечеряла, можем да поправим нещата. Смили се над мен, Кати. Времето не ми принадлежи.

Кимнах сковано, за да покажа, че отчасти го разбирам. Той се усмихна и ме погали с опакото на ръката си.

— Изглеждаш прекрасно — въздъхна той, — така че махни гримасата от лицето си, а аз ще сляза след десет минути.

За десет минути се бе изкъпал, обръснал и преоблякъл. Седнахме на дългата маса под светлината на четири свещи. Настаних се от лявата му страна. Така бях подредила масата, че не се налагаше да ставам и да сервирам. Всичко беше поставено върху масата за сервиране.

— Шампанското е от Крис — обясних. — Изглежда е започнало да му харесва.

Пол извади бутилката с шампанско и погледна етикета.

— От добра реколта е и сигурно е скъпо. Брат ти е придобил изискан вкус.

Хранехме се бавно и винаги когато вдигнех очи — срещах погледа му. Когато се върна, изглеждаше мръсен и уморен, сега бе придобил напълно отпочинал вид. Беше отсъствал две дълги седмици. Мъртви седмици, в които остро усещах отсъствието му.

Когато завършихме с последното блюдо, се вмъкнах в кухнята и изнесох огромния кокосов сладкиш с миниатюрни зелени свещи, сложени в сметановите рози. По средата бях написала красиво, доколкото можах „Честит Рожден Ден, Пол!“

— Какво мислиш? — попита Пол, след като духна свещите.

— За кое? — попитах аз и внимателно положих тортата с двайсет и шест свещи, защото за мен той беше на толкова години. Чувствах се много възрастна, попаднала в движещите се пясъци на зрелостта. Късата ми семпла рокля бе от огнен шифон с много ленти и цепки. Но дори и опитите ми да изглеждам голяма да бяха успели, вътрешно бях много объркана, защото се опитвах да играя ролята на прелъстителка.

— За мустаците ми… положително си ги забелязала. От час и половина ги наблюдаваш.

— Хубави са — заекнах и станах червена като роклята си. — Отиват ти.

— Откакто дойде, непрекъснато намекваш колко по-красив и привлекателен ще бъда с мустаци. И след целия труд, който положих, за да си ги пусна, казваш само, че са хубави. Думата „хубави“ е много слаба, Катрин.

— Така е, защото наистина изглеждаш много красив — обърках се аз — и затова намирам само слабите думи. Страхувам се, че Телма Мюркъл би намерила подходящите думи.

— Откъде, за Бога, си разбрала за нея? — попита той и сви прекрасните си очи.

Господи, та той би трябвало да знае… клюките… така че му отговорих:

— Ходих в болницата, където Телма Мюркъл е старша сестра. Седнах точно пред стаята на сестрите и няколко часа я наблюдавах. Не смятам, че е красива, по-скоро е привлекателна и изглежда много строга. И ако не си забелязал, флиртува с всички доктори.

Накарах го да се засмее, а очите му заблестяха. Телма Мюркъл бе старша сестра в градската болница на Клеърмонт и всички знаеха, че си е наумила да стане следващата госпожа Пол Шефийлд. Но тя бе просто сестра в стерилна бяла униформа, намираща се на мили разстояние, а аз бях под носа му, напръскана с омагьосващия ми нов парфюм (както казваше рекламата, влудяващ, прелъстяващ мирис, на който нито един мъж не може да устои). Какъв бе шансът на двайсет и девет годишната Телма Мюркъл?

Бях замаяна от трите чаши вносно шампанско на Крис и почти не обърнах внимание, когато Пол отвори подаръците, които с Кари и Крис бяхме приготвили за него. Бях му избродирала прекрасна бяла къщичка. Над покрива й се показваха дървета, а от едната й страна се виждаше тухлена ограда с дребни цветчета. Крис ми я скицира и доста време се потрудих, за да я изработя добре.

— Същинско произведение на изкуството е! — възкликна впечатлено той. Не се сдържах и се замислих как баба отхвърляше всичките ни опити и надежди да спечелим благоразположението й.

— Много ти благодаря, Катрин, че така дълго си мислила за мен. Ще я закача в кабинета си, където всичките ми пациенти ще я видят.

Очите ми се напълниха със сълзи и размазаха грима ми. Опитах се да ги изтрия, преди той да разбере, че не просто светлината на свещите ме прави толкова красива, а цели три часа старателно приготовление. Той не забеляза сълзите ми. Все още се възхищаваше на малките бодове, които внимателно бях направила. Остави подаръка настрана, погледна блестящите ми очи и се изправи, за да ми помогне.

— Вечерта е толкова прекрасна, че не ми се ляга — каза той и погледна часовника си. — Имам желание да се разходя в градината под лунната светлина. Изпитвала ли си някога такъв копнеж?

Копнежи ли? Цялата бях изтъкана от тях, половината от които бяха прекалено хубави, за да се сбъднат някога. Но докато се разхождах до него по лакирания червен мост, омагьосана от японската градина, и се спускахме по мраморните стъпала, хванати за ръце, почувствах, че й двамата навлизаме в тайнствена страна. Дължеше се на мраморните статуи, изправени в цял ръст, замръзнали в голотата си.

Лекият бриз поклащаше испанския мъх и се наложи Пол да се наведе, за да го избегне, докато аз стоях изправена и се усмихвах, защото височината създаваше някои проблеми, които можех да избегна.

— Кат-рин, не ми се смей — каза той по начина, по който Крис ме закачаше, като разделяше името ми на срички. Моята лейди Кат-рин.

Спуснах се по стъпалата. Всичко изглеждаше сребристосиньо и неземно. Луната бе голяма и ясна и сякаш се усмихваше, а дългите облаци, преминаващи през лицето й, я караха на моменти да изглежда ту страховита, ту весела. Въздъхнах, защото ми напомняше вечерта, когато двамата с Крис се качихме на покрива на Фоксуърт Хол, изплашени, че ще горим във вечните огньове на ада.

— Жалко е, че се разхождаш тук с мен, а не с онзи красив младеж, с когото танцуваш — каза Пол и ме изтръгна от спомените.

— Джулиан ли? — попитах изненадано. — Сега е в Ню Йорк, но очаквам да се върне през следващата седмица.

— О — каза той, — значи следващата седмица ще е негова, а не моя.

— Зависи…

— От какво?

— Понякога го харесвам, а друг път не. Понякога изглежда като момче, а аз търся мъж. В други случаи е изискан и ме впечатлява. А когато танцуваме, се влюбвам лудо в принца, който би трябвало да представлява. Толкова е красив в костюмите.

— Да — въздъхна той, — и аз го забелязах.

— Косата му е гарвановочерна, а твоята е опушенокафява.

— Предполагам, че гарвановочерното е по-романтично от опушенокафявото.

— Зависи.

— Катрин, държиш се като истинска жена. Престани със загадъчните отговори.

— Не са загадъчни. Просто ти казвам, че любовта и романтиката не са достатъчни. Искам да придобия такива умения, че да не ми се налага да затварям децата си, за да наследя някакво богатство, което не съм спечелила. Искам да знам как да си изкарвам прехраната и да се справяме, дори и ако няма мъж, на когото да разчитам.

— Катрин, Катрин — каза нежно той, взе ръцете ми в своите и здраво ги стисна. — Колко силно те е наранила собствената ти майка. Разсъждаваш толкова зряло. Недей да позволяваш тежките спомени да те лишат от едно от най-хубавите ти качества — нежната ти любяща душа. Мъжът обича да се грижи за любимата жена и децата си. Харесва му да разчитат на него, да го уважават. Агресивната, властна жена е едно от най-опасните създания на Бога.

Освободих се от него, втурнах се към люлката и се тръшнах на седалката й. Отблъснах се силно, високо, още по-високо, бързо, по-бързо. Летях към висините, които ме отнасяха към тавана, с люлките му, където нощите бяха така дълги и задушни. Сега бях тук, на свобода и се люлеех като луда, за да мога да се върна на тавана. Срещата ми с мама и съпруга й ме правеше нетърпелива, караше ме да искам онова, което трябваше да почака, докато порасна.

Люлеех се толкова бързо и високо, че полата ми се вдигна и закри лицето ми. Зашеметена се строполих на земята! Пол дойде тичешком, падна на колене и ме взе в прегръдката си.

— Удари ли се? — попита той и ме целуна, преди да успея да отговоря.

Не се бях ударила. Бях балерина, която знаеше как да пада. Той започна да мълви любовните думи, които исках да чуя. Целувките му станаха по-бавни и по-дълги, а погледът му ме опи много повече от игривото френско шампанско.

Устните ми се разтвориха под дългата му целувка. Затаих дъх, защото езикът му докосна моя. Целувките му станаха страстни, нежни, овлажниха очите, бузите, брадичката и врата ми, раменете и деколтето ми, докато ръцете му неспирно се движеха и докосваха най-интимните ми места.

— Катрин — въздъхна той, отдръпна се и ми отправи искрящ поглед. — Ти си само дете. Не можем да направим това. Заклех се, че никога няма да се случи, не и с теб. — Безполезни думи, които заглуших, като обвих ръце около врата му. Пръстите ми проникнаха в гъстата му коса и промърморих.

— Исках да ти подаря сребрист кадилак, но нямах достатъчно пари. Затова реших да ти подаря другото най-добро нещо — себе си.

— Не мога да ти позволя да го направиш — изпъшка той. — Нищо не ми дължиш. — Аз се засмях и го целунах. Безсрамно го целунах дълго и страстно.

— Пол, ти си ми длъжник. Отправяше ми твърде много погледи, изпълнени с желание, за да твърдиш сега, че не ме желаеш. Ще излъжеш, ако го кажеш. Смяташ ме за дете, но аз отдавна пораснах. Не ме интересува дали ме обичаш. Защото аз те обичам и това е достатъчно. Знам, че ще ме обичаш така, както желая да бъда обичана, защото дори и да не го признаваш, ти ме обичаш и ме желаеш.

Луната освети устните му и те заблестяха. Дори когато изричаше:

— Глупаво е да смяташ, че ще стане — очите му говореха обратното.

За мен съпротивата му беше още едно доказателство колко много ме обича. Ако ме обичаше по-малко, много отдавна щеше да се възползва, а аз не бих го отблъснала. Затова, когато се опита да се изправи и да ме остави, хванах ръката му и я поставих на мястото, където най-силно желаех да я усетя. Той изпъшка. Изпъшка още по-силно, когато поставих ръката си на мястото, което би му доставило най-голямо удоволствие. Знаех, че постъпвам безсрамно. Прогоних опасенията какво би си помислил Крис, или как баба ми би ме нарекла проститутка. Дали бе късмет или проклятие, че книгата на нощното шкафче на мама ме научи какво трябва да правя, за да доставя удоволствие на един мъж, и как да отговарям на ласките му?

Мислех, че ще ме обладае на тревата под звездите, но той ме вдигна и ме отнесе обратно в къщата. Качи се тихо по стълбите. Никой от нас не продумваше, въпреки че устните ми се движеха по лицето и врата му.

Той ме постави върху леглото си. Аз потънах в очите му и нещата около мен се замъглиха, докато чувствата ме обхващаха като приливна вълна, която ни залива. Телата ни бяха прилепени едно към друго. В началото просто лежахме прегърнати и се наслаждавахме на желанието на всеки от нас да предложи нещо на другия. Всяко докосване на устните и ръцете му ме разтърсваше, докато накрая подивях от желание той да навлезе в мен, не нежно, а силно, отдавайки се на собствената си страст да достигне върховете, които аз търсех.

— Катрин, побързай, побързай, ела!

За какво говореше той? Лежах под него и правех каквото мога. Къде трябваше да отида? Той беше хлъзгав и потен. Краката ми бяха сключени около кръста му и усещах огромното му усилие да се сдържи, докато продължаваше да ме моли да дойда. После въздъхна и се предаде.

Гореща течност затопли вътрешностите ми, после всичко свърши и той се отдръпна от мен. А аз не достигнах до висините, не чух камбанен звън, не почувствах, че експлодирам — не като него. Бе изписано по вече отпуснатото му и спокойно лице, огряно от усмивка. Колко лесно им беше на мъжете! Аз се нуждаех от повече. Бях почти на върха на фойерверките за Четвърти юли, но всичко свърши. Всичко, освен нежните му ръце, които обхождаха и изучаваха тялото ми, преди да заспи. Тежките му крака бяха прехвърлени върху моите. Останах да гледам тавана със сълзи в очите. Довиждане, Кристофър Дол — вече си свободен!

 

 

Слънчевата светлина ме събуди рано. Пол се бе облегнал на лакът и ме наблюдаваше замечтано.

— Толкова си красива, така млада и примамлива. Нали не съжаляваш? Надявам се не се разкайваш за постъпката си?

Притиснах се до голото му тяло.

— Моля те, обясни ми нещо. Защо ме молеше да дойда?

Той избухна в смях.

— Катрин, любов моя — успя да промълви накрая. — Почти щях да умра, опитвайки се да се сдържа, докато достигнеш кулминацията си. А сега си лежиш там с тези огромни невинни сини очи и ме питаш какво съм имал предвид! Мислех си, че партньорите ти от балета са ти обяснили всичко! Не ми казвай, че не си чела нищо по този въпрос!

— Е, имаше една книга, която открих в нощното шкафче на мама, но просто разгледах снимките. Не прочетох текста, въпреки че Крис го направи, но той се промъкваше по-често в спалнята й.

— Мога да ти обясня какво имах предвид — прокашля се той, — но смятам, че ще е по-приятно да ти покажа. Наистина ли нямаш никаква представа?

— Е — защитих се аз. — Трябва да се почувствам разкъсана на парчета, почти да изпадна в безсъзнание, след което да се разпръсна на отделни атоми, и отново да се стана едно цяло, да изтръпна и да се върна в действителността със звезди в очите — като теб.

— Катрин, не ме карай да те обичам толкова много! — Звучеше сериозно, сякаш бих го наранила, ако го направи.

— Ще се опитам да те обичам така, както искаш.

— Първо ще се обръсна — каза той, вдигна завивките и се приготви да стане.

Протегнах се и го дръпнах обратно.

— Харесвам те както изглеждаш сега — тъмен и опасен.

Нетърпеливо се предадох на желанията на Пол. Измисляхме различни начини, по които да скрием връзката си от Хени. Кари сякаш живееше в друг свят, толкова бе ненаблюдателна. Но когато се прибираше Крис, трябваше да бъдем по-дискретни и дори не се поглеждахме, за да не се издадем. Чувствах се странно — сякаш бях предала Крис.

Не знаех колко дълго щеше да продължи връзката ни с Пол. Копнеех за неувяхващ екстаз и вечна страст. Но се опасявах, че чувствата, които изпитвахме един към друг, няма да продължат. Скоро щеше да се умори от мен, от детето, чиито умствени способности не можеха да се сравнят с тези на Телма Мюркъл. Може би тя го бе придружавала на онзи медицински симпозиум, но бях достатъчно мъдра да не го разпитвам с какво се занимава, когато не съм с него. Исках да му дам всичко, което Джулия му бе отнела, и му го давах с желание, без съжаление, че можем да се разделим.

Но в периода на нашето обвързване се чувствах така богата и толкова щедра, че се отдавах изцяло на нашето увлечение. И реших, че баба ми и приказките й за злото и греха правят изживяването ми още по-вълнуващо, защото се държах порочно.

И отново се измъчвах, защото не исках Крис да си помисли, че съм такава. Високо ценях мнението му. Моля те, Господи, нека Крис разбере защо го правя. Аз наистина обичам Пол.

След Деня на благодарността Крис имаше няколко дни ваканция и докато седяхме около масата, а Хени се разхождаше наблизо, Пол ни попита какво искаме за Коледа. Това бе третата Коледа, която щяхме да празнуваме с Пол. В края на януари щях да се дипломирам. Нямах много време, защото се надявах следващата ми крачка да бъде Ню Йорк.

Казах на Пол какво искам за Коледа. Да отида до Фоксуърт Хол. Очите на Крис се разшириха, а Кари се разплака.

— Не! — заяви твърдо Крис. — Няма да отваряме заздравели рани!

— Моите рани не са заздравели! — обявих твърдо и аз. — И няма да заздравеят, докато не се възцари правдата!