Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за Долангенгър (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Petals on the Wind, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 30 гласа)

Информация

Сканиране
ganinka (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

В. С. Ендрюс. Разпилени от вятъра

Американска. Първо издание

ИК „Златорогь“, София, 1995

Редактор: Розия Самуилова

ISBN: 954-437-035-8

История

  1. — Добавяне

Подреждане на колодата

— Кати, каза ми, че няма нужда от предпазни мерки!

— Нямаше нужда. Искам детето ти.

— Искаш детето ми! Какво, по дяволите, смяташ, че ще направя, ще се оженя за теб?

— Не. Имам собствено мнение. Предположих, че ще се забавляваш с мен и когато всичко свърши, ще се върнеш при съпругата си и ще си намериш друга играчка. А аз ще получа точно това, което бях решила — детето ти. Сега мога да си отида. Така че ме целуни за довиждане, Барт, като още едно от твоите извънбрачни завоевания.

Изглеждаше бесен. Стояхме в хола, а отвън се носеше ураганен вятър. Снегът образуваше преспи до прозореца, а аз седях пред камината и плетях бебешки терлици. Готвех се да промуша конеца и да ги зашия, когато Барт грабна плетката от ръцете ми и я захвърли.

— Ще се разплете! — извиках учудено.

— Какво, по дяволите, се опитваш да направиш с мен, Кати? Знаеш, че не мога да се оженя за теб! Никога не съм те лъгал и не съм ти казвал, че ще го направя. Играеш си с мен. — Той се задави и скри лицето си в шепите си, после ги свали и каза: — Обичам те! Господ да ми е на помощ, но наистина те обичам. Искам винаги да си до мен. И детето ми също. Каква игра си започнала сега?

— Просто типичната женска игра. Единствената, която жените играят и са сигурни в успеха й.

— Обясни какво искаш да кажеш, недей да говориш двусмислено. Нищо не се е променило, защото съпругата ми се е върнала. Винаги ще имаш място в живота ми…

— В живота ти? Не е ли по-точно казано в покрайнините на живота ти?

За първи път долових смирение в гласа му.

— Дръж се разумно, Кати. Обичам те, но обичам и съпругата си. Понякога не ви разграничавам. Тя се върна различна, вече ти обясних, и сега се държи както когато се срещнахме за първи път. Дори когато не я харесвах, я обичах. Когато ме мразеше, се опитвах да й го върна, като й изневерявах, но не преставах да я обичам. Един от големите проблеми, за които се караме, е нежеланието й да има деца, дори и осиновени. Тя, разбира се, вече е прекалено възрастна. Моля те, Кати, остани! Не си отивай! Не ми отнемай детето, така че никога да не разбера какво се е случило с него, или с нея… или пък с теб.

Ясно му съобщих условията си:

— Добре, ще остана при едно условие. Ако се разведеш и се ожениш за мен. Единствено тогава ще имаш детето, което желаеш. В противен случай заминавам далече, а това означава с детето ти. Може да ти пиша и да ти съобщя дали имаш син или дъщеря, а може и да не го направя. И в двата случая, веднъж ако си тръгна, ти повече нямаш място повече в живота ми. — Погледнах го. Той се държеше, сякаш в завещанието не съществуваше условие, което да забранява на съпругата му да има деца. Защитаваше я! Също като Крис, въпреки че през цялото време знаеше. Той беше съставял завещанието. Трябваше да знае.

— Господи! — започна той, шокиран от откритието си. — Планирала си всичко предварително, нали? Дойде тук, за да постигнеш целта си, нали, но защо? Защо избра мен? Какво съм ти сторил, Кати, освен че те обичам. Вярно е, че започна като секс и така исках да остане, но се превърна в нещо много по-дълбоко. Харесва ми да съм с теб, просто да седим и да разговаряме, или да се разхождаме из гората. Харесва ми начинът, по който ме чакаш, как докосваш бузата ми, когато минаваш покрай мен, как разрошваш косата ми и целуваш врата ми, колко си стеснителна, когато се събуждаш и откриваш, че лежа до теб. Харесват ми хитрите ти игрички, когато ме караш винаги да гадая, винаги да се изненадвам. Имам чувството, че притежавам десет жени, а не една, така че смятам, че не мога да живея без теб. Но не мога да напусна съпругата си и да се оженя за теб! Тя има нужда от мен!

— Би трябвало да станеш актьор, Барт. Направо се просълзих!

— Как не те е срам да го приемаш толкова леко — ядоса се той. — Разпънала си ме на кръст и сега забиваш пироните! Не ме карай да те намразя и не разваляй най-хубавите месеци от живота ми.

С тези думи той излетя от къщата ми и ме остави да съжалявам, че говоря толкова много, защото до момента, в който той имаше нужда от мен, щях да остана там.

 

 

Тримата с Ема и Джори решихме да направим екскурзия до Ричмънд и да напазаруваме за Коледа. Джори не можеше да си спомни Дядо Коледа и страхливо пристъпи към облечения в червено мъж с бяла брада, който протегна ръце, за да го окуражи. Джори плахо седна на крака на Дядо Коледа в универсалния магазин „Толимерс“ и се вгледа подозрително в сините му очи, докато аз непрекъснато правех снимки и дори приклекнах, за да уловя позата, която желаех.

После посетихме един магазин за рокли, където си поръчах рокля от тъмнозелено кадифе.

Докато Джори и Ема гледаха филм на Уолт Дисни, подстригах косата си и си направих нова прическа. Отиваше ми, както отиваше на майка ми преди петнайсет години.

— О, мамо! — разплака се Джори разочаровано. — Загубила си косата си! — Той започна да хълца. — Сложи си дългата коса… така не приличаш на моята майка!

Такава беше целта ми. Не исках да приличам на себе си в коледната вечер — не и тази Коледа. Трябваше да съм точно копие на майка ми, когато за първи път я видях да танцува с Барт. Най-накрая имах шанс — в рокля, прическа и лице като нейните на младини, щях да се сблъскам с майка ми в собствения й дом и аз щях да диктувам условията. Жена срещу жена… по-добрата щеше да победи! Трябваше да е на четирийсет и осем, но след скорошната пластична операция все още бе много красива. Не можеше да се сравнява с дъщеря си, която бе двайсет и една години по-млада! Засмях се, след като се огледах в огледалото, облечена в новата си зелена рокля. О, да. Бях се превъплътила в нейния образ — жена, на която мъжете не могат да устоят. Притежавах силата и красотата й, но бях десет пъти по-умна… как би могла да спечели?

Три дни преди Коледа потърсих Крис и го поканих да дойде с мен в Ричмънд. Бях забравила някои необходими неща, които местните магазини не предлагаха.

— Кати — заяви твърдо той, с груб и отблъскващ глас. — Ще ме видиш отново, когато се откажеш от Барт Уинслоу. Дотогава не желая да те виждам.

— Добре! — извиках аз. — Остани си там! Можеш да пропуснеш отмъщението си, но аз няма да пропусна своето! Сбогом, Кристофър Дол! — изкрещях и затворих телефона.

Не преподавах толкова често, колкото преди, но по време на продукциите винаги бях там. Малките ми балетисти изглеждаха прекрасно в костюмите си и изнасяха представления пред родителите си, приятелите си, бабите и дядовците. Изглеждаха невероятно. Дори и Джори имаше две малки роли, като снежинка и като бонбон.

Според мен нямаше по-прекрасен начин за едно семейство да прекара часовете преди Коледа от посещението на „Лешникотрошачката“. Бе хиляда пъти по-прекрасно, когато едно от тези надарени, грациозни деца е малкият ти син. Бебешките му движения, докато танцуваше на сцената с огромно желание, предизвикваха нови и нови овации.

Най-хубавото от всичко беше, че накарах Барт да обещае, че ще доведе майка ми на представлението. Бяха там, надникнах през завесите и проверих. Господин и госпожа Бартоломю Уинслоу седяха в средата на първия ред. Той изглеждаше щастлив, а тя — нещастна. Значи все пак имах някаква власт над Барт. Личеше си по огромния букет от рози за инструкторката по балет и голямата кутия за солиста на снежинките.

— Какво ли би могло да е? — попита Джори. Лицето му беше зачервено, а радостта му нямаше граници. — Може ли да го отворя сега?

— Разбира се, веднага след като се приберем вкъщи, а утре сутринта Дядо Коледа ще ти е донесъл много подаръци.

— Защо?

— Защото те обича.

— Защо? — отново попита Джори.

— Защото не може да не те обича, ето защо.

— О!

Джори стана преди пет часа сутринта и се заигра с електрическото влакче, което Барт му беше изпратил. Навсякъде из стаята бяха разпилени прекрасните опаковки на подаръците от Пол, Хени, Крис, Барт и Дядо Коледа. Ема му подари една кутия домашно приготвени сладки, които той изяде, докато разопаковаше останалите подаръци.

— Хей, мами — извика той. — Мислех, че ще съм самотен без чичовците ми, но не съм. Забавлявам се.

Той не беше самотен, но аз се чувствах точно така. Исках Барт да е при мен, а не при нея. Очаквах да си намери някакво извинение, че трябва да посети аптеката и да дойде да ни види. Но всичко, което получих от Барт в коледната утрин, бе една двуинчова диамантена гривна, която бе сложил в кутия с дванайсет червени рози. Картичката гласеше: