Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за Долангенгър (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Petals on the Wind, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 30 гласа)

Информация

Сканиране
ganinka (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

В. С. Ендрюс. Разпилени от вятъра

Американска. Първо издание

ИК „Златорогь“, София, 1995

Редактор: Розия Самуилова

ISBN: 954-437-035-8

История

  1. — Добавяне

Сборище на сенките

Крис и Пол, да не говорим за Кари, ме заставиха да се върна в Клеърмонт и да прекарам няколко дни със семейството си. Там къщата и градината успяха отново да ме омагьосат. Така щях да се чувствам, ако се бях омъжила за Пол. Без проблеми. После се замислих как ли се справя Джулиан и се сетих колко ме тормозеше той, като отваряше писмата от Пол и Крис, сякаш търсеше доказателства за престъпление. А сега вероятно е оставил цветята ми да умрат, за да ме накаже.

„Сигурно има нещо фатално в мен“, реших аз, докато седях на балкона и наблюдавах великолепната градина на Пол. Не бях нито толкова красива, нито толкова незабравима. Позволих на Крис да се приближи и да ме прегърне. Отпуснах главата си назад, опрях я на него и погледнах луната. Старата луна, която знаеше за предишните ни грехове и беше няма свидетелка на новите. Нищо не направих, заклевам се, просто му позволих да ме прегърне.

— Кати, Кати — въздъхна Крис и опря устните си в косите ми. — Понякога животът ми просто няма смисъл без теб. Ще захвърля разрешителното си и ще се отправя на юг, ако дойдеш с мен…

— И ще оставим Кари?

— Ще я вземем с нас. Ще купя яхта и ще возим туристи, а ако те се наранят, ще се погрижа за тях. — И тогава ме целуна с цялата страст на мъж, полудял, че го отблъскват. Не исках да му отговарям, но го направих, и той се задъха, докато се опитваше да ме издърпа в стаята си.

— Престани! — извиках аз. — Обичам те само като брат. Остави ме! Намери си някоя друга!

Объркан и наранен, той отстъпи назад.

— Що за жена си ти, Кати? Отвръщаш на целувките ми, откликваш на ласките ми, а накрая се отдръпваш и разиграваш виртуозно представление.

— Тогава ме намрази!

— Кати, никога няма да успея да те намразя — усмихна се горчиво той. — Има моменти, в които искам да те мразя, когато мисля, че си същата като майка ни, но не мога да спра да обичам, щом веднъж съм започнал! — Той влезе в стаята си и затръшна вратата, като ме остави безмълвно да гледам след него.

Не! Не бях като мама! Отвърнах му само защото търсех изгубената си самоличност. Джулиан ми я открадна и си я присвои. Искаше да си присвои и моята сила и да я нарече своя, искаше аз да взимам всички решения, така че да не може да бъде обвинен, ако стане грешка. А аз се опитвах да опровергая баба. Виждаш ли, бабо, аз не съм порочна и грешна. Иначе никой нямаше да ме обича така. Все още бях тази егоистична, ненаситна, търсеща таванска мишка, която непрекъснато трябваше да доказва, че заслужава да живее на дневна светлина.

Когато размишлявах за всички тези неща, седнала на задната тераса, Крис се появи и ми хвърли един вестник.

— Има статия, която, предполагам, ще те заинтересува — промълви странно той. — Мислех да не ти я показвам, но после реших да го направя.

Балетната двойка Джулиан Маркю и Катрин Доул, нашите местни звезди, изглежда са се разделили. За първи път Джулиан Маркю ще играе с друга балерина в голямата телевизионна продукция „Жизел“. Носят се слухове, че госпожа Доул е болна, и други, които твърдят, че двойката ще се раздели.

Имаше още подробности, както и фактът, че Йоланда Ланг щеше ме замества! Това бе големият ни шанс да станем звезди, но той вземаше Йоланда да играе ролята ми! Проклет да бъде! Защо не искаше да порасне? Гърбът го болеше и не можеше да вдига лесно Йоланда.

— Какво смяташ да правиш? — попита Крис.

— Нищо! — изкрещях аз.

Той остана безмълвен няколко секунди.

— Кати, той не искаше да присъстваш на дипломирането ми, нали? За това е взел Йоланда на твое място. Предупредих те да не му позволяваш да ти бъде мениджър. Мадам Золта щеше да се отнася с теб по-добре.

Станах и закрачих по терасата. Договорът ни с мадам Золта изтече преди две години и сега бяхме задължени да играем само дванайсет представления годишно за нея.

Нека Джулиан танцува с Йоланда. Нека стане за смях… надявах се да я изпусне! Нека си урежда сексуалните игрички с разни момиченца… Не ме интересуваше. Хукнах към къщата, качих се в стаята си, хвърлих се върху леглото и заплаках.

Преди два дни посетих тайно гинеколога си. Надявах се, че не съм бременна, защото имах нередовен месечен цикъл. Вероятно беше фалшива аларма, но ако не бе така, се молех да събера сили и да направя аборт! Не исках да имам дете! Знаех, че ако родя, той или тя ще стане център на вселената ми и любовта ще попречи и на най-добрата балерина в света.

В ушите ми звучеше балетна музика, докато карах колата на Крис, за да посетя мадам Мариша в ранната пролетна утрин. Седях в сянката на огромната зала и наблюдавах огромния клас от момчета и момичета. Страх ме беше да помисля колко скоро тези момичета щяха да пораснат и да заместят сегашните звезди. Тогава и аз щях да стана като мадам Мариша. Годините ще отлитат като секунди, ще се превърна в мадам Золта и цялата ми красота ще бъде само спомен.

— Катрин! — извика радостно мадам М., когато ме забеляза. Отправи се бавно и грациозно към мен. — Колко се радвам да видя отново хубавото ти лице! И не си въобразявай, че не знам защо изглеждаш толкова тъжна! Глупаво бе да оставяш Джулиан сам! Той е като голямо бебе. Знаеш, че не трябва да го оставяш да върши неща, които ще му навредят, а като вреди на себе си, вреди и на теб! Ако бях на твое място, никога нямаше да му позволя да вземе друга за моята роля в „Жизел“!

Господи, тя не млъкваше!

— Не се тревожете за мен, мадам — отвърнах спокойно. — Сигурна съм, че ако съпругът ми не желае да съм му партньорка, ще се намерят много други кандидатки.

Тя се намръщи й се приближи. Сложи костеливите си ръце на раменете ми и ме разтърси, сякаш за да се събудя. Отблизо забелязах колко е остаряла след смъртта на Джордж. Тъмните й коси почти бяха побелели.

— Ще оставиш сина ми да те направи за посмешище? Ще го оставиш да вземе друга на твоето място? Смятах, че си по-решителна. Върни се в Ню Йорк и разкарай Йоланда от живота му. Бракът е свещен и клетвите трябва да се спазват.

Тя омекна и каза:

— Хайде, Катрин — заведе ме в малкия си кабинет. — Ела и ми разкажи какво става между теб и съпруга ти.

— Мисля, че не е ваша работа.

Тя извади още един стол и го прекрачи. Облегна се върху лактите си и ме прониза с поглед.

— Всичко, което засяга сина ми, е и моя работа — отвърна тя. — Сега седни и ме остави да ти разкажа какво не знаеш за съпруга си. — Гласът й стана по-нежен. — Когато се омъжих за Джордж, бях по-възрастна от него и въпреки това отлагах раждането на дете, докато не повярвах, че с кариерата ми вече е приключено. Едва тогава забременях. Джордж не искаше дете, което да му пречи, и още от самото начало Джулиан го дразнеше. Повтарям си, че не сме насилвали сина ни да танцува, но го водехме с нас, така че балетът стана част от неговия свят — най-важната част. Признавам, че се държахме строго с него. Правехме всичко възможно да стане съвършен, но колкото повече опитвахме, толкова по-решително той отказваше да върши нещата, които ние искахме. Знаеш ли — продължи тъжно тя, — едва след смъртта на съпруга ми осъзнах, че той никога не разговаряше със сина си, освен ако не му нареждаше да направи нещо, или не го караше да усъвършенства балетната си техника. Не съзнавах, че Джордж може да изпитва ревност към сина си, виждайки, че той е по-добър балетист и ще пожъне по-голяма слава. Трудно се примирихме с факта, че трябва да се оттеглим и да станем преподаватели. Много нощи лежахме прегърнати и мечтаехме за аплодисментите на публиката. Това е глад, който не можеше да бъде задоволен, докато не чухме аплодисментите за сина ни.

Тя отново млъкна, опъна врата си като птица и ме погледна да види дали я слушам с нужното внимание. О, да, слушах я. Разказваше ми толкова неща, които трябваше да знам.

— Джулиан се опита да нарани Джордж. Веднъж го нарече второкласен балетмайстор. Джордж не му проговори повече от месец! Отдалечаваха се все повече един от друг… докато в един прекрасен коледен ден се появи друго чудо в живота ни. Ти! Джулиан се върна да ни види, защото го бях помолила да се сдобри с баща си… и тогава те видя. Наше задължение бе да предаваме знанията си на младите, но все пак аз се боях да те приема, защото смятах, че ще нараниш сина ни. Не зная защо, но от самото начало реших, че си влюбена в онзи възрастен доктор. Но ти имаш изключителен талант, танцуваш със страст, която рядко се среща. По свой собствен начин ти бе равна на Джулиан, а двамата заедно танцувахте толкова съвършено, че не можех да повярвам на очите си. Моят син също усети хармонията между вас. Гледаше го с големите си влюбени сини очи, а той ми заяви, че си малко котенце, което няма да устои на чара му и ще падне в обятията му. Двамата с него винаги сме били близки и той ми изповядваше неща, които останалите момчета пазят в тайна.

Тя замълча, заби каменните си очи в мен и продължи на един дъх:

— Ти дойде, гледаше го влюбено и го обожаваше, докато танцувахте, но после оставаше безразлична към него. Смятах, че си умна, че прилагаш женски хитрости, а ти беше още дете. А сега… да го изоставиш в чужда страна. Трябваше вече да си разбрала, че има много слабости и не понася самотата.

Тя скочи като черна улична котка и се изправи над мен.

— Какво щеше да си сега без вдъхновението на Джулиан? Щеше ли да си в Ню Йорк и да танцуваш в една от най-преуспяващите компании? Не! Щеше да си тук и да отглеждаш децата на твоя доктор. Единствено Господ знае защо се съгласи да се омъжиш за Джулиан и как е възможно да не го обичаш. Той ми каза, че не го обичаш и никога не си го обичала. Дала си му приспивателно! Напуснала си го. Заминаваш за дипломирането на брат си, когато много добре знаеш, че мястото ти е до съпруга. Да! Да! — извика тя. — Обади ми се и ми разказа всичко. Сега смята, че те мрази! Иска да се отърве от теб. А когато го направи, няма да има сили да живее. Защото преди много години ти подари сърцето си.

Бавно се изправих. Краката ми трепереха. Прекарах ръка по пулсиращото си чело и преглътнах сълзите. Изведнъж осъзнах, че обичам Джулиан! Разбрах колко много си приличаме — той и омразата към баща му, отхвърлил го като син. И аз с ненавистта към майка ми, която ме караше да върша лудости, да й изпращам омразни писма и коледни картички, нарушаващи спокойствието й. Джулиан, който се съревноваваше с баща си и не беше разбрал, че е спечелил, и аз, съревноваващата се с майка си, но все още доказваща, че съм по-добрата.

— Мадам, ще ви призная нещо, което Джулиан може би не знае, защото и аз не го осъзнавах до днес. Обичам сина ви. Може би винаги съм го обичала, но просто не съм успяла да го приема.

Тя поклати глава и изстреля думите като куршуми.

— Защо го напусна, след като го обичаш? Отговори ми! Напуснала си го, защото си разбрала, че харесва млади момичета? Глупачка! Всички мъже изпитват влечение към младите момичета, но продължават да обичат съпругите си! Удари го, ритай го, кажи му да изостави младите момичета, или ще се разведеш! Кажи му всичко това и той ще стане какъвто искаш. Но когато се държиш, сякаш не те интересува, съвсем ясно му показваш, че не го обичаш и не се нуждаеш от него.

— Не съм му майка, свещеник, или Господ — казах уморено аз, защото ми призляваше от страстта, с която говореше. Отстъпих към вратата и се опитах да си тръгна. — Не зная дали ще успея да държа Джулиан настрани от младите момичета, но имам желание да се върна и да опитам. Обещавам да се държа по-добре. Ще проявя повече разбиране и ще му покажа колко силно го обичам и не мога да понеса мисълта, че се люби с някоя друга.

Тя дойде и ме прегърна.

— Горкото дете — успокои ме тя. — Държах се грубо с теб. Трябва да предпазиш сина ми от самоунищожение. Спасиш ли него, ще спасиш и себе си. Излъгах, че ще бъдеш нищо без Джулиан. Той е този, който е нищо без теб! Знам, че иска да умре. Смята, че не е достатъчно добър, за да живее, защото баща му никога не можа да го убеди в противното. Това е и моя грешка. Години наред Джулиан чакаше баща му да го обикне като син, да го цени заради самия него. Толкова дълго чака Джордж да му каже, че ще стане по-добър танцьор от него и той ще се гордее със сина си. Но Джордж мълчеше. Върни се при Джулиан и му кажи, че баща му го обичаше. Казвал ми го е хиляди пъти. Кажи му, че се гордееше с него. Кажи му, Катрин. Върни се и го убеди колко много го обичаш и имаш нужда от него. Извини му се, че си го оставила сам. Върни се бързо, преди да е сторил нещо ужасно.

 

 

Трябваше отново да се сбогувам с Кари, Пол и Хени. Само че този път не се сбогувах с Крис. Той настоя да дойде с мен.

— Не! Идвам с теб. Няма да те пусна да се върнеш при този луд човек. Когато се сдобриш с него и разбера, че всичко е наред, едва тогава ще си тръгна.

Кари се разплака както винаги, Пол стоеше настрани, а очите му ми говореха, че отново бих могла да намеря място в сърцето му.

 

 

Около три часа самолетът кацна. Беше горещ, зноен ден. Слънцето си играеше, като ту се показваше, ту се скриваше зад буреносните облаци. И двамата бяхме уморени.

— Джулиан трябва да е в театъра. Сигурно ще има много репетиции, защото никога не сме танцували в този театър, а е необходимо да свикнеш с пространството, в което ще се движиш.

Крис се бореше с двата ми тежки куфара, а аз носех леката му чанта. Засмях се и погледнах към него. Радвах се, че е с мен, въпреки че знаех, че Джулиан ще побеснее.

— Няма да се показваш, ако всичко мине нормално. Наистина, Крис, убедена съм, че ще ми се зарадва. Не е опасен.

— Разбира се — каза замислено той.

Вмъкнахме се в тъмния театър. Сцената пред нас беше силно осветена. Телевизионните камери бяха по местата си. Режисьорът, продуцентът и още няколко души бяха заели предните места. Огледах се за Джулиан, но не го забелязах.

Мисълта ми за него го накара да се появи на сцената в серия от пируети. О, изглеждаше прекрасно в бялото си трико и яркозелените калцуни.

— Ооу! — прошепна Крис в ухото ми. — Понякога забравям колко съвършен изглежда на сцената. Всички критици смятат, че ще се превърне в звездата на десетилетието, ако се научи на малко дисциплина. Дано да е скоро… и за теб се отнася същото, Кати.

— Да — съгласих се.

Веднага щом Джулиан свърши соловото си изпълнение, на сцената се появи Йоланда Ланг, облечена в червено. Беше по-красива от всякога. Танцуваше изключително добре за толкова високо момиче. Но това продължи, докато Джулиан излезе да й партнира. Тогава всичко тръгна наопаки. Посегна да я хване през кръста, но хвана бедрата й, след което бързо премести ръце, тя почти се подхлъзна и едва не падна. Той отново се нагласи да й помогне. Нито един балетист, който оставеше балерината да падне, не би могъл да си намери партньорка след това. Опитаха отново същия скок, вдигането и спускането, но и този път не се получи, сякаш Йоланда бе некадърна, а Джулиан неопитен.

Дори и аз, седнала в средата на залата, чух цветущата й ругатня.

— По дяволите! — извика тя. — Караш ме да се чувствам недодялана, ако ме изпуснеш, ще се постарая никога повече да не танцуваш!

— Край! — извика режисьорът, изправи се и нетърпеливо огледа и двамата.

— Маркю! — извика директорът, който се славеше с нетърпението си. — Какво, по дяволите, ти става?

— На мен ли? — извика Джулиан. — Не съм виновен аз, а тя… скача прекалено рано.

— Добре — саркастично отвърна режисьорът. — Винаги тя греши. — Опита се да сдържи гнева си, тъй като знаеше, че Джулиан моментално ще си тръгне, ако го критикуват прекалено много. — Кога ще се оправи съпругата ти?

— Хей, я почакайте! — извика Йоланда. — Долетях от Лос Анджелис, за да ми кажете, че ще ме замените с Катрин! Няма да стане! Вече имам договор! Ще ви съдя!

— Госпожице Ланг — започна спокойно режисьорът, — вие сте само дубльор, но докато сте тук, нека пак да опитаме. Маркю, вслушвай се в музиката. Ланг, пригответе се и се молете този път да се получи. Публиката очаква по-голяма класа от професионалисти.

Усмихнах се, когато разбрах, че е само дубльор.

Наслаждавах се как Йоланда и Джулиан стават за посмешище. Но когато танцьорите на сцената въздъхнаха, въздъхнах и аз с тях, защото усетих умората им. Независимо от всичко ми стана мъчно за Джулиан. Всеки момент режисьорът щеше да обяви „десет минути почивка“ и тогава щях да се намеся.

Отпред, на първия ред, мадам Золта внезапно се обърна и изви дългия си като жираф врат към мен. Малките й остри очи ме забелязаха как стоя напрегнато и наблюдавам като орел.

— Хей, Катрин — извика ентусиазирано тя и с жестове ми посочи да седна до нея.

— Извини ме за момент, Крис — прошепнах аз. — Трябва да се намеся и да спася Джулиан, преди да е съсипал репутацията ни. Веднага се връщам.

Щом се настаних до мадам Золта, тя просъска:

— Значи не си толкова болна! Благодаря на Бога за малките радости! Съпругът ти разваля репутацията ми, заедно с твоята и неговата. Не трябваше да го оставям винаги той да ти партнира, защото сега не може да танцува с никоя друга.

— Мадам — попитах аз, — кой уреди Йоланда да ме замества?

— Съпругът ти, любов моя — прошепна ожесточено тя. — Оставила си го да управлява. Глупаво си постъпила. Невъзможен е! Неконтролируем, същински дявол! Ако не види лицето ти, скоро ще полудее… или всички ще полудеем. Хайде, отивай, преобличай се и ме спаси от унищожение!

Трябваха ми няколко секунди, докато си облека трикото, завържа косата си и сложа палците. Загрях бързо на станака в съблекалнята. Направих бързо няколко клякания, за да напомпам кръв в мускулите си. Скоро бях готова. Не минаваше ден, без да правя няколко часа упражнения.

Поколебах се в тъмнината зад кулисите. Реших, че съм готова за всичко, което Джулиан би направил, когато ме види. Докато го гледах на сцената, изведнъж някой грубо ме бутна отзад.

— Сменена си! — просъска Йоланда. — Така че се махай. Пропиля шанса си, сега Джулиан е мой! Чуваш ли ме — мой е! Спя в леглото ти, използвам грима ти и нося бижутата ти — смених те във всичко!

Не желаех да обръщам внимание на думите й.

Когато дойде моментът Жизел да излезе, Йоланда се опита да ме задържи и тогава се обърнах грубо към нея, бутнах я силно и тя падна. Премига от болка, докато аз се изправих на пръсти и се плъзнах по сцената. Играех срамежливото селско момиче, искрено влюбено в Лой. Всички въздъхнаха, като ме видяха. За миг облекчение изпълни тъмните очи на Джулиан.

— Здравей — хладно ме поздрави той, докато аз премигвах, за да го очаровам повече. — Защо се върна? Изхвърлиха ли те докторите ти? Омръзна ли им вече?

— Голям негодник си, Джулиан, да ме смениш с Йоланда! Знаеш, че я ненавиждам!

С гръб към публиката, Джулиан се усмихна зловещо, като през цялото време поддържаше ритъма:

— Зная, че я мразиш, затова исках нея. — Сви красивите си червени устни. — Чуй сега, танцуваща кукло! Никой не може да ме зарязва, особено съпругата ми. Не може да се върне и да смята, че отново ще намери място в живота ми. Обич моя, сърце мое, вече не те искам и нямам нужда от теб, затова можеш да си тръгнеш и да се държиш като мръсница с когото пожелаеш. Разкарай се от живота ми!

— Не говориш сериозно — казах аз, докато танцувахме съвършено и никой не поиска прекъсване. И как биха могли, когато всичко бе изпипано.

— Ти не ме обичаш — ядосано каза той. — Никога не си ме обичала. Независимо какво правех или казвах, а сега просто не ме интересува! Дадох ти най-доброто от себе си и то не бе достатъчно. Така че, скъпа ми Катрин… сега получаваш това. — С тези думи той прекъсна танца, скочи високо във въздуха и се приземи директно върху краката ми. Цялата му тежест се стовари върху мен като чук и счупи пръстите на краката ми.

Изпищях от болка, а Джулиан се завъртя и вдигна брадичката ми.

— Сега, любима, разбра ли кой ще играе Жизел? Определено няма да си ти, нали?

— Десет минути почивка — нареди режисьорът, твърде късно, за да ме спаси.

Джулиан хвана раменете ми и ме разклати като парцалена кукла. Гледах го ужасена. После изведнъж той се завъртя и ме остави сама в центъра на сцената. Можех да пищя, но вместо това се отпуснах върху пода и се вгледах в бързо подуващите си пръсти.

Крис се появи от тъмната зала, за да ми помогне.

— Проклет да е! — извика той и падна на колене, за да свали палците ми и да прегледа краката ми. Опита се нежно да ги свали, но аз изпищях от болка. После ме вдигна и ме притисна към себе си.

— Ще се оправиш, Кати. Ще се погрижа пръстите ти да зараснат правилно. Страхувам се, че има по няколко счупени и на двата крака. Необходим е ортопед.

— Заведете Катрин при нашия ортопед — нареди мадам Золта, която се бе приближила и гледаше потъмняващите ми крака. Огледа Крис по-отблизо, защото го бе виждала само няколко пъти преди.

— Вие ли сте братът на Катрин, който ни създаде толкова проблеми? — попита тя. — Бързо я заведете при лекар. Имаме застраховка. Глупавият й съпруг прекали. Уволнен е!