Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за Долангенгър (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Petals on the Wind, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 30 гласа)

Информация

Сканиране
ganinka (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

В. С. Ендрюс. Разпилени от вятъра

Американска. Първо издание

ИК „Златорогь“, София, 1995

Редактор: Розия Самуилова

ISBN: 954-437-035-8

История

  1. — Добавяне

Към върха

Джулиан не си идваше често. Когато се появеше, танцуваше по-добре от всякога, но нито веднъж не забелязах да ме гледа. Подозирах, че ме наблюдава, когато знаеше, че не мога да го видя. Ставах все по-добра, по-дисциплинирана, контролирах се все повече… и как работех, само как работех!

Още от началото бях включена в професионалната група на балетната школа „Розенкоф“, но само като член на балетния ансамбъл. Тази Коледа имахме представления на „Лешникотрошачката“ и „Пепеляшка“.

В петък следобед, дълго след като другите си бяха тръгнали, школата бе на мое разположение и аз потънах в света на Добрата фея. Изведнъж Джулиан се озова до мен. Движеше се като сянката ми, танцуваше като мен, дори правеше пируети и ми се подиграваше. Свалих палците си и се отправих към съблекалнята. Щях да ходя на вечеря с Пол.

— Кати, почакай! — извика той. — Зная, че не ме харесваш…

— Прав си!

Той се усмихна коварно, наведе се и се вгледа в очите ми. Устните му докоснаха бузата ми, докато се отдръпвах, след което той опря дланите си в стената, за да ми попречи да избягам.

— Знаеш ли, смятам, че трябва да изпълняваш ролята на Клара или на Пепеляшка. — Той погали брадичката ми, след което ме целуна по ухото. — Ако се държиш добре с мен, ще се постарая да получиш и двете главни роли.

Промуших се под ръцете му и побягнах.

— Престани, Джулиан! — извиках аз. — Услугите ти си имат цена, а ти не ме интересуваш.

След десет минути бях се изкъпала и преоблякла и бях готова да си тръгна, когато се появи Джулиан.

— Кати, наистина смятам, че си готова за Ню Йорк. И Мариша мисли така. — Направи гримаса, сякаш мнението на майка му не бе ценно колкото неговото. — Без никакво обвързване. Освен ако някой ден не промениш мнението си.

Тогава не знаех какво да му отговоря, затова замълчах. Получих и двете главни роли. Предполагах, че останалите момичета ще ми завиждат, но получих само аплодисменти, когато съобщиха новината. Всички работехме заедно и прекарвахме чудесно. После дойде дебютът ми като Пепеляшка!

Джулиан дори не почука, преди да нахлуе в съблекалнята и да ме види в костюма от дрипи и парцали.

— Престани да се притесняваш! И те са хора! Не вярвам да мислиш, че бих се върнал тук, за да танцувам с някой, който не е изключителен, нали?

Докато стояхме зад кулисите, той ме прегърна през раменете и ми вдъхна увереност. Не можех да зърна Пол, Крис, Кари и Хени, тъй като публиката тънеше в тъмнина. Разтреперих се още повече, когато започна увертюрата и вдигнаха завесата. Нарастващото ми безпокойство изчезна едновременно с несигурността ми и някакъв изненадващ спомен ме обгърна и позволи на музиката да ме завладее и да ме води. Не бях нито Кати, нито Катрин, а единствено Пепеляшка!

Не усетих дали правя грешки и дали техниката ми е несъвършена. Бях влюбена в танца. Бях щастлива, че съм млада и хубава, обичах живота и всичко, което той предлагаше извън Фоксуърт Хол.

Червени, жълти и розови рози изпълниха ръцете ми. Развълнувах се, когато публиката се изправи, за да ни аплодира. Три пъти подавах на Джулиан рози в различен цвят. Всеки път очите ни се срещаха. Виждаш ли, казваше ми с поглед той, двамата заедно наистина правим магия! Ние сме идеалните партньори.

Заговори ме отново по време на коктейла.

— Сега разбра какво е усещането — започна нежно и настоятелно той с умоляващ поглед. — Можеш ли да се откажеш от аплодисментите? Можеш ли да останеш в този малък град, когато те очаква Ню Йорк? Кати, ние сме изключителна двойка! Така си подхождаме. С теб танцувам по-добре, отколкото, с която и да е балерина! О, Кати, заедно можем скоро да достигнем до върха. Заклевам се, че ще се грижа добре за теб. Ще те забавлявам и никога няма да се почувстваш самотна.

— Не зная — започнах опечалено, но вътрешно ликувах. — Първо трябва да завърша училище… но наистина ли смяташ, че съм достатъчно добра? Там горе очакват най-добрите.

— Ти си най-добрата! Довери ми се, повярвай ми. Школата на мадам Золта не е най-голямото или най-доброто, но тя ще направи каквото е нужно, веднага щом се сдобие с прекрасна двойка танцьори като нас.

Попитах го как изглежда мадам Золта. Въпросът ми по някакъв начин го увери, че вече съм се съгласила и той успя да ме целуне.

— Много ще ти хареса мадам Золта! Тя е рускиня и е най-сладката, най-добрата и най-милата възрастна дама, която си срещала. Ще ти бъде като майка. (Милостиви Боже!) Знае всичко за балета. Понякога е като лекар, като физиотерапевт, като всичко, от което се нуждаем. Животът в Ню Йорк прилича на живота на Марс в сравнение с тукашния. За нула време ще се влюбиш в него! Ще те водя по известните ресторанти, където ще опиташ храна, каквато не си опитвала досега. Ще те запозная с различни филмови и телевизионни звезди, актьори, актриси и автори.

Опитах се да му устоя, като фиксирах с поглед Крис, Кари и Пол, но Джулиан се премести, така че ги закри. Виждах само него.

— Това е животът, за който си родена, Кати. — В този момент изглеждаше съвсем искрен. — Защо учи и положи толкова усилия, ако не за да успееш? Тук можеш ли да постигнеш славата, която желаеш?

Не можех.

Но Пол беше тук. Кари и Крис също. Как бих могла да ги оставя?

— Кати, ела с мен в света, на който принадлежиш, ела на сцената със светлините и е рози в ръцете си. Ела с мен, Кати, и нека мечтите ни се сбъднат.

Той спечели. Бях опиянена от първия си успех и дори когато исках да кажа не, кимнах и отвърнах:

— Да… ще дойда, но само ако пътуваме заедно. Никога не съм се качвала на самолет.

Тогава Джулиан ме взе в обятията си и ме прегърна нежно, докато устните му докосваха косата ми. Над рамото му виждах как Крис и Пол ни наблюдават учудено и малко обидено.

 

 

Дипломирах се през януари 1963 година. Не бях блестяща като Крис, но се справих.

Крис беше много умен и бе съвсем ясно, че ще завърши колежа за три години, вместо за четири. Вече беше спечелил няколко стипендии, за да облекчи Пол от финансовото бреме, въпреки че той не бе споменал нито дума някой от нас да му върне парите. Но беше ясно, че Крис ще стане помощник на Пол, когато получи разрешителното си. Учудвах се, че Пол продължава да харчи пари за нас, без да се оплаква. Когато го попитах, той ми обясни:

— Приятно ми е да знам, че допринасям светът да получи такъв прекрасен лекар, какъвто ще стане Крис… и такава известна балерина, като теб. — Изглеждаше много, много тъжен, когато продължи: — Колкото до Кари, надявам се да реши да остане с мен вкъщи и да се омъжи за някое местно момче, за да мога да я виждам често.

— Когато замина, пак ще се срещаш с Телма Мюркъл, нали? — попитах го е тъга, защото исках да ми остане верен, независимо от разстоянието, което ни разделя.

— Може би.

— Кажи, че няма да обичаш никоя друга така, както обичаш мен!

— Няма — усмихна се той. — Как бих могъл да обикна някоя друга както обичам теб?

— Не ми се подигравай, Пол. Само една дума и няма да замина.

— Какви думи да изрека, за да те накарам да останеш, след като трябва да следваш съдбата си. Създадена си да танцуваш, а не да бъдеш съпруга на скучен провинциален лекар.

Брак! Той каза съпруга! Преди никога не бе споменавал думата брак.

Новината за заминаването ми подейства ужасно на Кари. Писъците й бяха отчаяни и тъжни.

— Не можеш да заминеш! — викаше тя със сълзи на очи.

— Обеща ми, че всички ще бъдем заедно, а сега двамата с Крис напускате и ме оставяте сама! Вземи ме с теб! Вземи ме! — Удряше ме с малките си юмручета, риташе ме, изпълнена с желание да ми причини болка за това, че двамата с Крис се отнасяхме така с нея, а аз вече страдах безумно за това, че я напусках.

— Моля те, Кари, опитай се да разбереш! Ще се връщам. Крис също — няма да те забравим.

— Мразя те! — извика тя. — Мразя ви и двамата с Крис! Надявам се да умреш в Ню Йорк! Надявам се да катастрофирате и да умрете!

Пол ми се притече на помощ.

— Нали ние с Хени сме при теб — каза той и вдигна Кари на ръце. — Ние никъде няма да ходим. И ти ще си единствената дъщеря, която ще ни остане, когато Кати замине. Хайде, изтрий сълзите, усмихни се и се радвай за сестра си. Спомни си, че тя се е стремяла към това през всички онези години, когато сте били затворени на тавана.

Вътрешно се разкъсвах и се чудех дали наистина съм мечтала така силно за кариера в балета. Крис ми отправи продължителен тъжен поглед и се наведе да вдигне новия ми син куфар. Излезе забързано през вратата, за да не забележа сълзите в очите му. Хени тръгна с нас. Не искаше да остане вкъщи и да плаче сама. Меките й кафяви очи ми пожелаваха на добър час, докато ръцете й неуморно бършеха сълзите на Кари.

На летището Джулиан се движеше нервно напред-назад, като непрекъснато поглеждаше часовника си. Страхуваше се, че ще се откажа и няма да замина. Изглеждаше прекрасно в новия си костюм и очите му светнаха, когато ме видя да се приближавам.

— Благодаря ти, Боже! Вече бях решил, че напразно съм летял дотук, а втори път не бих го направил.

Предишната вечер се бях сбогувала с Пол. Думите му ме преследваха, когато се качвах на самолета:

— Знаехме, че всичко е временно, Катрин. Още в началото ти казах, че април не може да се омъжи за септември.

Крис и Пол ни помогнаха да пренесем ръчния багаж и аз още веднъж прегърнах силно Пол.

— Благодаря ти, Катрин — прошепна той, така че Крис и Джулиан да не чуят, — за всичко. Не съжалявай. Забрави ме. Концентрирай се върху балета и изчакай да се влюбиш — в някого на твоята възраст.

— А ти? — попитах, задавена в сълзи.

— Не се безпокой за мен. На мен ми остават спомените за красивата балерина и това е достатъчно.

Разплаках се. Спомени! Какво означаваха те! Просто нещо, което те измъчва! Обърнах се и се озовах в прегръдката на Крис. Моят Кристофър Дол, вече висок шест фута, моят галантен и чувствителен рицар. Ние също имахме много общи неща, дори повече, отколкото с Пол. „Довиждане, моя говореща, ходеща, мила и жива енциклопедия, мой събрат в надеждата… Не трябва да плачеш за мен… Плачи за себе си… или изобщо не плачи. Всичко свърши. Приеми го, Крис, като мен, защото така трябва. Ти си ми само брат. Аз съм ти сестра, а светът е пълен с красиви жени, които ще те обичат повече от мен.“

Знаех, че разбира всяка моя неизречена дума, но въпреки това чувствата му бяха изписани в погледа му и ме караха да страдам.

— Кати — каза прегракнало той, но достатъчно високо Джулиан да го чуе, — не се съмнявам, че ще успееш. Моля те, само не прави необмислени неща, за които по-късно ще съжаляваш. Обещай ми, че преди да предприемеш нещо, ще го обмислиш внимателно. Спокойно със секса и любовта. Изчакай да пораснеш и тогава направи своя избор.

Но аз вече бях избрала Пол. Погледнах Пол, а после Джулиан, който се усмихваше и ги наблюдаваше.

— Ти също внимавай със секса и любовта — пошегувах се с Крис, като се опитах гласът ми да звучи весело. Прегърнах го още веднъж, защо ме болеше, че го напускам. — Пиши ми често и идвай в Ню Йорк с Хени, Кари и Пол винаги когато можеш… или ела сам, но ми обещай, че ще дойдеш.

Той тържествено обеща. Устните ни се докоснаха, след което заех мястото до прозореца. Махах като луда на семейството си, което дори не можех да видя от прозореца на самолета.

Джулиан, така умел и изкусен на сцената, се затрудни, когато му се наложи да се справя с едно момиче, което плачеше на рамото му и желаеше да се върне още преди самолетът да е набрал хиляда фута височина.

— Нали аз съм с теб — каза нежно той. — Не обещах ли, че ще се грижа за теб? Честна дума, ще го направя. Ще направя всичко, за да си щастлива. — Наведе се и леко ме целуна. — Скъпа, страхувам се, че преувеличих качествата на мадам Золта. Тя е като малко дете и ти скоро ще го разбереш.

— Какво искаш да кажеш? — погледнах го аз.

Той се прокашля и без никакво притеснение ми разказа за първата си среща с известната някога руска балерина.

— Само те предупреждавам, че мадам Золта обича да опипва. Харесва й да те почувства, да усети мускулите ти — колко твърди и здрави са те. Ще повярваш ли, че си сложи ръката направо върху ципа на панталона ми, за да разбере колко съм голям.

— Не, не вярвам.

Той се засмя щастливо и ме прегърна.

— О, Кати, какъв живот ни очаква двамата с теб! Ще бъдеш в рая, когато проумееш, че най-красивият и най-талантливият балетист в света ти принадлежи! — Придърпа ме към себе си и прошепна в ухото ми: — Да не говорим колко талантлив любовник съм!

Аз също се засмях и се отскубнах от него.

— Ти си най-арогантният и самонадеян човек, когото съм виждала. Подозирам, че си и съвсем безцеремонен, когато искаш да получиш желаното.

— Точно така! — засмя се той — Аз съм всичко това плюс още много неща, които ти скоро ще откриеш.