Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за Долангенгър (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Petals on the Wind, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 30 гласа)

Информация

Сканиране
ganinka (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

В. С. Ендрюс. Разпилени от вятъра

Американска. Първо издание

ИК „Златорогь“, София, 1995

Редактор: Розия Самуилова

ISBN: 954-437-035-8

История

  1. — Добавяне

Трета част

Мечтите са сбъдват

Докато двамата с Джулиан работехме неуморно, за да достигнем върховете на балетното изкуство, Крис завършваше колежа и през четвъртата година от обучението си влезе в ускорена програма за студенти по медицина, така че следваше в университета едновременно с приключването на колежа.

Дойде в Ню Йорк и ми разказа всичко това, докато се разхождахме хванати за ръце в Сентръл Парк. Пролетта беше настъпила. Птичките весело чуруликаха и събираха сламките, необходими за гнездата им.

— Крис, Джулиан не знае, че си тук, и предпочитам да не научава. Ужасно ме ревнува от теб и от Пол. Ще се обидиш ли, ако не те поканя на вечеря?

— Да — заинати се той. — Дойдох да видя сестра си и нямам намерение да се крия. Можеш да му кажеш, че съм дошъл при Йоланда. Ще остана само за уикенда.

Джулиан желаеше да ме притежава изцяло. Държеше се като малко дете, което непрекъснато се нуждае от грижи, и аз нямах нищо против, освен когато се опитваше да ме изолира от семейството ми.

— Добре, той сега репетира и смята, че съм вкъщи и домакинствам, преди да се присъединя към него следобед. Но не се занимавай с Йоланда, Крис. Ще ти създаде само неприятности.

— Кати, Йоланда изобщо не ме интересува. Просто е повод да те видя, защото знам, че съпругът ти ме мрази.

— Не бих го нарекла омраза… не точно.

— Добре, приеми го като ревност, или каквото и да е, но той не може да ми забрани да те виждам. — Тонът и изражението му станаха сериозни. — Кати, двамата с Джулиан винаги сте на път да се изкачите на върха, все нещо става и не успявате да го достигнете. Какво има?

Свих рамене. Не знаех. Крис бе прав — изигравахме някое зашеметяващо представление и получавахме блестящи отзиви, след което изчезвахме. Вероятно мадам Золта не искаше да станем звезди и да я напуснем.

— Как е Пол? — попитах аз, докато седяхме на една пейка под шарена сянка.

Крис държеше здраво ръката ми.

— Пол си е Пол… не се променя. Кари го обожава, и той нея. Отнася се с мен като с по-малък брат, с когото се гордее. Наистина, Кати, не мисля, че щях да се справя без неговата помощ и съвети.

— Не се е влюбил в никоя друга, нали? — попитах притеснено аз. Не вярвах напълно на писмата на Пол, в които ми обясняваше, че не го интересуват другите жени.

— Кати — отвърна Крис и нежно повдигна брадичката ми към лицето си, — как би могъл Пол да открие някоя като теб? — Можех да се разплача, когато зърнах мъката в очите му. Никога ли нямаше да се освободя от миналото?

В момента, в който Джулиан видя Крис, двамата се скараха.

— Не желая да спиш под моя покрив! — избухна Джулиан. — Никога не съм те харесвал и няма да променя отношението си… така че се разкарай оттук и забрави, че имаш сестра! — Крис отиде в хотел и тайно се срещнахме два пъти, преди да се върне в университета. Послушно посещавах часовете с Джулиан, репетициите и вечерните представления. Понякога получавахме главните роли, понякога второстепенни, а от време на време, като наказание за някоя саркастична забележка на Джулиан, отправена към мадам Золта, участвахме в масовите сцени. Крис не посети Ню Йорк цели три години.

Когато Кари навърши тринайсет години, дойде да прекара лятото при нас в Ню Йорк. Разколебана и изплашена от самостоятелния полет, тя се промъкваше бавно през бутащите се и шумни тълпи на терминала на летището. Джулиан я забеляза първи, извика и пристъпи напред да я прегърне.

— Каква страхотна балдъза имам! — каза той и я целуна сърдечно по бузата. — Колко си заприличала на Кати, току-виж започна да ви бъркам, така че се пази! Сигурна ли си, че животът на балетистите не ти харесва?

Тя се почувства сигурна и щастлива от удоволствието, с което той я посрещна, и обви ръце около врата му. За трите години от сватбата ни се бе научила да го обича такъв, какъвто беше.

— Да не си посмял да ме наречеш вълшебница — каза весело тя. Беше стара шега, защото Джулиан смяташе, че ръстът на Кари е подходящ за ролята на фея… и не преставаше да й повтаря, че все още не е късно да стане балерина. Ако някой друг й бе предложил подобно нещо, тя щеше дълбоко да се засегне, но за Джулиан, от когото силно се възхищаваше, се правеше на фея, като се въртеше и махаше с ръце.

Дойде моят ред да взема Кари в обятията си. Толкова много я обичах, че бях поразена от чувствата, които ме обляха, сякаш държах дете, родено от самата мен. Но щом погледнех Кари, страдах за Кори. Двете с Кари се смеехме и плачехме, съобщавахме си новините и тя ми прошепна така, че Джулиан да не чуе.

— Вече си имам истински сутиен.

— Знам — отвърнах аз. — Първото, което забелязах, бяха гърдите ти.

— Сериозно? — Изглеждаше въодушевена. — Наистина ли се виждат? Не мислех, че се забелязват.

— Напротив — намеси се Джулиан, който не би трябвало да се приближава толкова близо и да подслушва. — Това бе първото нещо, на което се спряха очите ми, след като се отделиха от невероятното ти лице. Кари, знаеш ли, че имаш страхотно лице? Мога да се отърва от съпругата си и да се оженя за теб.

Тази забележка не ми се понрави особено. Повечето от разправиите ни бяха, защото той си падаше по съвсем млади момичета. Аз бях решена да не позволя нищо да помрачи ваканцията на Кари в Ню Йорк. Тя за първи път идваше сама, така че двамата с Джулиан бяхме направили график, за да й покажем всичко. Съществуваше поне един човек от семейството ми, когото Джулиан приемаше.

 

 

Месеците се изнизаха бързо и дългоочакваната пролет настъпи.

С Джулиан отпътувахме за Барселона, за да се насладим на първата истинска ваканция от сватбата ни насам. След пет години и три месеца брачен живот имаше моменти, в които Джулиан ми изглеждаше като непознат. Мадам Золта ни предложи ваканцията, защото смяташе, че е добра идея да посетим Испания и да се научим да танцуваме фламенко. Наехме кола и обикаляхме град след град, като се наслаждавахме на красивия пейзаж. Харесваха ни късните вечери и мързеливите следобеди, когато лежахме на Лазурния бряг, но най-голямо удоволствие ни доставяше испанската музика.

Бяхме настанени в една евтина вила, когато пристигна поканата на Крис за тържеството по случай дипломирането му. Зарадвах се така, сякаш самата аз бях завършила колежа и университета за седем години.

Внимателно отворих плика. Вътре имаше не само покана, но и кратка бележка, написана от Крис.

„С неудобство ти съобщавам, че съм първи по успех във випуска от двеста човека. Не си и помисляй да не дойдеш. Трябва да си тук, за да се наслаждаваш на вълнението ми, както аз се възхищавам от изпълненията ти на сцената. Ако не дойдеш, вероятно няма да приема дипломата си. Можеш да го съобщиш на Джулиан, когато се опита да те спре.“

Най-много се притеснявах от факта, че преди известно време двамата с Джулиан бяхме подписали договор за участие в телевизионна версия на „Жизел“. Уговорката бе за юли, но сега искаха да се явим през май. Бяхме сигурни, че телевизионната постановка ще ни превърне в звездите, каквито мечтаехме да бъдем.

Моментът бе подходящ да съобщя новината на Джулиан. Разходихме се из старите замъци, после вечеряхме и седнахме на терасата, като отпивахме от любимото му червено вино, от което получавах главоболие. Едва тогава плахо предложих да се върнем в Щатите през май за дипломирането на Крис.

— Имаме време да отидем и да се върнем, преди да започнат репетициите на „Жизел“.

— Хайде стига, Кати — отвърна нервно той. — Ролята ти е трудна, ще си изморена и ще се нуждаеш от почивка.

Възразих му. Две седмици ми бяха достатъчни, за да си почина, а телевизионните записи не отнемаха много време.

— Моля те, скъпи, нека отидем. Ще се поболея, ако не видя как брат ми получава докторското си звание. И ти щеше да се чувстваш така, ако пропуснеше да видиш как твоят брат постига целта, за която години наред се е борил.

— Не, по дяволите! — избухна той и присви тъмните си очи. — Призлява ми непрекъснато да слушам какво е направил Крис, а когато не ми надуваш ушите с неговите постижения, ми говориш за Пол! Няма да заминеш!

Умолявах го да постъпи разумно.

— Той е единственият ми брат, денят на дипломирането му е толкова важен за него, колкото и за мен. Не можеш да си представиш какво означава това не само за него, но и за мен! Ти мислиш, че за разлика от тебе сме живели охолно, но бъди спокоен, не беше така!

— Миналото ти е нещо, за което не разговаряш с мен! — избухна той. — Сякаш си се родила в деня, когато си открила безценния доктор Пол! Кати, сега си моя съпруга и мястото ти е до мен. Твоят Пол си има Кари. Те ще бъдат там, така че на брат ти няма да му липсват аплодисменти при получаването на дипломата си!

— Не можеш да ми казваш какво да правя! Аз съм ти съпруга, а не робиня!

— Не ми се говори повече за това! — каза той, изправи се и ме хвана за рамото. — Давай да си лягаме! Изморен съм.

Без да проговоря, му позволих да ме завлече в спалнята, където започнах да се събличам. Той дойде да ми помогне, показвайки ми, че ще се любим. Избутах ръцете му. Той се намръщи и отново ги постави на раменете ми, като се опита да целуне врата ми. Обхвана гърдите ми, преди да разкопчае сутиена ми. Ударих ръцете му и извиках „Не“, но той настояваше да го разкопчае.

Някога отъждествявах Джулиан с всичко изискано и елегантно, но сега, след смъртта на баща му се бе превърнал в селски глупак. Понякога наистина го презирах. Както и в момента.

— Аз ще отида, Джулиан. Можеш да не идваш с мен и ще се срещнем в Ню Йорк след церемонията по дипломирането. Или можеш да останеш тук. Прави каквото искаш, но аз отивам. Искам да дойдеш с мен и да споделиш радостта ми от семейното тържество, но тъй като ти нищо не делиш с мен, аз също няма да го направя… и този път не можеш да ме спреш. Твърде важно е за мен!

Той ме изслуша мълчаливо и се усмихна така, че ме побиха тръпки. О, колко зловещо изглеждаше!

— Чуй сега, скъпа съпруго. Когато се омъжи за мен, аз станах твой господар и ще стоиш при мен, до мига, в който те изхвърля. Все още не съм готов да го направя. Не можеш да ме оставиш сам в Испания, след като не зная езика им. Ти успя да го понаучиш, но не и аз.

— Джулиан, не ме заплашвай! — отвърнах хладно, въпреки че отстъпих и се разтреперих. — Освен мен няма друг, който да го е грижа за теб, с изключение на майка ти, но ти не я обичаш, така че кой ти остава?

Той се протегна, за да ме удари. Затворих очи, готова на всичко, за да отида при Крис. Позволих му да ме съблече и да прави с мен каквото иска, въпреки че стисна толкова здраво бедрата ми, че ме заболя.

— Не се опитвай да се измъкнеш — предупреди ме той. Гласът му бе приглушен, защото ме целуваше навсякъде, забавляваше се както котката с мишка, когато не е гладна. — Закълни се, че ще останеш и ще пропуснеш дипломирането на любимия си брат… ще останеш със съпруга си, който има нужда от теб, обожава те и не може да живее без теб.

Подиграваше ми се, въпреки че се нуждаеше от мен, както детето от майката. В това се бях превърнала… в негова майка, освен когато правехме секс.

— В нищо подобно няма да се заклевам. Крис дойде да те гледа и ти се радваше, че играеш пред него. Сега му позволи и той да получи заслуженото. Упорито се бори за това. — Освободих се и взех черната копринена нощница, която обичаше да нося. Мразех черните нощници и черното бельо… напомняха ми за проститутките, както и за собствената ми майка. — Съвземи се, Джулиан. Нищо не можеш да ми направиш, ако реша да отида. Белезите ще се виждат, а ти не си способен да танцуваш с друга балерина.

— Сърдиш ми се, защото не сме на върха, на.и? Обвиняваш ме, че представленията ни са отложени. А сега мадам Золта ни даде почивка, за да мога да изтрезнея и да се върна освежен, като играя игрички със съпругата си. Кати, аз не знам как да се забавлявам, освен чрез балета — не се интересувам от книги и музеи като теб. Освен това съществуват начини да те нараня и унижа, които няма да оставят никакви следи… Вече би трябвало да си го разбрала.

Усмихнах се глупаво. Трябваше да се досетя, че няма смисъл да го предизвиквам, когато не се чувства сигурен.

— Какво става, Джул? Сексът не задоволи ли жаждата ти за перверзни? Защо не излезеш и не си потърсиш някоя ученичка?

Никога досега не бях споменавала, че знам за изневерите му с млади момичета. Когато за първи път разбрах, ме заболя, но сега знаех, че използваше тези момичета като носни кърпички и после ги захвърляше, връщаше се при мен и ми повтаряше колко ме обича и че съм единствената жена за него.

Той бавно се приближи. Движеше се с грациозността на пантера, което ми подсказа, че ще бъде безпощаден, но аз високо вдигнах глава, защото знаех, че ще избягам, като се затворя в себе си, а той не можеше да си позволи да ме удари. Спря се на един фут от мен. Чувах звука на часовника върху нощното ми шкафче.

— Кати, ще правиш каквото ти казвам!

Тази нощ беше подъл, дори жесток. Насилваше ме да правя неща, които се вършеха от любов.

— На всички ще съобщя, че си болна. Няма да можеш да се измъкнеш или да се обадиш по телефона, защото ще те завържа за леглото и ще скрия паспорта ти. — Усмихна се и леко ме плесна по лицето. — И така мила, какво ще правиш сега?

Джулиан се приближи гол до масата за закуска, седна, опъна дългите си красиви крака и попита:

— Какво има за закуска? — Разтвори ръцете си, за да го прегърна и целуна, което и направих. Усмихнах се, отместих един кичур от лицето му, сипах му кафе и отговорих:

— Добро утро, скъпи. Традиционната закуска. Бъркани яйца и шунка. Аз ще ям омлет със сирене.

— Извинявай Кати — промърмори той. — Защо се опитваш да предизвикаш най-лошото у мен? Използвам тези момичета, за да те пощадя.

— Няма значение, след като не означават нищо за теб, но не ме принуждавай да върша нещата, които правих миналата нощ. Мога да мразя много силно, Джулиан. Освен това съм експерт по обмисляне на отмъщенията.

Сипах в чинията му две пържени яйца и две парчета шунка. Без препечени филийки и масло. Нахранихме са мълчаливо. Седеше срещу мен — зад покривката в червено и бяло, избръснат, ухаещ на сапун и одеколон. Той притежаваше най-екзотичната красота.

— Кати, днес не си казвала, че ме обичаш.

— Обичам те, Джулиан.

След около час припряно претърсвах стаята, за да открия паспорта си, докато Джулиан спеше на леглото, където го бях завлякла след закуска, упоен от приспивателните, които бях изсипала в кафето му.

Не беше толкова добър в укриването на документи, колкото аз бях в търсенето. Намерих паспорта си под леглото, под синята черга. Бързо нахвърлях дрехите в куфарите си. Облякох се и го целунах за довиждане. Дишаше дълбоко и спокойно и леко се усмихваше, вероятно поради успокоителните сънищата му бяха розови. Подвоумих се дали съм взела най-правилното решение. Отърсих се от нерешителността и се отправих към гаража. Да, направих каквото трябваше. Ако сега беше буден, щеше да стои до мен през целия ден и да носи паспорта ми в джоба си. Оставих му бележка къде отивам.

 

 

Пол и Кари ме посрещнаха на летището в Северна Каролина. От години не бях виждала Пол. Слязох по стълбите, без да откъсвам поглед от него. Лицето му се приближи към моето, но слънцето блестеше в очите му и той трябваше да примижи.

— Радвам се, че дойде — заговори той, — но съжалявам, че Джулиан не успя.

— Той също съжалява — отвърнах и го погледнах. Беше от мъжете, които с възрастта ставаха все по-красиви. Мустаците, които го бях накарала да си пусне, все още бяха на мястото си и когато се усмихна, по бузите му се появиха трапчинки.

— Да не би да търсиш бели коси? — пошегува се той, след като се взирах дълго в него, изпълнена е възхищение. — Ако забележиш, ми кажи, за да накарам фризьора си да ги боядиса. Все още не съм готов да се разхождам с посребрели коси. Харесвам новата ти прическа. С нея си още по-красива. Но си много слаба. Липсва ти храната на Хени. Знаеш ли, тя е тук и в малката кухня на мотела прави сладките, които брат ти толкова харесва. Това е нейният подарък.

— Крис получи ли телеграмата ми? Знае ли, че пристигам?

— О, да, разбира се. Брои минутите, защото се страхува, че Джулиан няма да те пусне. Честно казано, Кати, ако не се беше появила, не знам дали Крис щеше да си вземе дипломата.

Сърцето ми преливаше от щастие, а сълзи изпълваха очите ми, докато седях между Пол, Кари и Хени и наблюдавах как моят Кристофър се качва на подиума да приеме дипломата си и да произнесе кратка прощална реч. Направи го толкова красиво, че се разплаках. Пол, Кари и Хени също криеха сълзите си. Дори собствените ми успехи на сцената не можеха да се сравнят с гордостта, която изпитвах сега. И Джулиан трябваше да е тук, за да стане част от семейството ми. Сетих се и за майка ни, която също трябваше да присъства. Знаех, че е в Лондон. Чаках отново да я видя. Какво щях да правя, когато се срещнехме? Щях ли отново да се изплаша и да я оставя да се измъкне? Бях убедена в едно. Тя ще научи, че най-големият й син вече е доктор. Щях да се погрижа за това.

Разбира се, сега знаех защо майка ми бе непрекъснато в движение… страхуваше се, че ще я хвана. Когато пристигнахме в Испания с Джулиан, тя бе там. В няколко вестника се появиха съобщения за нас и не след дълго пресата отбеляза, че красивата госпожа Бартоломю Уинслоу се изнася за Лондон възможно най-бързо.

Погледнах към множеството роднини, събрани в огромната аудитория. Видях Крис, който се готвеше да слезе от подиума в залата. Не знам как ме откри, но успя. Погледите ни се срещнаха и над главите на хората, които ни разделяха, безмълвно споделихме радостта си! Бяхме успели! И двамата! Бяхме постигнали целта си, станахме това, за което мечтаехме като деца. Месеците и годините, които изгубихме, нямаше да имат значение, ако Кори не бе умрял, ако майка не ни бе предала, а Кари бе пораснала, ако майка ни бе намерила друго разрешение. Все още не бях примабалерина, но някой ден щях да бъда, а Крис щеше да стане най-добрият доктор.

 

 

Преподавателите в университета бяха организирали голямо тържество. На нашата маса Кари не млъкваше, докато двамата с Крис се гледахме и търсехме подходящите думи.

— Доктор Пол премести кабинета си в нова сграда, Кати — каза задъхано Кари. — Мъчно ми е, че е толкова далече, но ще бъда негова секретарка. Ще имам съвсем нова червена електрическа пишеща машина. Никой няма да има по-добра секретарка от него. Ще отговарям на телефона, ще записвам срещите му, ще водя деловодството му и всеки ден ще обядваме заедно. — Тя разцъфна под милата усмивка на Пол. Но както по-късно щях да разбера, тя се държеше така пред Пол, Крис и мен. Но когато останеше сама, ставаше съвсем друга.

После Крис се усмихна и попита защо Джулиан не е дошъл.

— Наистина имаше желание да присъства, Крис — излъгах аз. — Но е много зает. Помоли ме да ти предам поздравленията му. Графикът ни е много натоварен. Всъщност мога да остана само два дни. Следващия месец ще снимаме телевизионна продукция на „Жизел“.

Продължихме празненството в изискания ресторант на хотела. Тогава дадохме подаръците, които бяхме донесли за Крис. По стар детски навик винаги разтърсвахме кутиите, преди да ги отворим, но голямата кутия, която Пол подаде на Крис, бе прекалено тежка.

— Книги! — отгатна правилно Крис. Шест дебели медицински справочника, които бяха част от огромен комплект, струващ цяло състояние.

— Не можех да нося повече от шест — обясни той. — Останалите са вкъщи. — Погледнах го и разбрах, че неговият дом бе единственият истински дом за нас.

Крис взе последен моя подарък, защото смяташе, че ще е най-хубавият и по този начин, също както някога, ще удължи удоволствието си. Беше много голям и тежък, за да го разтърси и освен това го предупредих, че е чуплив, но той се засмя. Винаги си погаждахме номера.

— Не, просто още книги… нищо друго не би могло да е толкова тежко. — Отправи ми странна, замечтана усмивка, която отново го превърна в момче.

— Ще ти помогна да отгатнеш. Кутията съдържа единственото нещо, което каза, че желаеш най-много от всичко, а татко обеща да ти го подари, когато получиш черната си докторска чанта. — Защо го изрекох с онзи мек глас, който накара Пол да се извърне и да присвие очи, а бузите на брат ми да се зачервят? Никога ли нямаше да забравим и да се променим? Винаги ли щяхме да сме толкова чувствителни? Крис се бореше с панделките, като внимаваше да не скъса красивата опаковка. Когато я отвори, сълзи нахлуха в очите му. Ръцете му трепереха, когато внимателно вдигна френската махагонова кутия. Погледна ме измъчено, докато устните му потрепваха, сякаш не вярваше, че след всички изминали години все още си спомням.

— Господи, Кати — задави се от вълнение той. — Никога не съм си представял, че ще притежавам подобно нещо. Не трябваше да харчиш толкова пари… сигурно струва цяло състояние… не трябваше.

— Исках да те зарадвам, Крис. Не е оригинал, а копие на микроскопа на Джон Къф. Продавачът каза, че има колекционерска стойност. Освен това и работи.

Той поклати глава, докато разглеждаше инструментите от месинг и слонова кост, лещите, пинсетите и книгата с кожена подвързия „Антични микроскопи, 1675-1840“.

— Ако решиш, в свободното си време — тихо започнах аз — можеш да правиш собствени изследвания с микроби и вируси.

— Каква невероятна играчка! — задавено отвърна той, а двете сълзи в ъгълчетата на очите му се затъркаляха по бузите. — Не си забравила деня, когато татко ми обеща, че ако стана лекар, ще ми подари микроскоп.

— Как бих могла? Пол, всеки път, когато убиваше муха или паяк, Крис мечтаеше да притежава микроскоп на Джон Къф. Веднъж заяви, че иска да е „мъж — мишка“ на тавана и да открие защо мишките умират млади.

— Наистина ли? — попита сериозно Пол. — Как разбрахте, че са млади? Да не би да сте залавяли новородените и да сте ги маркирали по някакъв начин?

Крис ме погледна. Да, когато бяхме млади и затворени, живеехме в един различен свят и наблюдавахме мишките, които крадяха храната ни, особено онази, на име Мики.

Трябваше да се върна в Ню Йорк и да понеса гнева на Джулиан. Но първо исках да остана насаме с брат си. Пол заведе Кари и Хени на кино, докато двамата с Крис се движехме из университетското градче.

— Виждаш ли онзи прозорец на втория етаж, петия от края. Там е нашата стая с Ханк. Има осем момчета, с които не се разделяме през цялото време — заедно учим, заедно ходим на срещи.

— Често ли излизаше с момичета? — въздъхнах аз.

— Само през почивните дни. Учебната програма беше много натоварена. Не беше лесно, Кати. Толкова много неща трябваше да науча — физика, биология, анатомия, химия и т.н.

— Премълчаваш онова, което ме интересува. С кого излизаше? Има ли някоя по-специална?

Той хвана ръката ми и ме придърпа към себе си.

— Трябва ли да започна да ги изброявам? Ще ни отнеме няколко часа. Ако имаше някоя по-специална, щях да назова само едно име, а не мога да го направя. Всички ми харесваха, но не достатъчно, за да се влюбя, ако това искаш да разбереш.

Да, точно това желаех да науча.

— Сигурна съм, че не си живял като отшелник, независимо че не си бил влюбен!

— Не е твоя работа! — весело каза той.

— Напротив! Ще се чувствам по-спокойна, ако разбера, че съществува момиче, което обичаш.

— Има такова момиче — отвърна той. — Познавам я, откакто се е родила. Сънувам я как танцува и ме вика, целува бузата ми, стряска се от кошмари. Понякога се събуждам изтерзан от болка и сънувам, че целувам белезите от камшика… сънувам и вечерта, когато двамата с нея излязохме на покрива, а тя каза, че луната е окото, с което Бог наблюдава и осъжда постъпките ни. Това, Кати, е момичето, което владее мислите ми, изпълва ме с разочарования и помрачава времето, прекарано с другите момичета, защото те не могат да се сравнят с нея. Надявам се, че задоволих любопитството ти.

Като на сън се обърнах, прегърнах го и погледнах лицето и прекрасните му очи, които също не ми даваха покой.

— Забрави ме, Крис! Направи като мен — пусни първата, която почука на вратата. — Той се усмихна иронично и бързо ме отдалечи от себе си.

— Постъпих точно както ме съветваш, Кати — пуснах първата, която почука на вратата ми и сега не мога да се освободя от нея. Но това не е твой проблем, а мой.

— Не го заслужавам, Крис, не съм нито ангел, нито светица… трябва да го проумееш.

— Ангел, светица, дяволско изчадие, добра или зла, ти ме прикова до стената и аз съм твой завинаги. Ако умреш преди мен, не след дълго ще те последвам.