Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Marion Delorme, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
stomart (2011 г.)

Издание

Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми

Френска, първо, второ и трето издание

Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов

Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев

Водещ редактор: Силвия Вагенщайн

Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов

Оформление: Николай Пекарев

Рисунка на обложката: Раймон Морети

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова

Дадена за набор: януари 1990 г.

Подписана за печат: юни 1990 г.

Излязла от печат: август 1990 г.

Формат: 84×108/32

Печатни коли: 40,50

Издателски коли: 34,02

ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.

ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.

История

  1. — Добавяне

Сцена трета

Марион, Дидие, Саверни.

 

САВЕРНИ (скача в стаята, с шпага в ръка)

Мосю, тиранин сте — личи си туй веднага!

Спасихте ме и ме оставяте на прага…

Аз през прозореца… Бъдете мил към мен!

Да разгласят, че след като съм бил спасен,

не съм благодарил: „Маркиз“… как се зовете,

мосю?

 

ДИДИЕ

        Дидие!

 

САВЕРНИ

                        А чий?

 

ДИДИЕ

                                        Чий? Ничий… Аз видях

бандити срещу вас и ви спасих от тях.

Вървете си!

 

САВЕРНИ

                        Нима! Щях да съм мъртъв вече

под вашия балкон — ръката ви попречи.

Но да обиждате? Кълна се в свойта чест:

без вас бих бил убит — бях сам, те бяха шест.

Убит! Да, шест ками срещу едничка шпага,

 

(Вижда Марион, която до този момент се старае да остане незабелязана.)

 

Това, че аз съм тук, туй май не ви помага.

Разбирам. Срещата чрез мен се провали.

Мосю.

 

(Настрани.)

 

        Коя ли е?

 

(Приближава се до треперещата Марион и я познава… Тихо.)

 

                        О, вие сте, нали?

 

(Сочи Дидие.)

 

Това е значи той?

 

МАРИОН (тихо)

                                Не казвайте!

 

САВЕРНИ (покланя се)

                                                        Простете!

 

МАРИОН (тихо)

Обичам за пръв път!

 

ДИДИЕ (настрани)

                                        Кълна се, че и в двете

очи на тоя тип зли помисли искрят!

 

(Събаря свещта с юмрук.)

 

САВЕРНИ

Съборихте свещта!

 

ДИДИЕ

                                Нас ни очаква път

и трябва да вървим — не ни остава време!

 

САВЕРНИ

Добре!

 

(Към Марион, с дълбок поклон.)

 

        Прощавайте!

 

ДИДИЕ (настрана)

                                Ох, дявол да го вземе,

що за конте!

 

(Към Саверни.)

 

                        И тъй…

 

САВЕРНИ

                                        Да, груб сте, ала аз

дължа живота си единствено на вас

и верен, предан съм… В Париж ме посетете:

маркиз Дьо Саверни, Отел дьо Нел. Помнете!

 

ДИДИЕ

Добре!

 

(Настрана.)

 

        Как я следи! И няма капка срам!

 

Излизат през балкона; чува се гласът на Дидие отвън.

 

Натам е пътят ви, а моят е насам!