Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Marion Delorme, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
stomart (2011 г.)

Издание

Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми

Френска, първо, второ и трето издание

Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов

Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев

Водещ редактор: Силвия Вагенщайн

Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов

Оформление: Николай Пекарев

Рисунка на обложката: Раймон Морети

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова

Дадена за набор: януари 1990 г.

Подписана за печат: юни 1990 г.

Излязла от печат: август 1990 г.

Формат: 84×108/32

Печатни коли: 40,50

Издателски коли: 34,02

ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.

ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.

История

  1. — Добавяне

Сцена четвърта

Същите, Съветникът при палатата в параден костюм, тъмничари, стража.

 

ТЪМНИЧАРЯТ (обявява)

                Съветникът на краля!

 

СЪВЕТНИКЪТ (покланя се поред на Саверни и Дидие)

                                                        Господа,

аз имам тежък дълг, законът, за беда,

е строг…

 

САВЕРНИ

                Да, свърши се и с малкото ни вяра!

 

СЪВЕТНИКЪТ (развява един пергамент и чете)

„Луи, светият крал на Франция, Навара,

отхвърля жалбата и се показва твърд

към двамата мъже, осъдени на смърт,

но тъй като тъга изпълва ни гърдите,

решихме: нека днес им отсекат главите!“

 

САВЕРНИ (радостно)

Отлично!

 

СЪВЕТНИКЪТ (покланя се отново)

                Господа, ще стане тук след час

посичането ви…

 

(Покланя се и се готви да излезе.)

 

ДИДИЕ (все така унесен, към Саверни)

                                Нали твърдях пред вас,

че след смъртта трупът на прах студен ще стане?

Нека по този труп личат безбройни рани,

да смачкат костите, ръцете да строшат

и нека в локви кръв въргаля се трупът,

от мъртвото месо, зловонно и проклето,

безсмъртната душа ще отлети в небето.

 

СЪВЕТНИКЪТ (връща се, към Дидие)

Мислете за смъртта! Щом вече ще се мре,

поне да сте готов.

 

ДИДИЕ (кротко)

                                Мълчете по-добре!

 

САВЕРНИ (весело към Дидие)

Бесило няма!

 

ДИДИЕ

                        Знам. Тъй празника провалят.

Със своя главорез пристига кардиналът.

Ръждясва брадвата, ще я използва днес.

 

САВЕРНИ

Не се ли радвате? Аз чувствам интерес,

и то голям…

 

(Към Съветника.)

 

                        Мосю, благодаря ви много!

 

СЪВЕТНИКЪТ

Бих искал по-добра да е вестта, ей богу…

 

САВЕРНИ

Кога ще стане?

 

СЪВЕТНИКЪТ

                        О, чак в десет вечерта!

 

ДИДИЕ

Сърцето ми е в мрак, но мрак ще е смъртта.

 

САВЕРНИ

А ешафодът ни къде е?

 

СЪВЕТНИКЪТ (посочва с ръка съседния двор)

                                        Там ще бъде.

Ще дойде Ришельо.

 

Съветникът излиза с цялата си свита. Двамата затворници остават сами. В дъното само се вижда да блестят алебардите на двамата часовои, които се разхождат мълчаливо пред процепа.