Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Marion Delorme, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
stomart (2011 г.)

Издание

Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми

Френска, първо, второ и трето издание

Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов

Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев

Водещ редактор: Силвия Вагенщайн

Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов

Оформление: Николай Пекарев

Рисунка на обложката: Раймон Морети

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова

Дадена за набор: януари 1990 г.

Подписана за печат: юни 1990 г.

Излязла от печат: август 1990 г.

Формат: 84×108/32

Печатни коли: 40,50

Издателски коли: 34,02

ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.

ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.

История

  1. — Добавяне

Сцена втора

Марион, после Дидие.

 

МАРИОН (сама, затваря вратата, през която е излязъл Саверни)

Върви! Очаквам тук Дидие…

 

(Бие полунощ.)

 

                                                        И тъй, среднощ е!

 

(След като е отброила ударите.)

 

Дванайсет вече би — и да го няма още?

 

(Излиза на балкона и поглежда към улицата.)

 

Не!

 

(Връща се и ядосана се отпуща в креслото.)

 

        Закъснява.

 

Един млад човек се появява зад перилото на балкона, прескача го пъргаво, влиза, оставя върху фотьойла плаща си и къса шпага. Облечен е по последна мода, цял в черно. Обут е в ботуши. Прави крачка, спира се и наблюдава няколко мига Марион, която е с притворени очи

 

 

МАРИОН (вдига внезапно очи, с радост)

                                Ах!

 

(С укор.)

 

                                        Скучаех тук до смърт,

докато чаках вас…

 

ДИДИЕ (замислено)

                                        Боях се този път.

 

МАРИОН(обидена)

Мосю!

 

ДИДИЕ (без да обръща внимание на това)

                Пристигайки до тази ваша къща,

почувствах горка скръб, без жал да ме обгръща,

горчива скръб по вас… Отритнатият аз,

преди да се кача, си мислех тъй за вас:

Там, в добродетели, в света на красотата,

тя, ангел от лъчи, разпръсва тъмнината.

Чаровно същество, край чийто светъл път

ще трябва людете в молитви да лежат.

А кой съм аз? Уви! Защо пълзя край пътя —

потока от лъчи по него да размътя?

И тази лилия защо мърся с уста?

Защо да покваря такава чистота?

И тъй като пред мен тя си разкри душата

и стана по-добра, по-чиста и по-свята,

да стана ли крадец на любовта към мен,

да вляза като нощ в сияйния й ден?

 

МАРИОН (настрани)

Свещени текстове май трябва да са тия?

Да не е хугенот?

 

ДИДИЕ

                                Но сладката магия

на вашите слова и нежния ви глас

прогони моя страх, доведе ме при вас.

 

МАРИОН

 

Как! Чухте моя глас? Я виж ти! Дявол знае…

 

ДИДИЕ

А с него и друг глас.

 

МАРИОН (живо)

                                        Гласът на Роза! Тя е

със силен говор, груб… Понякога по звук

напомня мъжки глас… Но тъй като сте тук,

достатъчно ми е… Тук, моля ви, седнете!

 

(Посочва му място до себе си.)

 

ДИДИЕ

О, не! В нозете ви!

 

(Сяда на една табуретка в нозете на Марион и я гледа няколко мига в нямо съзерцание.)

 

                                        Добре ме разберете:

Наричам се Дидие… Подхвърлено дете,

без майка и баща… Оставили ме те

пред църква някаква… Старица милостива

ме взела в своя дом… От майка по-грижлива,

възпита ме съвсем по християнски тя —

след туй, умирайки, ми всичко завеща.

Тъй наследих почти хиляда ливри рента.

Двайсетгодишен, сам — все страдам до момента.

Пътувах. Хората до дъно опознах.

Бях на едните чужд, а другите презрях.

Страданието бе със злоба разорало

човешкото лице — туй черно огледало.

И ей ме — още млад, но вече, грях не грях,

съм стар и уморен, като един от тях.

Не искам нищо аз от този свят, защото

човек като света се е сдружил със злото.

Така живеех сам, блед, беден, уморен,

но вие тръгнахте с утеха срещу мен.

Не ви познавах аз! В Париж, през лятна вечер,

ви зърнах и дъхът ми сякаш се пресече.

И аз понякога се радвах след това

на вашите очи и вашите слова.

Боях се от любов… Побягнах… Без да зная,

че ще ви срещна пак, мой ангеле от рая,

най-после, колеблив, но влюбен, смъртноблед,

поисках среща с вас — и бях добре приет.

От тоя миг съм ваш! Най-искрено говоря:

каквото искате, с готовност ще го сторя.

Кажете кой към вас не е коректен бил?

Ако поискате, аз бих му отмъстил

дори и да умра! От нищо не се плаша,

щом ми заплащате с една усмивка ваша!

Приятно ли ви е? Кажете ми сега!

 

МАРИОН (усмихва се)

Да, странен сте, но аз ви любя и така.

 

ДИДИЕ

Мен любите?… Мари, внимавайте, такива

слова пред мен тежат… Бъдете предпазлива!

Добре ли знаете какво е любовта?

В кръвта ни хлуе тя, в деня ни и в нощта;

уж не гори, а в миг огромен пламък мята

и с тоя пламък тя пречиства ни душата

и вдън сърцето ни с безумната си власт

гори останките на всяка друга страст.

Тя няма граници, надежди не познава,

самото щастие, печална, надживява…

За тази ли любов говорехте?

 

МАРИОН (развълнувана)

                                                        О, да!

 

ДИДИЕ

Помнете, че съм ваш и в радост, и в беда!

Мечтите ми чрез вас за миг се позлатиха.

Очите ви с лъчи нощта ми озариха.

Светът се промени… За всичко сляп и глух,

аз виждам само вас като небесен дух.

Животът ми бе пуст, намирах го ужасен,

но ето че чрез вас го виждам пак прекрасен.

Защото бях до вас, сам винаги готов,

за битки и за скръб, измъчен… Без любов!

 

МАРИОН

О, мой Дидие!

 

ДИДИЕ

                                Мари!

 

МАРИОН

                                        Аз също ви обичам!

И също като вас до смърт ви се обричам!

И повече дори! Сърцето ми държи

на вас единствено…

 

ДИДИЕ (пада на колене)

                                        Боя се от лъжи!

Ако сърцето ви с любов ми отговори,

щастливец като мен не ще се срещне втори.

Щастлив ще бъда аз, молитвено склонен,

пред вашите нозе… Бъдете мила с мен!

 

МАРИОН

За да повярвате, какво да ви призная?

 

ДИДИЕ

Едничко нещо!

 

МАРИОН

                                Да?

 

ДИДИЕ

                                        Аз безсъмнено зная,

че сте свободна…

 

МАРИОН (с тревога)

                                Да!

 

ДИДИЕ

                                        Но чуйте ме поне —

станете ми жена!

 

МАРИОН (настрани)

                                Виж ти! Защо пък не?

 

ДИДИЕ

И тъй?

 

МАРИОН

                Но аз…

 

ДИДИЕ

                                Разбрах: сирак съм, без богатство.

Досадно дързък бях — това бе светотатство.

Затуй си тръгвам, сам, нещастен, без мечти.

Прости!

 

(Прави крачка, за да излезе, но Марион го задържа.)

 

МАРИОН

                Дидие! Дидие! Как може тъй?

 

(Залива се в сълзи.)

 

ДИДИЕ (връща се)

                                                                        Прости!

Но да повярвам ли?

 

(Приближава се към нея.)

 

                                        Ти си за мен светиня!

Да сме един за друг като една родина,

едно небе!… Сам с теб щастливо бих живял!

И знам, че на това би завидял и крал!

 

МАРИОН

Ще бъде рай!

 

ДИДИЕ

                        И ти го искаш?

 

МАРИОН (настрана)

                                                        Не, не мога!

 

(Високо.)

 

Не мога. Никога.

 

(Изтръгва се от ръцете на Дидие и пада на своя фотьойл.)

 

ДИДИЕ (с леден тон)

                                Аз прекалих, за бога!

Но стига за това!… Ще стъпча тоя зов

на своето сърце!

 

МАРИОН (настрана)

                                Проклинам те, любов!

 

(Високо.)

 

Разкъсахте без жал сърцето ми… Бъдете

мил, ще ви обясня…

 

ДИДИЕ (студено)

                                        Мадам, какво четете?

 

(Взема книгата от масата и чете.)

 

„Венец на любовта!“ — Марион Дьолорм… Виж ти!

 

(С горчивина.)

 

Чиято красота над другите блести!

 

(Хвърля буйно книгата на земята.)

 

Така порочна сте, че чак ми се повдига…

 

МАРИОН (трепери)

Мосю!

 

ДИДИЕ

        Защо ви е подобна гнусна книга?

А и защо е тук?

 

МАРИОН (неуверено, свежда очи)

                                Случайно…

 

ДИДИЕ

                                                Слушай: ти —

с най-чистите очи, с най-нежните черти,

ти знаеш ли, Мари, Марион Дьолорм коя е?

Тя е безсрамница, но с красота сияе!

Същинска Фрина[1], тя на всеки срещнат мъж

предлага себе си…

 

МАРИОН (закрива лицето си с ръце)

                                О, боже вездесъщ!

 

Отвън се чува шум от стъпки, звън на шпаги, викове.

 

ГЛАС ОТ УЛИЦАТА

Убийство!

 

ДИДИЕ (учудено)

                Що за вик и шум откъм площада!

 

Виковете продължават.

 

ГЛАС ОТ УЛИЦАТА

На помощ!

 

ДИДИЕ (гледа от балкона)

                Някой там май някого напада!

 

Взема своята шпага и прекрачва перилата на балкона. Марион става и се затичва към него, опитва се да го задържи за дрехата.

 

МАРИОН

Дидие, любими мой… ще ви убият там!

 

ДИДИЕ (скача на улицата)

Но ще убият друг…

 

(Навън, на биещите се.)

 

                                Хей, спрете! Ще им дам

да разберат, мосю!

 

Звън на шпаги.

 

                                Насам! С гръб до стената!

 

Дрънчене на шпаги, шум от гласове, тропот от стъпки

 

МАРИОН (от балкона, в ужас)

Шестима срещу тях!

 

ГЛАС ОТ УЛИЦАТА

                                        Това е сатаната!

 

Звънът на оръжие постепенно затихва, след това съвсем спира. Шум от стъпки, които се отдалечават. Дидие отново се изкачва на балкона.

 

ДИДИЕ (все още зад перилата на балкона, обърнат към улицата)

Вън от опасност сте. Вървете си сега.

 

САВЕРНИ (отвън)

Но аз не мога, без да ви подам ръка.

Без да благодаря.

 

ДИДИЕ (раздразнено)

                                Веднага се махнете!

И благодарности в момента ми спестете!

 

САВЕРНИ (покатерва се на балкона)

Ще ви благодаря!

 

ДИДИЕ

                                Щом няма начин друг,

благодарете ми отдолу, не оттук!

Бележки

[1] Фрина — гръцка куртизанка, славеща се с красотата си.