Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Marion Delorme, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
stomart (2011 г.)

Издание

Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми

Френска, първо, второ и трето издание

Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов

Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев

Водещ редактор: Силвия Вагенщайн

Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов

Оформление: Николай Пекарев

Рисунка на обложката: Раймон Морети

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова

Дадена за набор: януари 1990 г.

Подписана за печат: юни 1990 г.

Излязла от печат: август 1990 г.

Формат: 84×108/32

Печатни коли: 40,50

Издателски коли: 34,02

ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.

ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.

История

  1. — Добавяне

Сцена пета

Актьорите, Марион, Дидие.

 

СЛУГАТА (води актьорите към плевника)

                                Домът ви е насам.

Маркизът засега живее ето там!

Недейте вдига шум, бъдете по-смирени!

Покойник имаме и утре тежък ден е.

Недейте песен пя — ще ни раздразни тя,

когато мъртвият опеем през нощта.

 

ГРАСИЙО (нисък и гърбав)

По-малко ще шумим от ловните ви псета,

които лаят, щом ни зърнат силуета.

 

СЛУГАТА

Но фокусници те не са, любезни мой.

 

ТАЙБРА (на Грасийо)

Мълчи или ще спим под звездния безброй!

 

Слугата излиза.

 

СКАРАМУШ (на Марион и Дидие, които до тоя момент са стояли неподвижно встрани)

Да поприказваме! От трупата сте вие.

Тази красавица до теб сега се крие

Любовник ли си й или си й съпруг,

не знам, но от властта укривате се тук,

понеже тази власт държа я в плен нечестно,

но впрочем всичко туй не ми е интересно…

Кажете за какво ви бива? Не се май —

ти, мургаво дете, Химена изиграй![1]

 

Марион прави реверанс.

 

ДИДИЕ (възмутен, настрана)

Какъв нахален шут! Как плещи, без да мига!

 

СКАРАМУШ (на Дидие)

Млад хвалипръцко днес съвсем не ни достига…

Заплашвай с гръмък глас, врага си вкамени,

надувай се, крачи наперен, открадни

жената на Оргон[2], ухажвай дъщеря му!

А мавъра убий с единствен удар само!

Трагически герой! Такъв ще си почти!

 

ДИДИЕ

Както обичате.

 

СКАРАМУШ

                        Приказвай ми на „ти“!

 

(С дълбок реверанс.)

 

Е, самохвалко наш, привет!

 

ДИДИЕ (настрана)

                                                Глупци проклети!

 

СКАРАМУШ (на другите актьори)

Да репетираме! Хей, супата сварете!

 

Всички, с изключение на Марион и Дидие, влизат в плевника.

Бележки

[1] … Химена изиграй!Химена, героиня от трагикомедията на Корней „Сид“.

[2] Жената на ОргонЕлмира, героиня от комедията на Молиер „Тартюф“ (1664); Юго допуска анахронизъм, тъй като действието на „Марион Дьолорм“ се развива много преди написването на „Тартюф“.