Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Marion Delorme, 1831 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Стоян Бакърджиев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена пета
Дидие, Саверни.
ДИДИЕ (тържествено, след кратко мълчание)
Май трябва да обсъдим
какво ни чака тук в последния ни час.
Връстници сме, по-стар съм мъничко от вас
и точно затова в момента се налага
по-старият от нас в бедата да помага,
толкова повече, че ви погубвам аз…
Звучеше радостно щастливият ви глас.
Достатъчно ми бе да ви докосна само
и вашия живот разбих, и радостта му.
Ще тръгнем двамата по хлъзгавия друм
към гроба. Дай ръка!
Чуват се удари с чук.
САВЕРНИ
Какъв е този шум?
ДИДИЕ
Там вдигат ешафод или ковчези правят.
Саверни сяда на каменната пейка.
В последния момент сърцата ни въстават…
Животът ни държи като прекрасен сън.
Часовникът бие веднъж.
Май някой ни зове… Не чу ли този звън?
Отново удар на часовника.
САВЕРНИ
Часовник бие.
Трети удар.
ДИДИЕ
Да.
Четвърти удар.
САВЕРНИ
От параклиса бие.
Още четири удара.
ДИДИЕ
Гласът му ни зове готови да сме ние.
САВЕРНИ
Остава само час.
(Облакътява се на каменната маса и обронва глава на дланите си.)
Стражата се сменя.
ДИДИЕ
Пазете се все пак
да не се спънете пред този страшен праг!
Към онзи кървав дом тъй ниска е вратата,
че там се влиза без глава на рамената.
Да се сбогуваме с нещастния живот —
те да треперят, те и този ешафод!
Глави ли искат? Е, тогава ще закрачим
с изправени глави към нашите палачи.
(Приближава се до неподвижния Саверни.)
По-смело!
(Улавя го под ръка и забелязва, че той спи.)
Той си спи… Аз му дърдоря пак
за смелост, а той спял… Пред него съм хлапак!
(Сяда.)
След като можеш, спи! Преди и час да мине,
аз също ще заспя… Ох, всичко ще загине
ведно със злобата в сърцето ми на роб!
О, нека нищичко не помня в своя гроб!
Съвсем се свечерява. Докато Дидие потъва все повече и повече в своите мисли, през процепа в дъното влизат Марион и Тъмничарят. Тъмничарят върви напред с притулен фенер и един вързоп. Той поставя фенера и вързопа на земята, после се приближава предпазливо до Марион, която е застанала на прага, бледна, неподвижна, сякаш замаяна.