Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Marion Delorme, 1831 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Стоян Бакърджиев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена осма
Кралят, Ланжели.
КРАЛЯТ (с дълбока въздишка)
Ела! Не съм добре, сърцето ме боли.
Не ми е и до смях. В очите чувствам влага,
а няма сълзи в тях… Нерядко ми помага
това, че си при мен… Ела, не се плаши,
с лъч на веселие в скръбта ме утеши!
ЛАНЖЕЛИ
Животът ни, кралю, и скръб, и горест крие!
КРАЛЯТ
Уви!
ЛАНЖЕЛИ
Като едно дихание сме ние.
КРАЛЯТ
И нищо повече.
ЛАНЖЕЛИ
Ако човек е крал,
би имал два пъти по-тежък жизнен дял.
КРАЛЯТ
Най-малко два пъти!
ЛАНЖЕЛИ
И в гроба по-добре е,
ако от него студ и тъмнина не вее.
КРАЛЯТ
Съгласен съм.
ЛАНЖЕЛИ
Кралю, добре е според мен
човек да е мъртвец или пък нероден.
КРАЛЯТ
Така ми говори! Това ми е приятно.
Мълчание.
ЛАНЖЕЛИ
Възкръсва ли човек от гроба?
КРАЛЯТ (все по-печален от думите на шута)
Вероятно
след туй ще разберем. Бих искал да съм там.
Мълчание.
Нещастен съм до смърт! Разбираш ли — не знам!
ЛАНЖЕЛИ
Разбирам го, кралю, по погледа, лицето,
и траура…
КРАЛЯТ
Не ще ми просветлиш сърцето.
(Приближава се до шута.)
Защото ти чрез мен погубваш своя труд.
Що за професия! Да бъдеш кралски шут.
Палячо, който ту изхвърлят, ту прибират —
по твоето лице гримасите умират!
Защо живееш тук? Нима не е беда
такъв живот? Защо?
ЛАНЖЕЛИ
От любопитство, да!
А вие за какво? Аз искрено ви жаля.
Та вие сте жена — във вас не виждам краля.
Палячо на конец наистина съм аз —
под плаща ви с конец по-тънък дърпат вас.
Не заслужава ли наистина похвала,
че ваш палячо съм, а не на кардинала?
Мълчание.
КРАЛЯТ (замисля се и става по-тъжен)
Глумиш се, но си прав! От ада привлетял,
самият сатана е станал кардинал.
Не ми ли е пленил завинаги душата?
Кажи де!
ЛАНЖЕЛИ
Може би така стоят нещата.
КРАЛЯТ
Е, стига за това! Напълно съм смутен,
защото ред беди кръжат около мен.
Наскоро се сдобих с испански корморани,
но риба няма тук — навсякъде поляни!
Не виждам езеро да има край Шамбор
добро за риболов, далеч от моя двор.
Поискам лов? — Море. А риболов? — Поляни…
Какъв нещастник съм!
ЛАНЖЕЛИ
Да, виждам скръб и рани
във вашето сърце.
КРАЛЯТ
Как би ме утешил?
ЛАНЖЕЛИ
Не бих могъл, кралю! Напълно във ваш стил
е да излизате със своите соколи
за яребици… Да, но умен мъж се моли
за умен соколар.
КРАЛЯТ (живо)
Такъв човек е бог!
ЛАНЖЕЛИ
Двамина знам, но край очаква ги жесток.
КРАЛЯТ
Двамина?
ЛАНЖЕЛИ
Да.
КРАЛЯТ
Кои?
ЛАНЖЕЛИ
Известни…
КРАЛЯТ
Но кои са?
ЛАНЖЕЛИ
Младежите, кралю! Смъртта им ме стъписа.
КРАЛЯТ
Дидие и Саверни!
ЛАНЖЕЛИ
Най-откровено, да!
КРАЛЯТ
Способни ли са те? Виж ти каква беда!
Това изкуство май е тръгнало към края.
То ще се свърши с мен… И всичко друго, зная.
Но що за спречкване?
ЛАНЖЕЛИ
И аз, се чудя тук:
че някакъв сокол бил уж по-бърз от друг!
КРАЛЯТ
Несправедливо е! Не трябва им бесило!
Мълчание.
Да мръдна само с пръст — това би ги спасило,
но винаги съм мек за тоя кардинал.
Мълчание.
(Към Ланжели.)
Смъртта им иска той!
ЛАНЖЕЛИ
А вие, моят крал?
КРАЛЯТ (замисля се и се смълчава)
Те ще умрат.
ЛАНЖЕЛИ
Но да!
КРАЛЯТ
А моят лов?
ЛАНЖЕЛИ (отива към прозореца)
Простете,
но вижте там, кралю!
КРАЛЯТ (обръща се внезапно)
Какво?
ЛАНЖЕЛИ
Там погледнете!
КРАЛЯТ (пристъпва към прозореца)
Какво?
ЛАНЖЕЛИ (показва нещо навън)
Там стражата се сменя.
КРАЛЯТ
Боже мой,
само това ли?
ЛАНЖЕЛИ
Кой е в жълтото?
КРАЛЯТ
Че кой —
капралът…
ЛАНЖЕЛИ
Някой друг на стража той поставя
и нещо му шепти…
КРАЛЯТ
Паролата предава.
Но, шуте, докъде ще стигнеш?
ЛАНЖЕЛИ
До това,
че вие сте пазач на нашите права.
Не пика, скиптърът — той ви тежи в сърцето.
Изпуснете ли го, капралът на кралете —
смъртта по божи знак поставя друг за крал,
след като новата парола е предал…
Чрез Милостта, кралю, бог пътя ни бележи.
КРАЛЯТ
Чрез Справедливостта! И двамата младежи
ще свършат!
ЛАНЖЕЛИ
Като вас и мен… Прост, именит,
разкъсва ни смъртта с еднакъв апетит.
Макар на тясно, спят удобно мъртъвците,
но кардиналът зле притиска ви гърдите…
Почакайте, кралю! Годините летят
и, току-виж, дошъл на трима ни редът.
Аз шут съм, вие — крал, а Ришельо — владетел,
но трима ще заспим… Макар да е усетил
величието, той ще легне като нас
в двуметровия гроб — това ви казвам аз!
В носилка носят го… Кралю, нали така е?
КРАЛЯТ
Животът ни е мрак, а гробът светлина е!
Все пак даряваш ми по някой ведър час.
ЛАНЖЕЛИ
Но аз, кралю, дойдох да се сбогувам с вас.
КРАЛЯТ
Какво?
ЛАНЖЕЛИ
Напускам ви.
КРАЛЯТ
Но как! Така не става.
От служба при крале смъртта освобождава.
ЛАНЖЕЛИ
Аз… скоро ще умра.
КРАЛЯТ
Това ли ми скрои?
ЛАНЖЕЛИ
Осъден съм от вас, Бурбон и крал Луи.
КРАЛЯТ
Кажи, що за шега дотук те е довела?
ЛАНЖЕЛИ
Признавам ви, кралю, и аз бях на дуела.
Ако не аз, поне бе шпагата ми там!
Аз ви я връщам.
(Изтегля шпагата си и му я предава, опрял коляно о земята.)
КРАЛЯТ (взема шпагата и я разглежда)
Да! Но, бога ми, не знам
защо ти е на теб.
ЛАНЖЕЛИ
И аз съм благородник!
В дуела имам пръст — аз също съм негодник.
КРАЛЯТ (сериозен и мрачен)
Прощавай! Докато си жив, ми позволи
да се сбогуваме с целувка, Ланжели!
(Целува Ланжели.)
ЛАНЖЕЛИ (настрана)
Как сериозно той за всичко се залавя!
КРАЛЯТ (мълчи известно време)
Не, кралят на съда не се срещупоставя!
Ала за вас, Арман ще съдят недобре,
ако с младежите и шутът ми умре.
(Разхожда се силно развълнуван, с ръка на челото си. После се обръща към обезпокоения Ланжели.)
Иди се утеши — животът е страдание!
Смъртта е пир, човек е слаб като дихание.
ЛАНЖЕЛИ (настрана)
Ох, дяволе!
КРАЛЯТ (продължава да се разхожда и изглежда много развълнуван)
И ти ще свършиш може би.
ЛАНЖЕЛИ (настрана)
Пот по челото ми май затова изби?
(Високо.)
Но застъпете се…
КРАЛЯТ
Кой ще ме забавлява?
Чрез теб ще знам какво оттатък гроба става.
Чудесен случай.
ЛАНЖЕЛИ (настрана)
Я, какъв добър урок!
Кралят продължава да се разхожда с големи крачки, обръщайки се от време на време към Ланжели.
КРАЛЯТ
Тъй кардинал Арман ще вдигнеш на възбог!
(Скръства ръце.)
Дали ще властвам пак — запитвам се тревожно.
ЛАНЖЕЛИ
Според Монтен „не знам“, според Рабле „възможно“[1]!
КРАЛЯТ (с решителен жест)
Дай онзи пергамент!
Ланжели му подава с готовност един пергамент, който се намира на масата до мастилницата. Кралят написва бързо няколко думи и подава пергамента на Ланжели.
Помилвах ви.
ЛАНЖЕЛИ
Но как!
И тримата ли?
КРАЛЯТ
Да.
ЛАНЖЕЛИ (изтичва при Марион)
Коленичете в знак
на благодарност…
МАРИОН (пада на колене)
Ох, дали пък не сънувам?
ЛАНЖЕЛИ
И аз това…
МАРИОН
Чии колене да целувам —
на вас, на него ли?
КРАЛЯТ (изумен, разглежда Марион, настрана)
Нима това за мен
е клопка?
ЛАНЖЕЛИ (дава пергамента на Марион)
Ето го! Това е документ…
Марион целува документа и го скрива в пазвата си.
КРАЛЯТ (настрана)
Измамен съм!
(Към Марион.)
Мадам, веднага ми върнете
ей този лист!
МАРИОН
Небе!
(Към Краля, показва дръзко гърдите си.)
Елате го вземете
от моето сърце!
Кралят се спира и се отдръпва смутен.
ЛАНЖЕЛИ (тихо, на Марион)
И го пазете! Знам,
че той не би посмял да бръкне с пръсти там.
КРАЛЯТ (на Марион)
Аз чакам!
МАРИОН
Вие сам…
КРАЛЯТ (свежда очи)
Каква е хубавица!
ЛАНЖЕЛИ (тихо, на Марион)
Не би докоснал той корсажа на кралица.
КРАЛЯТ (след минутно колебание, без да повдигне очи, отпраща Марион)
Върви!
МАРИОН (с дълбок поклон към Краля)
Ще ги спася… Така ме беше страх!
(Излиза.)
ЛАНЖЕЛИ (към Краля)
Сестра е на Дидие, единия от тях.
КРАЛЯТ
Която и да е! И що за сили скрити?
Принуди своя крал да си сведе очите.
Мълчание.
Е, шуте, вижда се, че днес ме изигра,
но аз ще ти простя.
ЛАНЖЕЛИ
А моят крал разбра,
че щом е милостив, той по-щастлив ще бъде!
КРАЛЯТ
Така е! Страдам аз от смъртните присъди.
Нанжи е прав: мъртвец не искам тоя път!
Тълпите в Монфокон, за Лувър значат смърт.
(Разхожда се с големи крачки.)
Кой на сина на крал Анри се осмелява
да стъпче святото му право да прощава?
Без трон и без права не съм ли също роб?
Не ме ли Ришельо заключва като в гроб?
Той носи мантия — саван мой погребален.
За тези две деца не искам край печален…
Животът ни е дар — сам бог ни го е дал.
(След кратък размисъл.)
Бог само сочи път към гроба, а не края.
За близките им днес ще свърши тази драма!
Така и старецът, и тази млада дама
ще ме благословят… Подписах. Аз съм крал!
Тъй ще възбудя бяс у моя кардинал.
Затуй пък Дьо Белгард ще тържествува тайно…
ЛАНЖЕЛИ
И кралят става крал понякога случайно.