Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Marion Delorme, 1831 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Стоян Бакърджиев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена трета
Същите, маркиз Дьо Нанжи.
ЛАФЕМА (отива към стария маркиз)
Страхотна загуба, маркизе! Знам, това
бе рядък племенник — над вашата глава
би бдял през старостта… Аз също съм потресен.
Красив бе, млад и с нрав наистина чудесен!
Бе сдържан с дамите, пред бога бе смирен,
бе мъдър в думите, в делата си — почтен.
Той беше съвършен и със сърне готово
за жертва.
Старият маркиз закрива лицето си с ръце.
САВЕРНИ (тихо, на Бришанто)
Дяволът чете надгробно слово.
От тия му хвалби по-тъжен става той.
Я ти ме очерни — така го успокой!
БРИШАНТО (на Лафема)
Съвсем не е така! За този мой покоен
другар ще ви река — не бе съвсем достоен!
Бе прекалено зъл, макар и да бе пръв
по храброст, но човек на двайсет е такъв.
Съдбата с тази смърт му заплати зловещо.
ЛАФЕМА
Дуелът? Що за грях? И що за срамно нещо?
(На Бришанто, сочи присмехулно шпагата му.)
А сам сте офицер?
БРИШАНТО (със същия тон, сочи перуката на Лафема)
А вие — съдия!
САВЕРНИ (тихо на Бришанто)
Чудесно!
БРИШАНТО
С греховце от всякаква боя!
Е да, той влизаше понякога и в храма
не от смирение, а да се срещне с дама.
Той бе развратен тип, нахален като шут.
САВЕРНИ (тихо)
Добре!
БРИШАНТО
Началникът го смяташе за луд.
А красотата му — тя мина и замина.
Да! Над окото си той имаше цицина.
Бе куц, почервенял и гърбав при това.
САВЕРНИ (тихо)
Спри!
БРИШАНТО
И не вдигаше от картите глава!
Да, той би проиграл душата си, живота
и благородството — навярно и имота.
Прахосник беше той, на страстите си роб.
САВЕРНИ (дърпа го за ръкава, тихо)
Добре го утеши, и то пред моя гроб!
ЛАФЕМА (на Бришанто)
Приятел ви е бил — защо го безчестите?
БРИШАНТО (сочи Саверни)
Попитайте го!
САВЕРНИ
Мен? Отде-наде? Грешите.
ЛАФЕМА (ласкаво, на стария маркиз)
Повярвайте, сеньор, за вас ще отмъстим —
убиеца под ключ за бесене държим!
Да, работата му май спукана е значи!
(На Бришанто и Саверни.)
Знам, че дуелите маркизът свято тачи,
че никакъв закон не би му ги отнел,
но с някакъв Дидие да тръгнеш на дуел?
САВЕРНИ (настрани)
Дидие!
Старият маркиз, който през цялото време е останал безмълвен и неподвижен, става и излиза с бавни крачки в противоположната на страната от която е дошъл. Стражата му го следва.
ЛАФЕМА (изтрива една сълза и го проследява с поглед)
Наистина, съсипва го скръбта му!
ЕДИН СЛУГА (притичва)
Ох, монсеньор!
БРИШАНТО
Сега покой му трябва само.
СЛУГАТА
Все пак налага се да знам едно; кога
и как ще погребем…
БРИШАНТО
По-късно, не сега!
СЛУГАТА
Актьори от града нечакано дойдоха
и молят за подслон — в такава суматоха.
БРИШАНТО
Часът е зле избран, но и в подобен час
гостоприемството е дълг свещен за нас.
(Посочва един навес вляво.)
Да влязат в плевника!
СЛУГАТА (подава му писмо)
Писмо! Май бързо то е.
(Чете.)
„Мосю Дьо Лафема…“
ЛАФЕМА
Това писмо е мое.
БРИШАНТО (тихо, на Саверни, който стои замислен в ъгъла)
Да бързаме! Сега ще се приготвят те
за погребение!
(Дърпа го за ръкава.)
Сънуваш ли?
САВЕРНИ (настрани)
Дидие!
Излизат.