Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Marion Delorme, 1831 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Стоян Бакърджиев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена десета
Същите. Актьорите, сред тях Марион и Дидие, после Саверни, после маркиз Дьо Нанжи.
СКАРАМУШ (към Лафема)
Само две?
ЛАФЕМА
Открито да говорим
и просто! Пратен съм от кардинала аз
в провинцията за актьори като вас,
защото в часове на отдих съчинява
пиеси всякакви — така се забавлява;
в театъра му днес май нещо не върви
и иска някак си да го пообнови.
Всички актьори се приближават забързано към Лафема. Влиза Саверни, който наблюдава с любопитство това, което се случва.
ГРАСИЙО (настрани, брои монетите на Лафема)
Дванайсет! Лъжец! Не двайсет монети!
ЛАФЕМА
По малко откъсче от роля ми кажете!
И аз ще преценя коя от вас и кой!
(Настрана.)
Спаси ли се сега, голям хитрец е той!
Събрахте ли се?
Марион се приближава незабележимо до Дидие и търси начин да го отвлече. Дидие отстъпва и я отблъсква.
ГРАСИЙО (отива към тях)
Хей, по-бързо тук елате!
МАРИОН
Пресвети небеса!
Дидие я изоставя и отива да се смеси с актьорите; тя го следва.
ГРАСИЙО
Сам бог при нас ви прати!
Сред нощни пирове, в разкошно облекло,
ще произнасяте по стих от Ришельо.[1]
Съдба!
Актьорите се нареждат прел Лафема. Марион и Дидие са сред тях Дидие, без да поглежда Марион, е забил поглед в земята, със скръстени под плаща ръце, Марион не сваля от Дидие очи, пълни с тревога.
ГРАСИЙО (начело на трупата, настрана)
Май гарванът сега вербува цяла
тълпа от шутове, и то за кардинала.
ЛАФЕМА (към Грасийо)
Ти първи! Кой си ти?
ГРАСИЙО (с дълбок поклон и пирует, при който изпъква гърбицата му)
Грасийо се казвам, аз
най-мила песничка ще пея тук пред вас!
(Пее.)
Под перуки на съдии
твърде много зло се крие;
от коса те всеки път
срещу залата текат.
Глоби, беднота, бесила,
а сред тях с най-страшна сила,
както си му е реда,
от най-важния в съда.
Думите на адвоката
рукнат върху съдията:
наши и латински — смес,
както знаем всички днес…
ЛАФЕМА (прекъсва го)
Фалшиво пееш ти за завист на орлите!
Млъкни!
ГРАСИЙО (смее се)
Но песента е с думи знаменити!
ЛАФЕМА (към Скарамуш)
Ваш ред е!
СКАРАМУШ (покланя се)
Скарамуш! В такъв тържествен час
„Дуеня на честта“ ще прочета пред вас.
(Декламира.)
„Прекрасни са — твърди испанската кралица —
епископ пред олтар, в бой воин, хубавица
в постеля и крадец окраден на свой ред…“
Лафема го прекъсва с жест и дава знак на Тайбра да говори Тайбра му отвръща с дълбок поклон и се изправя.
ТАЙБРА (високопарно)
Наричат ме Тайбра. Пристигам от Тибет,
чрез мен могулите са с участ прегорчива.
ЛАФЕМА
Не туй…
(Тихо на Саверни, който е до него.)
Марион Дьолорм е толкова красива!
ТАЙБРА
Това е хубаво! Но за да няма спор,
от „Карл Велики“ реч изслушайте, сеньор!
(Рецитира предвзето.)
„Злокобен жребий мой! Небе, теб призовавам,
виж колко ме боли и как се изтезавам!
Ограбвам себе си без жал и ето на:
на друг предавам сам любимата жена!
Той тръпне в щастие, а аз се гърча в злоба;
усещам как тече жлъч в моята утроба.
Тъй птиците строят за другите гнезда,
не хранят себе си пчелите за беда,
не пазят вълната за себе си овните,
за други кравите пасат по равнините!“
ЛАФЕМА
Добре!
(Към Саверни.)
Чудесен слог! От „Брадамант“ — поет
е този наш Гарние!
(Към Марион.)
Май вие сте на ред!
Как се наричате?
МАРИОН (разтреперана)
Химена!
ЛАФЕМА
Боже мой,
тогава имате красив любим и той
погуби на дуел…
МАРИОН (изплашена)
Как!
ЛАФЕМА (с присмех)
После предпочете
да скита…
МАРИОН (настрана)
Господи!
ЛАФЕМА
Това ми разкажете!
МАРИОН (полуобърната към Дидие)
„Ако би жертвал ти живота и честта,
и щастието си заради любовта
към мен самата, о, Родриго мой, спаси ме
със сабя от врага, от неговото име;
дон Санчо в тоя миг е моят смъртен враг,
с дуел ме отърви от бъдещия брак!
Да моля още ли? Бъди готов за боя,
по-важен е дългът, по-късно ще съм твоя.
Ако все още в теб пламти любов към мен,
с мен след победата ще бъдеш награден!“
Лафема става и учтиво й целува ръка. Марион бледна, гледа към Дидие, който стои неподвижен със сведени очи.
ЛАФЕМА
Не знам подобен глас да има по земята —
със скрити струни той прониква вдън сърцата!
Прекрасна сте!
(Към Саверни.)
И аз разбирам в тоя миг:
в сравнение с Корней. Гарние е свръхвелик!
Но някакъв растеж усеща се у него,
откакто монсеньор в двореца си прие го[2].
(Към Марион.)
Какъв могъщ талант! И пламенни очи!
Не сте, не сте за тук — веднага си личи.
Седнете впрочем тук!
Той сяда и прави знак на Марион да седне до него. Тя се отдръпва.
МАРИОН (тихо, към Дидие, със свито сърце)
Боя се от раздяла!
ЛАФЕМА (усмихва се)
Но приседнете де!
Дидие отблъсква Марион, която пада уплашена на пейката до Лафема.
МАРИОН (настрана)
Ох! Аз треперя цяла!
ЛАФЕМА (усмихва се към Марион, с укор)
Най-после!
(Към Дидие.)
Кой сте?
Дидие прави крачка към Лафема, хвърля плаща си и нахлупва шапката върху главата си.
ДИДИЕ (със сериозен тон)
Аз? Дидие.
МАРИОН, ЛАФЕМА, САВЕРНИ
Дидие!
Всички са слисани.
ДИДИЕ (към Лафема, който се усмихва тържествуващ)
Сеньор,
махнете другите далеч, от тоя двор!
Държите плячката — тя към затвора гледа.
Измъчихте се зле за тази ви победа.
МАРИОН (втурва се към него)
Дидие!
ДИДИЕ (с леден поглед)
Съдбата ми злокобно зазвъня,
мадам!
Тя отстъпва и пада съкрушена на пейката.
(Към Лафема.)
Аз виждам как ме дебнеш, сатана,
как в твоите очи проблясва страшно адът,
как в моята душа лъчи от него падат.
Аз можех да спася живота си оплют,
но бе ми жал за теб, за черния ти труд!
Хвани ме, отмъсти, глупако вероломен!
ЛАФЕМА (със сдържан гняв, смее се насила)
Комедията ти, Дидие, е вече спомен!
ДИДИЕ
Но ти я изигра!
ЛАФЕМА
Зле бих я изиграл,
но мой помощник бе самият кардинал —
в тази трагедия за вас ще има роля.
Марион надава вик на ужас. Дидие се обръща с презрение.
Главата си защо извръщате?… Но моля,
играта, ви, мосю, ще продължи докрай,
а вашата душа лети към своя рай.
МАРИОН
Ах!
В този момент маркиз Дьо Нанжи минава отново в дъното на сцената със своя отряд войници с алебарди. При вика на Марион той се спира и се обръща към присъстващите блед, ням и неподвижен.
ЛАФЕМА (към маркиз Дьо Нанжи)
Господин маркиз, сега ми помогнете!
Чудесна вест! Бойци ви моля да дадете!
Палачът на Гаспар се отърва, но жив
и здрав го залових…
МАРИОН (хвърля се в краката на Лафема)
Бъдете милостив!
ЛАФЕМА (учтиво)
В нозете ми, мадам? Би трябвало обратно.
МАРИОН (все така на колене, сключва длани)
Бъдете милостив, защото вероятно
друг страшен съдия, който стои над нас
и властва над света, ще се смили над вас.
ЛАФЕМА (усмихва се)
Но що за проповед в момента ни четете?
По балове, мадам, и празници блестете,
но не съветвайте… Бих станал ваш слуга,
но този е убил…
ДИДИЕ (на Марион)
Недей стоя така!
Марион става трепереща.
(Към Лафема.)
Ти лъжеш! На дуел!
ЛАФЕМА
Мосю!
ДИДИЕ
Лъжа! Лъжа е!
ЛАФЕМА
Мълчете!
(На Марион.)
Кръв за кръв! Законът го желае.
Той е убил, убил… Кого? Маркиз Гаспар
(посочва маркиз Дьо Нанжи)
добрия племенник на този вече стар
и побелял човек… Нима да го похваля
за тази загуба на Франция и краля?
Да беше жив… все пак… не съм жесток! За вас.
САВЕРНИ (прави една крачка)
Убитият, мосю, е жив… Това съм аз!
Общо изумление.
ЛАФЕМА (стреснат)
Гаспар дьо Саверни! Нима не е измама?
Там е ковчегът му…
САВЕРНИ (отлепва фалшивите мустаци, превръзката над окото и черната си перука)
Но мене там ме няма!
Не съм ли аз?
МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ (като пробуден от сън, извиква и се хвърля в прегръдките му)
Гаспар! Ох, племеннико мой!
Детето ми!
Стоят прегърнати, целуват се.
МАРИОН (пада на колене, с очи към небето)
Дидие! Спасен, спасен е той!
ДИДИЕ (студено, към Саверни)
Аз исках да умра.
МАРИОН (все така на колене)
Пази го, мили боже!
ДИДИЕ (продължава, без да я слуша)
Как инак би могъл верига да ми сложи?
Да, мрежа за комар! Нима не мога аз
да я разкъсам сам, със шпори, тук, пред вас.
Копнежът към смъртта изпълва ми гърдите —
отнехте ми го днес, затуй ще ми платите!
МАРИОН
Жив! Ще живее той!
ЛАФЕМА
Не, мен ме усъмни
дали пред мен стои Гаспар дьо Саверни.
МАРИОН
Да!
ЛАФЕМА
Трябва всичко туй да разясним обаче!
МАРИОН (показва му маркиз Дьо Нанжи, който все още държи в прегръдките си Саверни)
Но вижте стареца — ту смее се, ту плаче!
ЛАФЕМА
Това ли е Гаспар, маркизът?
МАРИОН
Дьо Нанжи
кого друг би могъл в прегръдки да държи?
МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ
Това е моят син! Кръв моя, моя слава!
(Към Марион.)
Мадам, що за въпрос сега ми се задава?
ЛАФЕМА (към маркиз Дьо Нанжи)
Маркизе, бих желал да знам едно сега —
дали е точно той?
МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ (поривисто)
Но да.
ЛАФЕМА (към Саверни)
Щом е така,
ще бъде под арест… Маркизе, вашта шпага!
Изумление и униние сред присъстващите.
МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ
О, синко мой!
МАРИОН
Небе!
ДИДИЕ
Предлагам ви веднага
още една глава — подобен кардинал
тъй по една в ръка отлично би държал.
МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ
Но бива ли така?
ЛАФЕМА
В наредбата се казва,
че оцелелият в дуела се наказва.
(Към Саверни.)
Дайте ми шпагата!
Дидие гледа Саверни.
Безумец!
САВЕРНИ (изтегля шпагата си и я подава на Лафема)
Ето на!
МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ (спира го)
Тук аз съм господар пред цялата страна,
маркиз и съдия над знатни и над прости —
сам кралят е добре дошъл у мен на гости.
(Към Саверни.)
Подай ми шпагата!
Саверни му дава шпагата и го прегръща.
ЛАФЕМА
Маркизе, но това
са вече минали, забравени права.
Ще си изпатя аз, ако това се случи.
Не бих желал сега да ви измъчвам…
ДИДИЕ
Куче!
ЛАФЕМА (покланя се на маркиза)
Все пак съгласен съм, но затова, сеньор,
ми дайте стражите и вашия затвор!
МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ (на стражите си)
Бащите ви на нас са служили достойно!
Да не пристъпвате и крачка…
ЛАФЕМА (гръмко)
По-спокойно!
Аз служа в тайния върховен трибунал,
а там ме назначи самият кардинал.
В затвор и двамата! Четирма ще стоите
като пазачи там — по двама на вратите!
Ще отговаряте! Само глупак сред вас
не би се подчинил… Каквото казвам аз,
това е заповед! Не се ли подчините,
ще разбера едно: че ви тежат главите.
Стражите, изумени, мълчаливо повеждат двамата затворници. Маркиз Дьо Нанжи, възмутен, се обръща и закрива очите си с ръка.
МАРИОН
Ужасен край!
(Към Лафема.)
Мосю!
ЛАФЕМА (тихо на Марион)
За някои неща
ще чуете от мен — елате вечерта!
МАРИОН (настрана)
Какво желае той с усмивка погребална?
Май че душата му е тъмна, и брутална?
(Хвърля се към Дидие.)
Дидие!
ДИДИЕ (студено)
Сбогом, мадам!
МАРИОН (потръпва от звука на неговия глас)
Виж ти каква беда!
Аз съм нещастница!
(Пада на пейката.)
ДИДИЕ
Нещастница сте, да!
САВЕРНИ (прегръща маркиз Дьо Нанжи и се обръща към Лафема)
За две глави, мосю, се награждава двойно?
СЛУГА (влиза, към маркиза)
Сеньор, ще погребем маркиз Гаспар достойно!
По ваша заповед кажете ни кога
започва обреда…
ЛАФЕМА
След месец, не сега!
Стражите отвеждат Дидие и Саверни.