Виктор Юго
Марион Дьолорм (38)

Сцена трета

 

САВЕРНИ (на Тъмничаря, който току-що му е отворил вратата)

Благодаря! Охо, свеж въздух!

 

ТЪМНИЧАРЯТ (тегли го настрана, тихо)

                                                        Чуйте лично

две думи…

 

САВЕРНИ

                        Даже сто!

 

ТЪМНИЧАРЯТ (снишава все повече глас)

                                        Ще бягате?

 

САВЕРНИ (живо)

                                                        Отлично,

но как?

 

ТЪМНИЧАРЯТ

                Аз знам!

 

САВЕРНИ

                                Нима?

 

                                        През тази нощ на бал

ще бъда въпреки добрия кардинал.

По дяволите! Мен ме чака балът вече.

Животът е красив!

 

                                Кога?

 

ТЪМНИЧАРЯТ

                                        О, тази вечер!

 

САВЕРНИ (потрива ръце)

Чудесно е това да се спасим… Кажи,

кой се притича тук на помощ?

 

ТЪМНИЧАРЯТ

                                                        Дьо Нанжи.

 

САВЕРНИ

Чудесен чичо!

 

                        Но и двамата спокойно

ще се измъкнем!

 

ТЪМНИЧАРЯТ

                                Не!

 

САВЕРНИ

                                Заплаща ви се двойно!

 

ТЪМНИЧАРЯТ

Не, ще спася един!

 

САВЕРНИ (клати глава)

                                Кого?

 

                                        Не мен сега

 

а ето този тук!

 

ТЪМНИЧАРЯТ

                                Как тъй? Що за шега?

 

САВЕРНИ

Не, него!

 

ТЪМНИЧАРЯТ

                Монсеньор, не схващам мисълта ви!

Маркизът не за друг — това за вас го прави!

 

САВЕРНИ

Тогава искам два савана, два…

 

                                                                Не знам,

 

но няма да съм тук и за минута сам.

 

СЕКРЕТАРЯТ (поздравява затворниците)

При вас ще дойде член на кралската Палата.

След малко идва…

 

САВЕРНИ

                                Да!

 

                                        Такава е съдбата!

Двайсет години до септември доживях!

 

ДИДИЕ (държи портрета в ръка, застана неподвижен напред до рампата потънал в дълбоко съзерцание)

Ела! Очи в очи ме погледни без страх!

Колко си хубава и мила! Аз не зная

родена ли си тук, или дошла от рая.

Бог ли в очите ти тъй вещо подчерта

и тази нежна страст, и тази чистота?

Устата на дете по детски още пази

невинността й.

 

                        О, защо така онази,

която ме спаси тогава, не разби

без жал челото ми? Защо не ме уби?

С какво се провиних пред бедната си майка,

та ме захвърли, без дори да се завайка?

Защо, откъсвайки ме от гръдта си, тя

безжалостно не ме предаде на смъртта?

 

САВЕРНИ (връща се от дъното на вътрешния двор на затвора)

Я, лястовичката сред тази лъчезарна

прохлада все кръжи… Ще има дъжд…

 

ДИДИЕ (без да го чува)

                                                                        Невярна,

непостоянна е жената — най-добре

напомня на вода в разбунено море.

А лодката си аз предадох на морето!

Само една звезда ми светеше в небето.

Разби се лодката… До гроба стигнах млад,

но бях роден добър, бях с бъдеще богат.

Пламтеше може би у мен небесен пламък!

Туптеше в мен сърце… О, ти, жена от камък!

Как можеш да кривиш душата си така

пред мен, който лежах в самите ти крака?

 

САВЕРНИ

Марион и пак Марион! Съвсем сте полудели.

Най-сетне…

 

ДИДИЕ (без да го чува, вдига портрета и се взира в него)

                        Този свят към нас жесток не е ли?

Да те предам ли пак на мъка и тегло

теб, демоне, прикрил се с ангелско крило?

 

Ела отново там, където беше!

 

                                                        Странно!

Този портрет е жив — твърдя го… Постоянно,

докато спеше ти, с безмълвната си мощ

сърцето ми без жал гризеше цяла нощ.

 

САВЕРНИ

Да поговорим как смъртта ни приближава!

 

На мен тя носи скръб, а него утешава.

 

ДИДИЕ

Какво ме питахте? Аз нищичко не чух.

В мига, откакто знам коя е тя, съм глух,

замаян съм и слаб, до смърт се изтезавам,

не помня и не знам, за всичко тук забравям.

 

САВЕРНИ (хваща го за ръката)

Смъртта?

 

ДИДИЕ (радостно)

                Ах!

 

САВЕРНИ

                        Нека тук побъбрим за смъртта!

Какво е тя?

 

ДИДИЕ

                        Добре ли спахте през нощта?

 

САВЕРНИ

Зле! На кораво спах, не беше никак леко.

 

ДИДИЕ

След близката ви смърт едва ли ще е меко

леглото ви… Сънят е лек на онзи свят.

Това е! Има ад — какво е този ад

пред земния живот?

 

САВЕРНИ

                                Страхът ми се стопява,

но да ме бесят — ей това ме притеснява.

 

ДИДИЕ

Това е също смърт, а после — сън блажен!

 

САВЕРНИ

За ваше щастие! Но аз съм възмутен!

Не плаши ме смъртта със страшното си жило,

но то да беше смърт, а то какво? Бесило.

 

ДИДИЕ

Хиляди смърти знам — то е едно от тях.

Досажда тази смърт, но не изпитвам страх.

Да, щом от възела жарта у вас угасне,

щом, стиснал гърлото, той към смъртта ви тласне

не е ли все едно, когато зърнем как

земята, цялата, потъва в черен мрак?

Лежите в гроб и той ви слави и ласкае,

докато вятърът на нощите играе

с нещастния ви труп в привечерния час

и гарвани кълват останките от вас.

Е, и какво от туй?

 

САВЕРНИ

                                Какъв мъдрец сте вие?

 

ДИДИЕ

Готов съм лешояд в плътта ми клюн да впие,

червей да я гризе, както гризе и крал…

Това е то плътта — напълно съм разбрал!

Затвори ли смъртта очите ни, душата

разтваря своя гроб и литва в небесата

далеч…