Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Marion Delorme, 1831 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Стоян Бакърджиев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Повторно представяне на „Марион Дьолорм“ в Театр Франсе
Появяването на „Марион Дьолорм“ на сцената датира от 1831 г. Четиридесет и две години делят това първо от сегашното възобновено представление. Авторът беше млад, сега е стар; той присъстваше, сега отсъства; тогава пред него беше надеждата, сега зад него е животът.
Неговото отсъствие на тази възобновена постановка може да изглежда доброволно, но не е така. Хората, чиито бели коси предупреждават и пред които времето се скъсява, имат да довършват дела, един от начините да завещаят своя дух. Тези дела могат да бъдат внезапно прекъснати от ненадейната поява на смъртта; те нямат нито ден за губене; оттам безусловната необходимост от отсъствие и уединение. Човекът има задължения към своя замисъл. Впрочем всяко заминаване изисква някаква подготовка, влизане в неизвестното очаква всички ни, и уединението и отсъствието са един вид мрак, който подготвя душата за тази велика сянка и за тази велика светлина.
Авторът чувства нуждата да обясни своето отсъствие на тези, които желаят да си спомнят за него. Нищо не ще го натъжи повече от това да изглежда непризнателен. Колкото и самотен да е, той се присъединява от все сърце към мнозинството, което обича, и поздравява тези истински таланти, чест за сегашната възобновена постановка на „Марион Дьолорм“: господата Го, Дьолоне, Мобан, Бресан, Февр — блестяща групичка, която се допълва от великолепния млад и знаменит господин Муне-Сюли; авторът изразява цялата си симпатия към този славен Театр Франсе, стар и при все това станал отново млад благодарение на умелата и умна инициатива на господин Емил Перен; и изпълнява своя дълг, поднасяйки своята признателност на госпожа Фавар, която бе с такава мощ и прелест доня Сол, преди да бъде Марион, и която преди две години, доблестна и прекрасна в сюблимния мрак на обсадения Париж, караше отново всички уста да повтарят тази дума, която е нейно име, Стела[1].